Г-це Драгоева, вие сте част от организационния екип на „София прайд“, каква е идеята на събитието?
Идеята на „София прайд“ не е да се покажем по улицата колко сме различни и цветни, за да ни видят хората, а да се заявим като граждани, които нямат равни граждански права с останалите. Нямаме законова рамка за престъпения, свързани с омраза на основа сексуална ориентация, което е изключително притеснително.
Ако у нас се случи нещо подобно като в Орландо, ние нямаме законова рамка, която по някакъв начин да защити хората с нехетеросексуална ориентация. Има престъпления за омраза на верска и религиозна основа, но сексуалната ориентация не попада в закона.
Каква е причината да се направи такава промяна?
Законът и отношението на обществото не трябва винаги да съвпадат, като цяло отношението на обществото е хомофобско и това е факт, и аз не тая надежда, че скоро това ще се промени в голямата си част. Спешно е да се промени законовата рамка, защото престъпления на хомофобска основа се случват и е редно те да бъдат отразени като такива, а не да бъдат прикривани, защото това променя и общественото мнение. Според официални данни престъпления на основа сексуална ориентация не съществуват, статистиката не го отразява, защото ние не фигурираме никъде, ние сме невидими.
Във всички останали 364 дни на годината, в които няма прайд и не сме център на събитието за проблемите на ЛГБТИ общността не се говори и хората масово не знаят и се страхуват от хората с нехетеросексуална ориентация, а няма причина за това. Нужно е говорене, рзбиране и институциите да ни припознават.
Какви са възможностите да се направи предложение за промяна на законова промяна?
Възможно е, ако представители на НПО-та бъдат поканени към консултативните съвети, работните групи в парламента или съответните министерства, където се коментират теми, които касаят всички граждани, както и нас. В такъв случай е възможно текстове да залегнат в законопроектите и ако пленарна зала реши, това ще бъде огромна крачка.
Ние не се борим за бракове, да го кажем ясно. Говорим единствено за припознаване на граждански съюзи и фактическо съжителство, което не е признато и на хетеросексуалните двойки, в други държави обаче съществува такова съжителство.
Няма ли такава законова промяна да предизвика повече негативно внимание и ефект върху ЛГБТИ общността и какво още трябва да се направи?
Законовата страна на нещата е една и не мисля, че това би било негативно. От време на време шум се вдига по една или друга причина. Възможна е първоначална вълна на хейт, ако се приеме такава рамка, но впоследствие при реална физическа саморазправа тя ще ни защити и това е, за което се борим, да имаме защита.
Другото, което трябва да се случи е промяна на мисленето на хората, това наистина е дълъг процес, но той започва с медийни изяви и дискусии, които ние от ЛГБТИ общността осъществяваме. Целта е да се срещнат различни мнения и да се направи опит за постигане на разбиране. Масата от българското общество не е запозната с тематиката и поради това се страхува и отхвърля, и не иска това да бъде видимо. Ако продължаваме да толерираме омразата, никога няма да се направи стъпката към приемане и разбиране. Историята показа, че всяка една група дискриминирана на някаква основа – цветнокожите, жените – успяват да извоюва правата си с течение на времето, битки, привличане на повече съмишленици и гласност. Това е процес, който трябва да бъде извървян и ние ще го извървим.
Има организации, които правят проекти имащи за цел да достигнат до широката общественост. Техният успех обаче е поставен под въпрос поради институционална, медийна и всякаква друга хомофобия. Правят се и проекти насочени към самата общност, тъй като за да се достигне промяна трябва и общността да осъзнае нуждата от това да се бори за своите права. Истината е, че голямата част от ЛГБТИ общността в България е инертна, страхува се, не е готова за тази битка.
Как ще коментирате това, че само президентът Плевнелиев от българските политици изказа съболезнования за трагедията в Орландо и темата изобщо не беше коментирана от нашия политически елит?
Това е част от проблема. Тяхното решение беше да не говорят на тази тема, но трябваше да го направят, защото там бяха убити човешки същества. Ако обаче те повдигнат въпроса и коментират социалната ориентация и полова идентичност на тези човешки същества, означава да признаят тяхното съществуване. Признаването на съществуването на някого или нещо вече те ангажира с това да имаш позиция, а нашите институции бягат от това.
От правителството и парламента не би могло да излезе послание в подкрепа на жертвите от Орландо, защото това на нас ще създаде прецедент и ще ни даде право да кажем – добре, а какво се прави за ЛГБТИ хората в България? Тогава вратата на проблемите ще се отвори и на тях ще им бъде трудно да продължават да ни игнорират.
Имаше ли някой от политическия ни елит, който изрази подкрепата си към ЛГБТИ общността и „София прайд“?
Ние разпратихме тази година покани до много институции, до много политици да се включат, да дойдат с нас на шествието и да подкрепят равноправието на всички граждани в България. Евродепутатът от ДПС Илхан Кючюк първоначално потвърди включване, но се оказа, че ангажираната му програма ще го възпрепятства да дойде. Той обаче изпрати писмо за подкрепа, което ние ще прочетем на прайда. Евродепутатът от ГЕРБ Ева Паунова също подкрепи шествието с обещанието да ни изпрати писмо за подкрепа, което очакваме. От Столична община, зам.-председателят на съвета Иван Велков също ще ни подкрепи. Също така от екипа на президента Плевнелиев ни казаха, че държавният глава е ангажиран, но изпратиха писмо, което коментира необходимостта от консолидация върху европейските ценности.
Бихме казали, че индиректно имаме пробив сред политици на високо ниво, което ни радва и показва, че има промяна. Съветът на ЕС отправи миналата и тази година няколкократно апел към Ек и държавите-членки да се активизират по отношение защита на правата и видимостта на ЛГБТИ хората и разчитаме до голяма степен на международните институции да окажат натиск на нашите политици и мисля че ще се случи. Аз съм оптимист.
Очакваме на „София прайд“ над 1500 човека да дойдат с нас на шествието, надяваме се Столична община и полицията да се справят с изолирането на нашето шествие от контрашествието на футболните агитки и неонацистите, след като позволиха двете да се засекат по време и място.