В четвъртък Георги Господинов представи кратка видеоинсталация „Шамарена фабрика“. С нея авторът се обръща към образи и ситуации от стари български филми, за да събуди размисъл за насилието над деца. Тя може да бъде видяна до 26 юни в галерия Credo Bonum на ул. „Славянска“ 2.
Г-н Господинов, откъде тръгна идеята за инсталацията „Шамарената фабрика“? Какво иска да ни каже?
Тя е свързана с всичко, което правя досега. Докато писах „Физиката на тъгата“, там има една глава, в която се споменава „шамарената фабрика“. Това беше преди 5 години и ми хрумна, че може да съберем секунди от шамари, останали в българското кино и така да възпроизведем тази шамарена фабрика, този конвейер. Затова и сцените са наредени една срещу друга и текат много бързо като на поточна линия.
„Шамарената фабрика“ е израз, който, ако питате хората, може да ги определите веднага по възраст - тези, които помнят, и тези, които не помнят „шамарените фабрики“. Това беше заплашителната фраза на късния соц. Идеята от там ми хрумна, но все повече се превръщаше в някакъв социален проект, защото „шамарената фабрика“ не е спряла.
Имаше едно изследване през 2012 година, където се оказа, че 70% от родителите одобряват шамарите и ми хрумна, че тези, които ги одобряват, са онези, които са били бити през 60-те и 70-те години. Излиза, че шамаросаното дете шамаросва после.
Работи ли и до днес тази „шамарена фабрика“?
Да, струва ми се, че работи, за съжаление. Няколко човека по време на представянето на инсталацията в четвъртък ми разказаха истории, като част от тях бяха след 1989 година. Това означава, че тя продължава в някаква степен и именно за това ми се струва важно, ако може да отворим темата.
Има ли случаи, в които според Вас шамарът може да бъде оправдан?
За мен не. Нищо не може да оправдае шамара на дете. Той е част от унизително действие. Не е просто болка. Тя ще отмине, но някак си паметта на унижението ще остане. Наистина нищо не може да оправдае шамара на дете и нищо не може да бъде постигнато с него.
Като писател, какви са Вашите наблюдения – чете ли българинът?
Според мен чете. Казвам го на базата на моя опит и срещите ми с читателите ми. Най-хубавото е, че все по-млади хора отварят книга. Това мен определено ме радва много. Това важи, разбира се, и за хора от различни поколения и професии.
Тази година имаше рекорден брой на двойките на матурите. Къде според Вас е пукнатината в образованието, за да се стигне до този резултат?
Това е дълга тема. Тя не е на едно място, тя е в триъгълника родители-учители-ученици. Най-вече е в липсата на мотивация в поне две страни от този триъгълник.
Първо отсъствието на мотивация в учителите и в учениците. Това е свързано със средата, в която живеем, и начина, по който изглеждат училищата.
Как според Вас могат да бъдат насърчени децата да четат?
Само ако виждат родителите си четящи и ако виждат, че четенето е важно и за възрастните хора. Само през личен пример. Ако едно дете на 5 години види вечер майка си и баща си да четат един час книга, то вероятността да започне да чете е 90%.
Ще измести ли електронната книга хартиената?
Няма да я измести и последните изследвания навън говорят за това, че хората се връщат към купуването на хартиени книги.
Какво обича да чете Георги Господинов?
Все по-често се връщам към стари автори като Борхес, Далчев, Яворов. Препрочитам.