Филмът „ТОТАЛно отричане“ е вече учебно помагало в американските университети. Защо?
Процесът, който проследявам, е уникален, защото се базира на един закон от 1789 г. Въведен, за да може хора, живеещи извън САЩ, да търсят правата си в щатски съдилища, ако са засегнати от някой, който пребивава там. Навремето са го използвали срещу пиратите, след това е забравен. И ето че 200 г. по-късно за първи път в историята се използва срещу корпорации.
Това е една история за Давид и Голиат, която се изучава от студенти по журналистика, бизнес, право. Тя би трябвало да научи младите хора, които влизат в тези професии, че човек винаги трябва да вярва в невъзможното.
Кой е главният герой Ка Са Уа?
Името означава Белия слон, но не е истинско – в живота си той е сменял много самоличности и паспорти. Той е един от лидерите на студентското движение в Бирма. Когато избухват студентските простести през 1997 г., е много млад. Около 5000 студенти успяват да избягат в Каренската област – това става мястото, където всички демократични сили в Бирма се крият.
Кадър от филма "Тотално отричане"
Ка Са Уа става свидетел на всички тежки насилия там –и знасилвания, изгорени села, робски труд. И всичко това за сметка на компаниите го прави бирманската армия, наета от тях за охрана на газопровода. Газта е открита в Андаманско море, той минава малко на север през Бирма (Мианмар) и слиза към Тайланд. Фактически армията води война, защото иска да вземе тази територия, а карените са около 8 млн. души.
Всъщност, ако една американска студентка не беше отишла там, можеше и нищо да не се промени?
Да, Кейти Редфорд отива като доброволка към „Хюман райтс уоч“ и иска да разбере какво се случва в тази индустрия с изсичането на горите, защото е чувала, че има много насилие. Среща се с карените на границата между Тайланд и Бирма и те й казват: „А, човешки права ли? Ами тук имаме един лудичък, който само за човешки права говори“. И тя трябва да го чака поне 5 дни, за да се появи някъде от джунглата. Тогава се запознават и той тръгва да й превежда, защото знае добре английски. И по време на това пътуване пламва искрата на любовта...
Звучи като в романите.
Но е истина. Аз самата истински се запалих и си казах „Не мога да не направя филма“, когато срещнах тези двама млади хора на летището в Париж. Тъкмо бяха кацнали от САЩ и имаха една малка дъщеричка, която в 7 ч. сутринта спеше на рамото на Ка Са Уа.
Той започва да разказва на Кейти какви доказателства е събрал срещу френската „Тотал“ и американската „Юникал“ при строежа на газопровода. А тя не може да повярва, че една американска компания прави такива ужасни неща извън Америка. Връща се в своя университет, разказва на професорите си и настоява: „Ние трябва да направим нещо, ние сме законова държава.“ Те й казват: „Кейти, разбираме, ти си млада, ти си идеалистка, ти вярваш в законността.“ А тя ги поглежда и възкликва: „Ама чакайте, аз нали уча за адвокат! Ако няма законност, тогава защо изобщо уча?“
Кадър от филма "Тотално отричане"
Оказва се, че истинските, хубавите дела се случват, защото някой вярва, защото нечие сърце не може да остане безучастно пред неправда. Ка Са Уа и Кейти са направили организация „Ърт райтс интернешънъл“ (правата на Земята) и обучават борци за човешки права и за защита на планетата, на природата от бизнеса.
Как приключи този процес?
В американските съдилища се плаща. Когато компаниите разбират, че ще изгубят, за да не бъдат осъдени, предлагат споразумение. Адвокатите на жалителите пък го приемат, защото, ако се отиде на съд, ще се разтакават още поне 5 години. Едно от условията е да не се знаят сумите, за които са се споразумели, но според „Бизнес уик“ става дума за 300 млн. долара, които да се поделят между тези 15 жалители със защитена самоличност. Отделно двете компании трябва да дадат една много по-голяма сума за цялата област.
С този процес обаче бе създаден прецедент и веднага бяха заведени 20 дела в различни щатски съдилища срещу други компании – „Шел“ в Нигерия, „Чикита“ и т.н. Те никога нямаше да бъдат възможни преди него.
Първите снимки за филма направих през 2000 г. в Париж на събрание на акционерите на „Тотал“. Но докато следвах Ка Са Уа, изобщо не изглеждаше, че карените ще спечелят. Аз самата не вярвах, но си казвах: поне един филм да разкаже колко смели бяха тези хора. В съдилищата адвокатите на компаниите бяха кохорти с по 20 – 30 души асистенти, а от другата страна стояха адвокати на „Човешки права“ с доброволци студенти.
