В профила си в социалната мрежа Facebook той коментира новината, че Арбитражният съд към Международната търговска палата в Женева е отсъдил България да плати 550 млн. евро обезщетение на „Атомстройекспорт“ заради спирането на проекта АЕЦ „Белене“.
Ами наистина не е "с ракети и танкове". При нас и десант на зелени човечета не е нужен, стига и гастрол на имперския балет, който дори няма да сваля пачките и цвичките. Ракетите и танковете са за места, където хората имат държава и се отбраняват. Където териториите са под контрола на криминализирани тайфи, става с дребни суми, които накрая населението само си плаща, при това с лихвите, както личи от това арбитражно решение.
Схемата е обидно проста. Бомбастични супер-проекти ("плановете на Остап бяха големи: заприщване на реката Нил...") с неясна икономическа логика, нулева прозрачност и висока корупционна добавена стойност. Всичко това се маскира с напоителни "гео-политически" лаф-моабети, цитати от Лихачов и Ванга. Независимо дали проектът се реализира или спихва (а най-често ту спихва, ту се възражда) - корупционните бонуси не се губят, не се губи и пропагандното обработване на "масите".
Накрая, сметката тихомълком се прехвърля на населението (но балонът беше огромен и много червен, а гърнето беше пълно с първокласен мед, драги Йори).
Впрочем - самият процес на плащане на тая сметка ще бъде превърнат в нов рог на корупционното изобилие, ще почнат сега едни бартери, едни тристранни схеми, едни консултанствания, едни вояжи в Иран и не знам кой-си-стан, едни славянски братства и единства, напоителни представяния на книги, планове за нови мощности край аязмото в Плиска, една размяна на плакети межуд главните прокурори на Белорусия и България и прочее културна дипломация...
Та, да си преговорим вечно ненаучения урок: Изчистването на държавата от корупция, култивирането на политическа класа и бюрократична върхушка, които носят отговорност пред националния интерес и в рамките на демократичен политически процес, а не едни пред други в рамките на общата омерта, изграждането на силни институции - всичко това е въпрос на национала сигурност.
Първостепенен и много по-важен от покупката на поридните военни железа, за които нямаме бензин. И все повече въпрос на колективна сигурност. Крайно време е "нашите партньори", които ентусиазирано се снимат, потупват по рамото, и размахват знаменца от някое бутафорно желязо с всеки, който отвори вратата в София и срещу дребни услуги се правят на неразбрали, да почнат да осъзнават това.