Г-н Илиев, спомняте ли си къде бяхте преди 3 години на тази дата?
Да, спомням си. Бях в Украйна на търговски преговори, свързани с бизнеса ми. Щом се прибрах в хотела и проверих новините от София, зарязах всичко и на 15-ти вече бях на площада. Пътувах цяла нощ, минах безброй граници и проверки. След 15-ти 404 дни участвах в протестите.
Как се решихте да тръгнете веднага и да оставите личните си задължения в Украйна?
Дадох си сметка, че няма смисъл да развивам бизнес в България, след като тя се превръща в това, в което се превръщаше. Това за мен беше огромен знак, че независимо дали бизнесът се развива или не гражданите трябва да излязат и да си поискат обратно държавата. Тя беше окупирана от мафията.
След това как се отразиха протестите срещу кабинета „Орешарски“ на живота Ви?
Те го промениха коренно. От човека, който мисли основно за бизнеса си, се превърнах в граждански активист преди всичко и след това в бизнесмен. Пожертвал съм много неща и продължавам да го правя с ясното съзнание, че ако не го правя, всичко друго губи смисъл. Каквото и да оставим на децата си, ако тази държава продължава да затъва в зависимостта си от мафията, няма смисъл. Аз искам децата ми да живеят тук.
Протести бяха най-силни през втората половина на 2013 г., а от тогава постепенно утихнаха. Това не Ви ли кара да се съмнявате в смисъла на Вашето дело?
Не, даже напротив. Никой не е очаквал недоволството да продължи толкова дълго и че ще се намерят дори 100 души, които да са на площада всеки ден. Факт е, че оттогава насам хората все по-малко се страхуват да излизат на протест. Това много ясно се вижда и по новините, които вие отразявате. Все по-малко страх има у хората да заявяват позицията си. Не само това се промени. Гражданите имат една невероятна победа, от която аз също имах честта да бъда част. Говоря за електронното дистанционно гласуване, което беше въведено с поправките в Изборния кодекс. Никой не си представяше, че това може да се случи, но се случи.
Помня как отначало направихме инициативния комитет „Гласувай без граници“ начело с Мануела Малеева. След това водихме кампания за референдума. Последваха резултатите от него, но ние не спряхме да се борим. Ходихме по парламентарни комисии, организирахме кръгли маси, на които да обясняваме на депутатите какви са ползите. Накарахме Реформаторския блок да си изтегли своя законопроект за поправките в Изборния кодекс, за да внесе този, който ние бяхме подготвили. Защитавахме го на заседанията на парламентарната правна комисия. Най-накрая стигнахме до там, че дори предложенията на ГЕРБ отпаднаха и останаха само нашите. Това за мен лично е голяма победа за гражданското общество. Хората не спират до тук – духът е пуснат от бутилката и няма връщане назад.
Медиите на статуквото Ви нападаха по всевъзможни начини по време на протестите. Как се отрази това на живота Ви?
Наистина са ни наричали платени и непрекъснато измисляха какви ли не неща. Аз може би съм най-малко засегнат, защото има едва 10-15 публикации, в които съм споменат. Една от тях е свързана с протеста, който организирах срещу главния прокурор Сотир Цацаров през юли миналата година. Тогава се активизираха най-силно, защото бяхме написали тази мина, която можеше да ги взриви. Във в. „Труд“ бяха написали статия и бяха сложили моя снимка. Много други от „Протестна мрежа“ отнесоха безумия за себе си вече започват да побеждават в съда. Това ми дава надежда, че колкото и да е зависима българската съдебна система, в нея наистина има и читави съдии. Тоест надежда има дори по този показател.
След протестите срещу кабинета „Орешарски“ властта по-послушна ли е от тогава? Вижда ли се страх в управляващите да не се повторят събитията?
Усеща се нещо такова, но се получава ефектът на опиянението и самонавиването. Отначало те не се чувстват толкова спокойни, след това в един момент започват да повтарят една и съща мантра. Тя омаловажава даден обществен проблем с аргумента, че е по-важна стабилността. Непрекъснато продължават да правят безумни грешки, които ние се опитваме да посочваме по някакъв начин. За съжаление, моята прогноза е, че те ще се случват все по-често и това ще им изиграе лоша шега. Ние сме коректив на всяка власт. Много ни обвиняваха, че сме докарали Бойко Борисов на власт. Не, не сме го докарали ние – избраха го хората. Това не означава, че ние ще спрем да бъдем коректив.
Според Вас съществува ли алтернатива на ГЕРБ и Бойко Борисов в момента?
Не знам. Това е решение на избирателите и играчите на политическата сцена. Ние не играем там. Ние сме на страната на гражданите. Нашата дейност по своята същност е политическа, но тя винаги е от гледната точка на гражданите.
Какво е способно отново да накара хората масово да излязат на улицата, както го направиха преди 3 години?
Никога не се знае коя мина ще настъпят, както се казва. Това с Пеевски беше точно ефектът на самозабравянето. Управляващите си мислиха, че могат да си позволят абсолютно всичко. Сега в момента дори не знам, ако отново той бъде назначен за шеф на ДАНС дали ще има толкова много хора навън.
Защо?
Защото, както вие ги нарекохте, медиите на статуквото непрекъснато продават на хората една друга история. Тя, както виждаме, в момента е историята за Митьо Очите, който всъщност е един престъпник. Те ни занимават с неговото здравословно състояние. Да, важно е да се знае, защото това е някаква криминална новина, но по света и в България има много по-важни за самите хора процеси, от които зависи бъдещето им. Такава е съдебната реформа. Дори речта на президента Росен Плевнелиев пред Европейския парламент, прекъсната над 10 пъти със спонтанни аплодисменти от евродепутатите, бе последна новина за медиите у нас.
Виждате ли края на битката срещу корупцията и олигархията в България?
Да, след около 25 години.
Дали тогава няма да е прекалено късно?
Не, никога не е късно. България е на над 1300 г. и е на това място, въпреки че е минала през какви ли не ужаси. Минала е над близо 500 години на чуждо управление. Сега на власт е мафията, но България ще преживее и това. Най-важното за нас е образованието. Ако ние успеем да съсредоточим всички си усилия следващите 20 години всички новото поколение българи да се научи да мисли критично – да разсъждава, да анализират и след това да взимат решения, точно след 20 години ще имаме истинската база за една успяла държава. Трябва да се работи с децата, защото не са толкова важни магистралите, нефтът и газът. Истинският ресурс на България са децата ѝ – те трябва да са целта на всяко едно управление.