Г-жо Великова, поздравления за наградата за най-обективно отразяване на дейността на Висшия съдебен съвет за 2015 година, която кадровият орган на съдебната власт ви присъди. Какво означава тя за вас и задължава ли ви по някакъв начин?
Благодаря за наградата, тя е приятна изненада, защото е от един орган, който е в особена ситуация в момента. Показателно е обаче кой е подкрепил моята номинация и благодаря на тези хора, въпреки че единствено финалното гласуване има значение, а не разбиването на гласовете. Вероятно крехкото присъствие, което е било в залата тогава (14 от 24 членове на ВСС бел. ред.), е било в моя полза, защото при едно друго представителство и при друго съотношение, едва ли бих получила тази награда, тъй като е известно е, че аз съм от журналистите, които критикуват ВСС за много от решенията, които взима.
Присъждането на тази награда ме задължава да продължа да работя така, както съм работила досега. Нямам намерение да се отблагодарявам на ВСС за това, че ме е наградил. Не смятам, че това е обективна журналистика – да хвалиш и да правиш PR на една институция. ВСС е сбор от много различни хора и аз бих желала да бъдa медиатор между тях и моите слушатели.
За съжаление, част от тези, които са гласували срещу моята номинация, въпреки поканите, никога не са ми давали интервюта. Същото се отнася и за част от онези, които пък са ме подкрепили. Затова и аз не знам на какво се дължи преценката им
Не знам дали исканият ефект е бил – ето, ние награждаваме и тези, които ни критикуват. По-скоро точката е била назад в дневния ред и е имало демобилизация или някакво усещане, че не би могла да се получи такава изненада.
Хубавото в случая е, че ВСС за пръв път даде индивидуална награда. До този момент тя е била присъждана единствено на медия, а не на конкретен журналист. Това е пробив и дано ВСС да продължи да оценява журналистите, които го отразяват, и да не промени правилата при следващите присъждания, защото това трябва да е принципът – да награждаваш някой не за това, че те хвали, а за това как отразява темата.
Кои от членовете на ВСС са гласували срещу вас?
Явно е, че във ВСС има две лобита. Едното е на мнозинството, а другото е на т. нар. революционно малцинство. Факт е, че повечето от гласовете, които са подкрепили номинацията ми е на тези, които остават в малцинството при гласуванията в Съвета т.е. тези, които не могат да наложат решение, в добрия смисъл на думата, защото има и друг тип налагане.
Срещу мен са гласували Ясен Тодоров, Димитър Узунов, Галя Георгиева, Светла Петкова и Каролина Неделчева от присъствалите членове на заседанието на пленума. Но съм получил подкрепата на Магдалена Лазарова например, от която не съм взимала интервю и която е от неутралните във ВСС.
Най-хубавото в тази награда обаче е хората, които са ме подкрепили. Това е една от най-ценните награди, които съм получава точно заради обстоятелствата при които се случва и заради начина, по който е протекло гласуването.
Какви са обстоятелствата? ВСС е вече разделен на две колегии, работа на прокурорската върви безпроблемно и всяко гласуване там се случва с почти пълно единодушие, не така обаче стоят нещата в съдийската, където имаше трети пореден кадрови провал при избор на шеф за съд.
Да, това е поредното доказателство за тези, които много настояваха за тази съдебна реформа - ВСС да бъде разделен на две колегии, че това не стига. Според мнозина причината е и в онази много коментирана формула, по която трябваше да се формират колегиите. Всички видяхме проблемите, които се създадоха при разделянето на кадровиците заради разликата в професиите им и бройките в колегиите.
Още когато започна да се говори за конституционна и съдебна реформа се знаеше, че това е съставът на ВСС и такива са отношенията в него. Никой не е очаквал да има някаква радикална промяна след разделянето на кадровия орган. Преди това революционното малцинство включваше предимно съдии и те няма как да имат мнозинство в тази колегия, така на практика резултатът е блокиране. Досега съдийската колегия не е успяла да направи нито един нормален избор, а предстоят не леки – за административен ръководител на Окръжен съд - Благоевград и на Софийския апелативен съд.
