Центърът за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе” спечели проект за 700 000лв. за интеграция на ученици от ромското малцинство. Върху какви други проекти работите?
Работим за отварянето на повече възможности за финансиране чрез европейски фондове за дейности за интеграция на ромите. Излязоха и първите резултати от конкурси за образователна интеграция, които бяха обявени по оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Център Амалипе, в партньорство с Община Велико Търново и 10 училища в областта, има одобрен проект за следващите две години. Удобрен проект има и Община Лясковец, където са включени както училища от Община Лясковец, така и училище в с. Камен, Стражишка община. С удобрен проект е и ОУ „Св. Климент Охридски“ в Павликени, като те дори са втори по точки в цялата страна.
С проект за 700 хиляди лева ще се интегрират учениците от етническите малцинства в областта с друг проект, който включва три училища в община Велико Търново. Провеждането на сини и зелени училища на морето и планината, организирането на Ромския фестивал, обмяна на опит между учебните заведения, са част от дейностите по проекта. В него ще бъдат включени над 760 ученици, от които 579 са от етническите малцинства.
Защо в България трудно се изпълнява интеграционната политика?
Стремим се, на национално ниво да се изпълнява последователна интеграционна политика, защото нашите впечатления са, че макар да имаме добри документи за интеграция, на национално ниво липсва добра политическа воля за изпълнението на тези документи. Нашите политици са длъжници по отношение на това да се изпълняват цялостните интеграционни политики. Усилия се полагат на местно ниво сред училища и детски градини, които обаче не срещат подходящото съдействие от институциите.
Могат ли да се привнесат положителни модели от чужбина?
Моделът трябва да е съобразен с българската действителност. Добри примери обаче има в Западна Европа, един от тах е Испания, която много успешно интегрира ромите с повишаване на образователното ниво и намирането на работни места, както и с решаването на жилищните проблеми. Не мога да кажа, че от другите западноевропейски държави можем да вземаме добър пример, защото ромите там са много малко и са придошли, а не са местно население, както на Балканите.
Кои са най – наболелите проблеми на ромската общност?
На първо място това са ранните бракове. Това, което може да се направи в този случай е не само от страна на институциите, но и трябва да се работи вътре в общността с помощта на общности модератори. Когато промяната идва отвътре се въприема по-лесно. Само с наказания, няма ефект, хората не са престъпници и в по-голямата част от случаите, когато им се обясни, че извършват престъпление, те го разбират. Ние търсим мотивите за създаването на ранните бракове.
На второ място по значимост е битова престъпност. Това обаче не е въпрос на култура, а на липса на перспективи. В този случай най - доброто решение е да се развие икономиката и да се създаде заетост в районите с най-много битова престъпност. Много е лошо положението в Плевенска област, в Търново не е толкова зле.
Има ли работни места за ромите?
Когато има образование – няма проблем. Дискриминация има, но рядко. Повечето работодатели търсят работна ръка и осигуряват работни места. Много често ромите използват „дискриминацията“ като оправдание да не работят.
Споменахте общностните модератори. Каква е тяхната роля?
Модераторите имат изключително важна роля в комуникацията с ромските общности. Модераторите трябва да владеят езика на местните и да спечелят тяхното доверие, да влияят на хората. Всъщност работата на модераторите може да се сравни с просветителската дейност през Възраждането. Те си взаимодействат много добре с местната власт и когато има проблем, институциите търсят първо тях. Имаме разрешени случаи на деца, отпаднали от училище; в помощ са и за записването на ромчетата в детските градини; предотвратяват се ранните бракове. Най – важното е, че модераторите не са обвързани политически и религиозно.
Скоро проведохте среща между местната управа във Велико Търново и ромските представители. Има ли комуникация между хората и институциите?
Такива срещи могат да спомогнат за това. Веднъж месечно трябва да се организират междуинституционални срещи и то в един голям формат, за да се решават и обсъждат проблемите на малцинствата и по-конкретно - на ромите. Добре е на тези срещи да участват представители на Прокуратурата, Регионалният инспекторат по образованието и РЗИ. От 2013 година ние имаме удобрена стратегия за интеграция на ромите. Добре би било и институциите да планират какво може да се направи, защото много често между самите тях няма комуникация.