В понеделник Фондация „Истина и памет“ организира дискусия с историци, политици и общественици, на която обсъдиха по-засиленото изучаване на тоталитарния период в училищата. Там се чуха изказвания, че просветното министерство се управлява от агенти на бившата Държавна сигурност, както и че именно поради това управляващите не желаели да се знае истината за комунизма и управлението на Тодор Живков.
Г-н Христов, знаят ли истината българските ученици за комунизма и въобще за целия тоталитарен период?
За съжаление, отговорът е отрицателен и това е причината Фондация „Истина и памет“ да акцентира именно върху реформата в образованието. Липсват ясната образователна реформа и създаването на гражданско образование, както и изучаването на тоталитарното минало на базата на обективни факти. Когато конкретни факти не се знаят от младите хора, се освобождава място на носталгията.
Може ли да обясните защо е важно да присъства в учебниците тоталитарният период и какво трябва да знаят учениците за него?
Трябва да знаят преди всичко истината такава, каквато е останала в документалните свидетелства и в тези на жертвите на режима. Изброили сме над 25 престъпления на тоталитарния период. Ако го върнем дори за една седмица, не знам кой би издържал. Логиката ми е такава, че ако се върне комунизмът така, както ни го хвалят, първо ще изпищят „червените барони“ от бившата комунистическа партия, тъй като те не са бедни хора. Ще им бъде отнета собствеността. На второ място, всички тези ученици, които бяхме задължавани да маршируваме и да отдаваме почит на комунистическите лидери, нека да прекараме сегашните млади хора веднъж през мястото на Мавзолея на сила и да пуснем музиката, която според партията трябва да бъде слушана, да им бъде забранен целият този достъп информация и тогава ще разберат колко ограничено е било това общество.
Докато младите хора не разберат, че по време на комунизма трябва да отидеш в ДС и тя да реши дали ще отидеш в чужбина, тогава ще оценят това, което имат днес – свободата на избор. Знаем, че по бедност не сме на първо място в Европа, но е имало хора, които са си дали живота, за да имаме тази свобода, която имаме днес.
Вече не вярваме на голите обещания на министър Меглена Кунева от преди 2 месеца. Виждате на тази инициатива, на която дойдоха много уважавани хора и представители на медиите, министерството няма свои предтавители, което е показателно.
По време на дискусията в понеделник се чу, че на ръководни постове в МОН са хора от Държавна сигурност. Кои са тези хора и Вие с каква информация разполагате?
Информацията е такава и е публична. Обявена е от Комисията по досиетата при проверката на министерството. Тази комисия има задължението да провери абсолютно всички държавни институции и да обяви сътрудниците на тоталитарните комунистически служби, но само тези на държавни ръководни постове.
Тези хора не са само в МОН, но и в много културни институции, да не говорим и за висшите учебни заведения (ВУЗ). Над 350 души, които са заемали от 10 ноември до днес ръководни постове във ВУЗ-овете в България, са обявени като сътрудници на тоталитарната комунистическа държава. Много от тях преподават и днес.
Има най-малко четирима ректори. Единият е на УниБИТ - проф. Стоян Денчев, на УНСС - Стати Статев и няколко бивши. Доскоро и деканът на Историческия факултат на СУ „Св. Климент Охридски“ Пламен Митев беше кадрови служител на ДС. Той до преди 1 година беше декан. Всички ръководители на институти в БАН също са сътрудници. Институциите, които трябва да произвеждат критично знание за тоталитарния период, като СУ „Св. Климент Охридски“ и БАН, не го правят.
Как гледате на това, което направиха от БСП – да отдадат почит на Тодор Живков?
БСП разчита на късата памет, защото ако отворите сайта им, ще видите, че за този тоталитарен период фигурира признанието, че тогава са извършвани грешки, че странатата е доведена до икономическа криза и че има срив на българския морал в обществото. В същото време политическата шизофрения е такава, че новият лидер, заедно с депутатите на БСП, поднасят венец и се прекланят пред ръководителя на комунистическата партия, за когото са признали, че са извършвани такива престъпления.
В момента БСП е на дъното и разчита на тази носталгия и родова памет. Между избирателите на партията, които са бедни хора по селата, нямат нищо общо с „червените барони“ на „Позитано“ 20. Убеждават ни колко е хубаво да бъдем с Русия, но се возят на западни коли и децата им се учат в най-престижните учебни заведения на Запад, а не в Москва.
Как ще коментирате и казаното от премиера Бойко Борисов, че ще отдели 2,5 млн. лева държавни средства за паметника на Бузлуджа?
Изглежда и той не си дава сметка, че засяга голям процент от хората, на които е бил на конгреса на репресираните и преди години ги призова да разказват за терора и убийствата. Бих се обърнал към него с идеята да види, че въпреки че е откривал много музеи, има един, който не е открит. България продължава да е единствената страна, която няма такъв музей на терора по времето на комунизма. 2 млн. лева не са нищо. Нещо повече, по времето на първия мандат на управлението на ГЕРБ, такъв проект за музей на „Московска“ 5 не беше подкрепен именно финансово от него. Виждаме и спекулации от леви партии, и такива, които се припознават в център и дясно с миналото.
Имаме и приятели депутати от ГЕРБ в най-добрия смисъл на думата. Това са хора, с които общуваме и поддържат тази тема, но като че ли са малцинство. Въпреки всичко, смятам, че през последните години бяха направени доста стъпки.
Мисля, че Андрей Ковачев, Методи Андреев, Вили Лилков, Петър Славов, Борис Станимиров ще продължат като политици да поставят актуални въпроси, включително и на МОН, за да се случи това, което е станало отдавна в другите страни, преживели тоталитарния комунизъм в Европа.
Какво е Вашето мнение за приетите на първо четене промени в Закона за електронните съобщения, с които МВР ще може да проследява телефоните ни и чете интернет кореспонденцията ни? Това не ни ли връща по някакъв начин отново към комунистическия период?
Това е друга тема, която е свързана със съвременните предизвикателства пред националната сигурност. Обикновено МВР е основната мишена на това как и в какъв обем се използват СРС-та. Има един доста широк сегмент в българските специални служби, които също използват СРС-та. За тях обаче не сме чули дори и статистика.
Няма и реален парламентарен контрол – как тези служби използват тези средства. В МВР се вижда голяма възможност за използване на СРС, но много нисък процент от тях са влезли като доказателство в съдебна зала. Това е проблем, но е съвсем друга тема. Бил съм дълго време журналист, който е следял и проблемите в МВР, които до голяма степен продължават.