А газопроводът?
Той вече е построен и газът си тече. Отвратителното е, че този договор за следващите 30 г., в които Тайланд се задължава да купува газ от Бирма, е сключен по време на големия разцвет, преди първата азиатска криза. Там се разбра, че са били задвижени едни мошенически схеми, в които тайландски политици да вземат много пари, и че този газ не е вече необходим.
Неволно се налага паралел с българската действителност, с „Южен поток“...
Или с шистовия газ. Тъй като петролното лоби е много сериозно, имаше специално написано писмо от правителството до двете съдилища, които водеха процеса, че ако му се даде ход, това ще изложи на опасност борбата срещу тероризма. Съдиите прочитат писмото от държавния департамент - и го хвърлят в кошчето. Те казват: „Тук няма логика. Вие като политици имате някакви интереси, но нас това не ни интересува. Ние гледаме доказателствата и документацията.“ Но не във всички щати съдиите са били толкова обективни, защото на много от следващите дела не беше даден ход.
Кадър от филма "Тотално отричане"
Филмът е показван в много страни, има и номинация за „Оскар“. Удовлетворена ли си?
Още след премиерата в Прага през 2006 г. получих от вече покойния чешки президент Вацлав Хавел специалната награда за човешки права. Тя за мен беше по-голяма от какъвто и да е „Оскар“. След това направих по-дълъг вариант на филма, който имаше прожекции в 20 щата. Месец преди тази премиера станаха големите протести на монасите, от които вече светът видя голямото насилие и разбра къде е Бирма на картата на света. След това филмът обиколи поне 50 фестивала, срещна ме и с Далай Лама.
За мен най-голямата радост беше, че бях канена в Харвард, в университета в Колумбия, когато Вацлав Хавел беше там 3 месеца. Едно от 4-те събития, които той избра да има, беше премиера на „ТОТАЛно отричане“ пред студентите, и то от правния факултет.
Тогава ли разбра, че си направила и още нещо уникално – снимките във федерален съд, където обичайно се рисува?
Веднъж в живота си разбрах колко е хубаво да си българка, която живее в Италия и изобщо не знае, че снимането е забранено. Аз поисках разрешение и ми го дадоха. Оказа се, че дори във федералния съд може да бъде допусната камера, ако адвокатите на двете страни и съдиите се съгласят. Това е уникален случай и те искат да бъде документиран. Никой дотогава не се е сетил.
Кадър от филма "Тотално отричане"
И всички телевизионни компании имат право да поискат материала от тази камера. Никой не го направи. Аз съм документирала нещо, което след това Колумбийският университет поиска да включи в своя архив. Аз обаче не мога да го дам, преди да е минало достатъчно време, защото мога да застраша живота на тези хора. Те ми се довериха, аз снимах лицата им и едва по-късно разбрах колко е опасно това. Пет години спя с тези касети под възглавницата си.
Оттогава ходила ли си отново в Бирма?
Не, сега искам да отида отново и да видя какво се е променило след 10 години. С новия си филм, който се нарича „Свобода от страха“, искам да свържа тази „перестройка“, която са започнали в Бирма, с нашия горчив опит от последните 25 г. Главният ми герой е един от монасите, които водеха борба за демокрация . През 2010 г. той се върна от изгнание, тъй като те икономически вече не издържаха заради ембаргото и обявиха, че ще се проведат първите демократични избори. По това време Анг Сан Су Чи продължаваше да е под домашен арест и нейната партия беше забранена, не можеше да участва. Това е все пак един преход, но нещата, които се случват, са като по сценарий. Виждам много елементи от случващото се у нас.
Не мислиш ли да направиш филм само за България?
Този филм ще направи паралел, защото монахът иска да разбере какви са нашите грешки, които те да не повтарят. Направила съм много репортажи за България, все от критични моменти и ситуации. Много от колегите ми в CNN, BBC, RAI казват, че благодарение на тях са отбелязали страната ни на картата си.
Когато обаче ме питат защо снимам за Бирма, а не за България, казвам: Защото ние имаме свобода, но не я използваме. Кой ни е виновен, че носим робски манталитет? Че се продаваме за стотинки и фактически оставяме отново да ни управляват същите хора, след като имаме вече правото да не гласуваме по определен начин. Докато онези хора са в една диктатура, те дори да кажат истината, рискуват живота си, вкарват ги в затвора или изчезват.