С него разговаряме за дейността на омбудсмана, бъдещето и приоритетите, които той си поставя за развитие на институцията както на местно, така и на национално ниво.
Господин Капралов, вече започна втория ви мандат като омбудсман. Как може да се оцени постигнатото до момента?
В цялата кампания подчертавах, че това е четвърти редовен мандат на институцията. Откакто тя съществува Шумен се възползва веднага от тази правна възможност и конституира институцията на омбудсмана.
Това, че тя върви към четвърти мандат без някаква криза е едно добро заключение, което показва институционалното й здраве. То показва и извървян път, защото в началото много хора бяха скептични към тази институция. Прагът между трети и четвърти мандат е време да направим своя извод. Моят е категоричен, че гражданите познават институцията на омбудсмана в Шумен и се ползват от нейните услуги. Омбудсманът от друга страна успя да покаже, че е ефективен механизъм за контрол и диалог между гражданите и местната власт.
През мандата са образувани над 1800 проверки по оплаквания на граждани, имаме десетки препоръки към администрацията и към Общинския съвет и становища, които след това са довели до промяна на административната практика.
Едни от най-сериозните са казусът около таксата за предучилищна подготовка в детските градини, наредбата за издаване на карти по европейски образец на хората с увреждания и изобщо наредбата за паркиране, също така и правилата за отпускане на помощи за лечение на хора.
Сега се очаква да се направи и една промяна на такса за подаване на сигнал за незаконно строителство. В момента, ако гражданин иска да подаде такъв сигнал, трябва да заплати 35 лв. Отнесох този казус до компетентните комисии в Общинския съвет и те излязоха със становище, че тази такса трябва да отпадне. Очаква скоро да се гласува в Общинския съвет и това да стане факт.
Като едно от основните си направления за работа в новия мандат отбелязвате продължаването на активния диалог с гражданите и техните организации.
Едно от най-важните неща е активната работа с гражданите. Офисът на омбудсмана трябва да бъде вечно отворен, за да може хората да споделят проблема си.
През този мандат започнахме нещо, което трябва да продължим – работата с гражданските организации.
Омбудсманът работи с гражданите и с техните организаиции. Ние направихме своя анализ и направихме необходимото, за да интегрираме гражданските организации. Да ги направим първо достатъчно диалогични помежду си като сектор, от друга страна достатъчно разпознаваеми, лесно да бъдат намирани от страна на администрацията.
В началото на годината вече финализирахме процеса като създадохме Обществен форум на неправителствените организации (НПО) и под патронажа на областния управител Донка Иванова той работи ритмично.
Тази година вече в две процедури общинска администрация поиска НПО секторът да излъчи свои представители, което ме радва.
Едно от направленията в този мандат е да увеличим капацитета и авторитета на Обществния форум на НПО сектора и да го направим ефективно диалогичен с местната власт, което ще помогне и на нея, и на гражданските организации, а оттам ще има значение и за гражданския сектор.
Какво е второто основно направление?
Второто основно направление е свързано с институционалното укрепване и разширяване на мрежата от обществени посредници в страната.
То минава до голяма степен под мотото и това, което аз наричам „шуменския модел на местно самоуправление”, който е познат и в страната така.
Ние в Шумен постигнахме такова позициониране и здраве на институцията, че сякаш няма съмнение, че като основни органи на местното самоуправление след кмет и Общински съвет, на трето място е необходима и институцията на обществен посредник.
Този шуменски опит аргументира желанието ни за законодателни промени, чрез които да направим това в колкото се може повече общини. Необходимо е да се разрасне мрежата от обществени посредници, което ще помогне на гражданите от цялата страна. Това произлиза и от опита ни колко много хора от цялата страна търсеха обществния посредник в Шумен по простата причина, че при тях няма такава институция.
Представям си, ако имах колеги в страната, колко по-оперативни щяхме да бъдем и да си помагаме. Така че е необходимо разрастването на мрежата на обществените посредници.
За да се случи това, виждам две посоки. От една страна местният дебат в Шумен. Смятам за логично да поговорим с комисията по бюджет и финанси към Общинския съвет и в един момент да намерим правилната формула в общинския бюджет да се разпише отделно перо за обществения посредник.
Втората страна в местния дебат е, че 13 години след като написахме правилника през 2003 г. имаме основание да видим какво работи, какво не и да го изчистим и актуализираме и да оставим институцията здрава.
Целта чрез този отделен бюджет е да се стигне до независимост на институцията, така ли?
Това е идеята. Но не искам този дебат да тръгва с „искаме пари”. Ние не претендираме за конкретна сума. Дори първия път нека бъде 100 лв., а после да се правят анализи колко трябват. Това е нужно чисто институционално, за да се развива тази институция.
Редно е когато се нуждаеш от някаква консултация – правна или техническа, да може да я заплатиш от някакъв бюджет. Не може постоянно да оставяш тази институция на добра воля или благодарение на личния авторитет да се иска съдействие.
Да се върнем към въпроса с разрастването на мрежата на обществения посредник.
Налагането на този „шуменски модел” и показването как добре работи това три-инстанционно местно самоуправление ние трябва да опитаме да помогнем на другите общини с промяна в закона за местното самоуправление и местната администрация, в който трябва да се разпише отделна глава за обществените посредници.
Тя би решила няколко въпроса. Ще уеднаквим правомощията на обществените посредници. Те ще са разписани в закон, а няма да бъдат оставяни както сега – общинските съветници да определят до каква степен са правомощията им. Когато са еднакви, тогава гражданите на България да получават услугата в еднакъв обем.
С тази промяна може да дадем правомощия на омбудсмана, равни на общинския съветник. Така той ще има право и всички централни и местни администрации са длъжни да му предоставят информация и да му оказват съдействие.
Тук трябва и да се реши въпросът с начина на избиране на обществен посредник, дали ще бъде правна възможност или ще бъде правно задължение. Много теми има за този дебат, които ние, членовете на Сдружението на местните обществени посредници, искаме да поставим. За да подкрепим институцията и за да съществува тя, е редно да вървим към такава промяна в законодателството.
Като трето направление за развитие на институцията сте посочили взаимоотношенията с националния омбудсман.
Това е надграждане и създаване на необходимите възможности тази мрежа на обществени посредници да комуникира с другата различна от нас сродна институция, която е тази на националния омбудсман.
Много хора чисто механично смятат, че ние сме поделение на националния омбудсман, а това не е така. Ние сме отделни институции, решени сме по различен начин на база на отделен закон. Но ние трябва да намерим начин как да работим заедно. Например – когато националният омбудсман организира проверка ми се струва редно да направим известни правила и той да поеме ангажимента да изиска становището на местния обществен посредник по казуса.
Прави впечатление как институцията на националния омбудсман излага становище по определен казус в една община, което противоречи на местния обществен посредник. Двете институции говорят различно, а това сваля авторитета им пред хората. Бидейки различни, ние трябва да намерим начин как да излъчваме еднакви послания и разбиране към правата на гражданите.