Д-р Касчиев, през седмицата Арбитражният съд в Женева отсъди, че България трябва да плати между 550 и 620 млрд. евро на изпълнителя на проекта за АЕЦ „Белене“ - "Атомстройекспорт". Какъв е Вашият коментар за решението?
Решението е очаквано, макар като че ли завари управляващите неподготвени. Изглежда, че всъщност те не знаят какво да правят и не знаят какво оборудване трябва да получим от руснаците - за единия блок или за два. Реакциите са дори странни. Това решение да се представя като някаква победа е съвсем трудно разбираемо. Основното в случая е, че правителството няма никаква готовност какво ще се прави сега и от къде ще се вземе парите да плати. Говори се за огромни наказателни лихви на ден, докато не се изплати сумата. Това е притеснително.
Според Вас справедливо ли е това решение на съда?
Трудно може да се отсъди без да има достъп документите. Тук понятия като справедливо трудно вървят. Бях твърдо убеден, че руснаците ще спечелят това дело, тъй като по моя информация действително става дума за официално дадени поръчки от българска страна в лицето на НЕК. За тях е платено авансово една голяма сума от почти 300 млн. лв. Не съм имал никакви съмнения, че руснаците ще спечелят всичко, което успеят да докажат пред съдиите. Още в началото един ваш колега беше направил изследване, в което беше установено, че обикновено такива арбитражни съдии присъждат между ½ и ⅔ от началния иск. Поне досега такива са били решенията им. За мен беше очаквано решение от порядъка на 600 млн. евро.
От решението на арбитража стана ясно още, че България ще получи ядрен реактор и половина от руската страна? Как можем да ги използваме според Вас?
Очаквам сега да се надигне една истерия: „Дайте да строим „Белене“, защото така и така сме вкарали много пари там“. Никой досега не отваря дума защо се стигна до тук. Основното е, което би трябвало да се припомни, че това оборудване беше поръчано през 2008 г. Тогава на власт беше БСП. Имаше един министър, Румен Овчаров – гигант на мисълта и на фразите от типа: „Руският самовар не може да работи с американска царевица”. След негов натиск се стигна до това, че бе поръчано оборудване без да има утвърден проект за АЕЦ „Белене“. Тогава управляващите нямаха никаква представа как ще се финансира този обект.
Това им решение би трябвало да се разглежда като престъпление против държавата, защото е свързано с огромни щети. Аз разсъждавам от гледната точка на регулатор, такъв ми е опитът до сега. Смисълът на Закона за използване на ядрената енергетика е, че никаква дейност в тази област не може да се извършва без да се получи разрешение от компетентните органи, тоест от Агенцията по ядрено регулиране. Не може да се започва изграждането на ядрена централа без да има утвърден технически проект на тази централа. Такъв утвърден проект на централата и до сега няма. Тоест управляващите грубо нарушиха смисъла на закона и за съжаление никой не ги попита защо не спазват изискванията за безопасност. Вторият въпрос е защо се купува толкова скъпо нещо без да има сключен окончателен договор между двете страни, без да имат представа управляващите от къде ще се плати и как ще се изплати този обект. Това е икономическо престъпление от най-голям мащаб.
Трябва да се плати над милиард лева – това е огромна сума. Тогавашният министър-председател Сергей Станишев, когато го питаха и продължават да го питат за това от къде ще се намери финансиране, той гордо отговаряше, че имаме проект на финансиране. Казваше това без да има никаква представа какво означава това. Пари нямаше, освен от руска страна. За съжаление, така стоят нещата в България. Тази милиардна сделка е сключена без договор, а само по силата на някакво споразумение. Значи седнали някаква хора от българска страна и се споразумели с някакви хора от руска страна да поръчаме нещо за милиард. Тези същите българи сега не носят никаква отговорност. Поне да им кажем имената, кои бяха: изпълнителни директори на НЕК тогава бяха Любомир Велков – кум или кумец на енергийния министър Румен Овчаров и приятелят на министъра - Мардик Папазян.
Според Вас ще им бъде ли потърсена отговорност въобще?
Нали виждате, че никой за нищо не отговаря в България? Правителството на ГЕРБ нямали своята вина? Те дойдоха 2009 г. на власт, а прекратиха проекта чак след 3 години, оставайки го да се развива някак от само себе си. В решението на Арбитражния съд в Женева има един такъв акцент – нямало е договор, а е имало само сключени споразумения и анекси към основното споразумение. Всъщност, съдът е присъдил да се плати това, което е изработено към приключване на споразумението – някъде 2012 г. Ако бяха приключили цялата тази история много по-рано, естествено, щяхме да платим много малка сума. Сега какво да се прави с това оборудване? Естествено е, че всички ще започнат да казват: „Дайте да го използваме това оборудване“. Тоест като имаме копчето, да ушием целия костюм, така да се каже. Празни приказки са, че, видите ли, можели сме да го продадем. На кого ще го продадем?
