Няколко неща се случиха в първите часове след обявяването на официалните резултати от референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз. Британската икономика отбеляза толкова масивен срив, че вече не е 5-тата по големина в света, Франция зае това място. Шотландия и Северна Ирландия обявиха, че по-скоро ще останат в ЕС, отколкото в рамките на Великобритания. Банките вече задействат механизмите си за изнасяне от Острова. Премиерът Дейвид Камерън подаде оставка и на практика даде началото на дълбока политическа криза.
Списъкът може да бъде попълнен с десетки и стотици изявления на европейски политици, учени и обществени личности.
Това, което започна като традиционна популистка авантюра за няколко политици, достигна своята кулминация в особено неподходящ момент в историята на Европа. Камерън стартира кампанията за референдум в едни по-добри времена, когато обществените нагласи бяха предимно про-европейски, а възходът на ксенофоби, нео-нацисти и популисти бе пренебрежим. Популисткият лидер Найджъл Фарадж набираше популярност именно сред тези групи хора, но в началото това изглеждаше по-скоро като обединение на неудачниците и разочарованите, от колкото като солидна група хора с ясни идеи и послания.
Не вярвам по това време някой да е мислел, че Brexit е реално възможен. Не вярвам и политиците да не са си давали сметка какви биха били икономическите измерения на подобен ход. Далеч по-логично е да предположим, че са търсени краткосрочни политически дивиденти - обединяване под общ знаменател на разнородните групи евроскептици, противници на глобализацията, на корпорациите, на банковата система. За Дейвид Камерън пък беше удобен повод да покаже, че се вслушва в гласа на народа и е готов да им даде думата. Това беше и неговият лост за преговори с Европейския съюз. Можехме с голяма сигурност да предвидим и речта му след очаквания провал на референдума: “Моите сънародници предпочетоха да останем част от голямото Европейско семейство, и ние ще работим за едно по-добро съвместно бъдеще”, и т.н.
Поради безброй причини, които тепърва ще бъдат анализирани, резултатите от референдума се оказаха противоположни на това, което всички очакваха. Не го очакваха и явните поддръжници на идеята за излизане от ЕС, тъй като те бяха съвсем наясно с последиците. Само часове след обявяване на резултатите Найджъл Фарадж призна, че неговото изявление (превърнало се в слоган на кампанията за Brexit) за 350 млн. лири всяка седмица в касата на Британската здравна система след излизането от Съюза, е било грешка. Борис Джонсън, бившият кмет на Лондон и също поддръжник на Brexit, коментира, че нищо няма да се промени в близко бъдеще, не трябва да се бърза с излизането от ЕС, и Великобритания “ще остане част от европейското семейство”. Камерън, въпреки че през последните месеци водеше кампания срещу Brexit, пое своята отговорност, и дори не се опита да скрие политическото си самоубийство.
Всъщност, това не е краят на света, поне не и за Европейският съюз. Дори е една много добра възможност за промени, реформи и адекватни изводи от създалата се ситуация. На първо място вярвам, че от тук нататък всички ще обръщат много по-голямо внимание на популизма и ще търсят по-адекватни методи за неговото неутрализиране. Защото никой няма да иска за една нощ страната му да се превърна в черната овца на финансовите пазари, колкото и да е говорил за “национални интереси”, “самостоятелно управление” и “суверенитет” предходния ден.
На второ място, това е чудесна възможност за Европейския съюз да започне да гради по-сериозни политики без вечния творец на проблеми Великобритания. Същата тази Великобритания, която търсеше всевъзможни начини за заобикаляне на Европейското законодателство и общите правила, а opt-out политиките на Обединеното кралство караха всички останали да се чувстват част от една не съвсем справедлива система.
И не на последно място, понякога е необходимо хората се поучат от грешките си. Особено ако тези грешки водят до тежки и болезнени последици.
Какво означава всичко това за България? Все още е трудно да се каже, тъй като дори за самата Великобритания не е съвсем ясно. Не е ясно и каква степен на обвързаност с Общия европейски пазар ще искат да запазят на Острова. Със сигурност обаче ще има трудности с пътуването, образованието, работата, търговията - и в двете посоки. Най-вероятно България няма да си извади и необходимите политически изводи, свързани с опасностите на популизма, който ще продължава да играе важна роля в политическия и социален живот на страната.