Г-н Илиев, какъв ще е ефектът за България при евентуално напускане на Великобритания от Европейския съюз? Ще повлияе ли това на износа и вноса на стоки у нас?
Първият по-голям въпрос в този контекст е какво ще се случи с Европейския съюз (ЕС), ако Великобритания излезе от него. От тук може да се направят и изводите какво ще се случи с икономическия процес в България, респективно и с износа и вноса. Като начало трябва да се погледне самото излизане на Великобритания от Европейския съюз и причините за това, има ли основание то и в какво ще се превърне съюзът в икономически аспект. От една зона на свободна търговия, както е замислено да се направи, полека лека Европейският съюз започва да се превръща в нещо като наднационална квазидържава със страшно много регулации. Регулации, които потискат икономическия процес, който е все по неоптимален.
Вече се говори не просто за свободно пространство за размяна на стоки, движение на капитали и хора, а за едно наднационално равнище, в което правителството - Европейската комисия, е изградено от хора, които не са избирани, а са поставени. Така започва и регулацията на абсолютно всеки аспект от бизнеса - със страшно много законодателни инициативи и мерки, които директивират абсолютно всичко, което се случва в съюза. Стандартите, които те налагат, са много голям проблем за страни като България. Тази идея за данъчна хармонизация, която вече се подема все повече от страна на ЕС в посока нагоре на данъците, е убийствена за нас. Това е и една от причините Великобритания да напусне Европейският съюз в следствие на неговото израждане в икономически аспект.
Според Вас на какъв етап е идеята Великобритания да напусне ЕС? Хората там готови ли са да гласуват с „да“ на референдума?
Според мен не е достатъчно обяснено на британското население. Не вярвам, че това излизане ще успее. Като се следи процеса в държавата, чисто електорално, по-скоро може да се смята, че няма да излязат от Европейския съюз. Въпреки че самият факт, че го говорят и че въпросът е поставен на референдум, е страшно позитивно нещо от гледна точка на бъдещото развитие на Европейския съюз. Зачеването на съюза е изградено от двете визии – германската за свободата на пазара на предприемачеството, и френската. Още при създаването му идеята е това да е наднационална държава, която да може да разпределя изкараното от Германия, насочено към Франция.
За съжаление засега това, което се вижда, е страшна доминация на френската визия, много е силна. Европейската комисия са хора, които са технократи на неизбираеми позиции и няма никаква отчетност от тяхна страна. Те имат законодателна инициатива, докато Европейският парламент няма такава, което е абсолютно демократичен дефицит и откъсва гражданския контрол от всичко, което се случва. Усеща се страшно силна регулация и преразпределение.
Дори еврофондовете са част от това преразпределение. Изкарва се някъде една стойност, която бива усвоена съвсем другаде, където няма никаква прозрачност, съответно е и без никакъв икономически ефект. Така че аз по-скоро съм оптимист за България от едно излизане на Великобритания, защото чисто логически това може да бъде знак за събуждането на обществено европейско мнение към тези политики, които пречат адски много, особено на страни като България. Страни, в които малките играчи са изхвърлени от бизнеса. Ще дам пример с големите компании производители на автомобили в Германия. Те лобират пред Европейската комисия за по-високи стандарти, каквито те могат да си позволят. Когато обаче тези стандарти бъдат наложени, по-малките играчи изобщо не могат да се вредят.
Другото, което е интересно от гледна точка на износа и вноса за България, е че това е прffстранство свободно от мита. Позитивите обаче са за тези, които изнасят основно към Европейския съюз. Това практически затваря търговската зона вътре в съюза, отхвърляйки външните играчи.
Така например, вносът от Латинска Америка и Азия се случва посредством високи мита и квоти, които също са някаква форма на протекционизъм от нашите играчи. Това удря нашия потребител. Ако се съсредоточим само върху нашите износители, може би има някакъв позитив от това да сме в ЕС, но в крайна сметка голяма част от нас сме потребители. Изнасяме стоки отвън, които ни струват по-скъпо и дори и нашите производители и вносители внасят междинни стоки и ресурси на суровини отвън, които са по-скъпи, защото за тях има мита и квоти. Практически могат да ударят нашата индустрия и нашите износители по много неприятен начин, защото им се вдигат разходите. Т.е. големият залог е дали това, че Великобритания прави този демарш, който според мен няма да се получи, ще обърне внимание на общността в Европа.
При един евентуален Брекзит какво ще се случи със съотношението между различните валути в Европейския съюз ?
При всяко положение ще има много повече яснота за гражданите по отношение на това как паричните власти в конкретната държава контролират парите. Например, в момента Гърция трупа дългове, правителството прави дефицит и имитира нов дълг. Европейската централна банка казва – ще приема този нов дълг като обезпечение, и който ми го даде като обезпечение от търговските банки, които купуват дълговете на Гърция, ще получи рефинансиране. Ще има нов кредит, с който да се разраства като банка. Естествено нов стимул в момента е банките да купуват дълга на Гърция, защото Европейската централна банка им обещаваше да го приеме като обезпечение и да има дава нови средства. Т.е., който е най-неразумен в еврозоната, печели най-много.
И когато се създаде инфлация заради многото напечатани пари, тя се разпростира абсолютно в цялата еврозона независимо, че някой е спечелил от това, че е взел новите пари първи. Сега ако се излезе от еврозоната, ако се разпадне ЕС, ние ще виждаме кога френското, гръцкото или немското правителство създава инфлация. После марката, която е много по-консервативна, ще служи като барометър и ние ще имаме яснота кое правителство прави гимнастики, кое правителство обезценява спестяванията си. А в момента нямаме тази яснота, не можем да видим къде се насочва инфлацията и кой е големият победител в процеса. Тя просто в един момент, когато избуи заради трилионите, които печатат, удря всички. А има конкретни играчи, които остават скрити заради това, че има една централна банка в еврозоната. Ако Еврозоната просъществува, при евентуален Брекзит прогнозирам първоначален удар по паунда, но средносрочно и дългосрочно мисля, че британската валута ще стои по-силно спрямо еврото, от което Драги и компания създават трилиони.
Някои казват, че това пречи на търговията за сметка на различните валутни курсове и обмяната, но в някакъв смисъл в дългосрочен план това е по-малкото зло. По-добре ще е така, отколкото положението в момента - някой да може да напечата един трилион евро и да ги даде на гърци или на някакви компании, които ще купуват нашите стоки с новите пари и в един момент да видим как се покачва инфлацията без да осъзнаем кой е виновен за нея.