Не е ли възможно да го продадем на Русия?
По принцип може, но вие смятате ли, че такова нещо е реално? Поставете се на мястото на руснаците. Вие сте искали от своя партньор да си плати, каквото е поръчал. Той отказва. Вие сте принудени да си търсите правата чрез съда и сега, когато той присъжда, че вие сте прав, какво ще направите? На място на руснаците бих се изгаврил с българите, докато почувстват колко са били некоректни в своето поведение. Бих им показал съответно къде зимуват раците. От друга страна виждате какви са политическите условия и отношенията между Русия и България.
Четох едно изследване, че 70% от руснаците смятат България за враг. Общественото мнение в Русия, противно на нашите очаквания – не ни разглеждат там като братя, близки славяни, православни и тем подобни, а ни разглежда като врагове. Управляващите в Русия трябва да направят така, че да съответстват техните действия на общественото настроение. От икономическа гледна точка имат ли изгода руснаците да купят от нас обратно това оборудване? Според мен - не. Те бяха започнали да развиват една много амбициозна ядрена програма, при която построиха и вложиха много пари за създаването мощности, чрез които да произвеждат 4-5 комплекта тежко ядрено оборудване всяка година. Само че нещата не се развиха така и те сега с труд правят по 2 комплекта на година. Не че няма за какво да го купят от нас. Могат да го използват в Йордания, където се правят подобни реактори. Но трябва да им е по-изгодно да го купят от нас, отколкото да натоварят собствените си мощности за да осигурят работа на хиляди свои работници. Което за мен означа, че ще предложат много по-ниска цена от тази, за която е платено. Това е, ако изобщо стигнат до този извод – да ни протегнат милостиво ръка.
В интервю за в. „Сега“ преди 2 години казвате, че разполагаемите мощности на България са много повече, отколкото са ни необходими? Към днешна дата държавата ни нуждае ли се от нова атомна електроцентрала или от нови мощности?
Сега разполагаемите мощности са още повече от тогава. Винаги се внушавало, че ние някак си като сме в центъра на Балканите ни е дадена от Бога ролята на един енергиен център – на един лъв на Балканите. Твърдеше се, че някак си съседните държави Гърция, Турция, Сърбия и Македония не могат да не минат през нас. Тази фантазия приключи и се срути. От лятото на миналата година започна един процес, при който се появиха на борсите много големи количества сравнително евтина електроенергия. Те започнаха постепенно да изтласкват износа на нашата за пазарите на съседните страни. По-специално за тази година данните показват, че от началото на година до 5 май износът е намалял с повече от 2 пъти. Тоест нашият пазар, който имахме и който някой бе внушил на енергийните експерти и на политиците, че той ни е гарантиран и ще изнасяме 11-12 млрд. kW/h електрическа енергия. Никой не се замисли, че не ни е гарантиран нашият пазарен дял. Сега се раздават едни вопли и жалби как ни били изтикали от пазарната ниша при предлаганата от нас евтина електроенергия.
Евтин ток се появи и ситуацията е много проста. „Газпром“ се принуди да намали усилено цените включително за България и Европа. Така много газови централи бяха временно замразени, други – намалени и работещи на ниска мощност, а трети бяха направо спрени. Производство на електроенергия от газ стана изключително конкурентно способно. Като изтекоха договорите, които имахме с нашите клиенти, учудени започнаха да се чуват гласове, че няма къде да се изнасяме. Тази година положението е много по-драстично, отколкото преди това, когато всеки април и май започваше една истерия кои мощности да се спрат, за да не се претовари енергосистемата, защото има дисбаланс между намаляващото потребление в страната и огромното производство, което имаме. От тази гледна точка всякакъв нов огромен обект сега или след няколко години е напълно излишен.
Във връзка със ситуацията всички тези хора, които активно работеха за да се построи АЕЦ „Белене“ и сега продължават да искат построяването му, трябва да се сетят, че живеем във времето след аварията в АЕЦ „Фукушима“. По мое мнение никой няма да позволи на площадка, където сеизмичният риск е сравнително висок, да се построи атомна централа. Бяха приети документи на международно ниво и беше постигнато едно разбирателство, че на такива площадки строежът на атомни централи трябва да се забрани.
Преди може би 2 месеца нашият регулатор – Агенция за ядрено регулиране, пусна за обществено обсъждане проектонаредба за безопасност на атомните централи, в която изрично беше записано, че площадки, където се е случвало силно земетресение, се забранява изграждането на атомни централи. Тази наредба не е приета все още, но е ясно, че нашият регулатор се стреми да спазва това, което вече е прието и утвърдено на международно ниво. Този процес няма как да се обърне обратно. За мен изграждането на площадка „Белене“ – нещо, което винаги съм твърдял, е равносилно на престъпление. Слава Богу, че никой няма да посмее да разреши такова нещо.
*Д-р Георги Касчиев е ядрен физик. В момента работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" в периода 1972-1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания "Уестингхаус". Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.