Поне в съдийската колегия се вижда, че има живот, има спор и съревнование за по-активно присъствие, докато прокурорската колегия изглежда като самата прокуратура – единна и централизирана.
Достатъчно добре ли контактува ВСС с медиите?
От гледна точка на информацията, която тече през официалните канали, няма проблем, има обаче с говорещите хора от ВСС. Факт е, че сред тези, които са от т.нар. мнозинство, говори Ясен Тодоров и отчасти Румен Георгиева т.е. ние нямаме баланс на говорещите. Аз няколко пъти съм молила представляващият ВСС Димитър Узунов да ми даде интервю, но той отказва. Забелязвам, че има членове на съвета, които дават интервюта пред определени медии, но аз не съм сред тях.
От друга страна пък това не означава, че не трябва да търсим коментари от онези членове, които знаят, че е добре кадровиците от управляващия орган на съдебната власт да са в медиите. Затова се възползвам от възможността и съм направила доста интервюта и с Юлиана Колева, Калин Калпакчиев, Соня Найденова, а и веднъж с Елка Атанасова. Другите не са толкова склонни да говорят с медии, което може да се обясни и с тяхната професия, защото те все пак са хора, които идват от магистратурата, където не е прието да говориш извън съдебните си актове.
Медийната политика не може да бъде формирана от горе. Всичко зависи от хората във ВСС и склонността им публично да оповестяват позициите си, дори и когато те са критични, или не са приемливи, или когато срещу самите тях има опозиция. В крайна сметка да говориш пред медиите е и личен избор.
Вие сте журналист в БНР, а в четвъртък парламентът прие предложените промени в Закона за радиото и телевизията. В тях се казва, че след изтичане на мандатите на шефовете на националните медии те ще продължават да изпълняват функциите си, ако не е организиран и проведен конкурс за техни наследници. Бетонират ли се по този начин директорите на националното радио и телевизия?
Така изглежда при първия прочит на това решение, което беше прието в невиждани за парламента темпове. Така направените промени обаче освобождават институциите да следват основен демократичен принцип, какъвто е мандатът.
Любопитно ми е да видя как ще се проиграе този закон сега. При предстоящия избор за шеф на БНТ, Съветът за електронни медии е задължен да обяви в определен срок конкурса за генерален директор на телевизията. Какво може да попречи да бъде извършен такъв избор, ако се явяват достатъчно силни кандидати? Възможно ли е да се случи това, да има достатъчно силни кандидати, а да няма избор, за да бъде удължен един мандат?
Не разбирам логиката на това, което направиха депутатите. Точно такава възможност – да останеш на поста си, докато бъде избран този, които ще те замени - остави двама от членовете на СЕМ на постовете им повече от година след изтичането на мандата, който имат. Това е епидемия в държавата, случва се и в други органи. Проблематично е, защото обезсмисля едно от демократичните завоевания, каквото е мандатът.
Шефът на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ обясни обаче, че ако се търси ангажимент за организиране на конкурс, то това трябва да е към органа на провеждането му, а не чрез оставяне на законодателна празнина.
Точно така, това е правено години наред. Не мога да разбера откъде дойде това притеснение, че може да няма избор при положение, че на всеки три години има конкурси в БНТ и БНР, и се избират ръководители. Няма проблем, който да налага в такава спешност да се прави подобна промяна, вместо това можеше да се редактират други остарели текстове от медийния закон.
Възможно ли е причината за промяната да са събитията около избора за нов директор на БНР? В момента има и друг проблем, договорите на членовете на управителния съвет на радиото изтичат на 7 юли, а новият директор Александър Велев трябва в 15-дневен срок от встъпването си в длъжност (30 май - бел. ред.) да предложи нови членове на съвета.
Не мисля че има връзка между промяната и случващото се в БНР. Тя беше разчетена, като свързана с предстоящия избор за директор на БНТ.
Това, което се случва в националното радио, показва кой е неработещият текст. Ако искат да поправят нещо, трябва да е това, защото се оказва, че генералният директор и управителния съвет, както на БНР така и на БНТ имат самостоятелни мандати. Не е логично при смяна на един директор с друг той да е принуден да изчака предишните членове на Управителния съвет да довършат мандата си.