Проф. Колев, какво се случи за половин година откакто сте начело на Шуменския университет?
Искам да подчертая, че за съжаление в общо национален план текат процеси за промяна на финансирането във висшето образование. На база тези промени ние сме длъжни да се съобразим и да приедприемем съответните мерки.
Преди Нова година излезе постановление на Министерски съвет, съгласно което процентът, с който се финансира всяка една от специалностите, беше определен от т.нар. рейтингова система. Тази система е плод на проект, който течеше в продължение на 4 години и за съжаление тя не е в интерес на такива региони като нашия. Няма какво да се заблуждаваме – регионът ни не е в изгодно социално-икономическо положение.
В тази връзка беше намалено базовото финансиране на специалностите, към които има голям интерес в нашия университет. Това са икономика, туризъм, социални дейности, растителна защита и т.н.
Освен това за миналата година на база на тази рейтингова система и за неизпълния кандидатстудентски прием ние бяхме глобени с 687 000 лв.
Тази сума не е приятна, но преходният остатък от предходната финансова година е 5 051 000 лв., от които 2 млн. лв. са средства на факултетите и университетът разполага с ефективен преходен остатък от около 3 050 000 лв. Ние имаме възможност да поемем тази финансова корекция.
Неприятностите обаче не спират дотук. На 23 март излезе друго постановление за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните ВУЗ-ове и приемане на списък на приоритетните професионални направления.
На база това постановление по една определена методика бяхме „отрязани” с 270 места за следващата учебна година – 2016/2017. Те са в най-търсените специалности - Икономика, Туризъм, Социални дейности, Растителна защита, Национална сигурност и т.н. В тези специалности ние запълваме 240 места на първо класиране.
За това, че са ни отнети тези места ние ще загубим в следващата финансова година още 400 хил. лв.
На какво се дължи това?
То се дължи на методиката за определяне на коефициент на Висше училище по професионално направление. Три са основните фактора, които го формират. Първият фактор е оценката от програмната акредитация. Вторият е оценка от научната дейност и третият е оценка от реализация.
Нашите специалности са с добри оценки на акредитация, така че това не е проблем. Проблем е оценката за научната дейност. Тази рейтингова система гледа две вътрешни наукометрични системи – сайтовете „Скопос” и „Уеб Ъф Сайнс”. Така научните статии на нашите колеги, които не са в тези издания не се отчитат статистически. Така се оказва, че рязко пада научната продукция на нашите колеги, което не е действително.
Базата данни, от която се взема наукометричното израстване на преподавателите, е много ограничена и не е обективна.
Как в нашия регион може да се проследи каква е оценката на реализация на завършващите студенти, когато в социално-икономическо положение нашият регион е след Северозападния.
Едно е да завършиш в София, Пловдив или Варна и да започнеш работа. Нашите деца отиват в тези големи градове. Те се реализират на практика, но не тук.
Така е направена системата, че облагодетелства ВУЗ-овете в столицата.
Имаме и приоритетни направления каквито са Математика и Природни науки. Това е превъзходно като замисъл, но желаещите там са малко, защото са много трудни предмети.
Всичко това води до аномалия на финансиране. Имахме съвещание при министъра на образованието и от министерството ни казаха – досега финансирахме на брой студенти, отсега – ще се финансира по 2 направления.
Броят ще е процент от държавната субсидия, а другият процент ще бъде на база рейтингова система. Тя обаче за съжаление не отчита много обективни особености като региони, безработица, научно-изследователска дейност на преподаватели.
Излиза, че финансирането се реже два пъти, така ли?
Това е т.нар. „двойна ножица”. Един път режеш бройките, които носят определена субсидия и не само. Тези студенти носят и такси. А основните ни собствени приходи са именно от такси. Ние сме от много малкото ВУЗ-ове, които не пипнаха таксите. Ние сме регион, в който социалното положение на нашите студенти не е завидно. Те нямат възможност да плащат една такса и постоянно разсрочват.
Държавният бюджет финансира само до 50% от реалния бюджет, другите пари са от собствени средства. Как собствените средства да бъдат увеличени, като се намалява броят студенти, намалява се размерът на издръжката и броят на местата в специалностите, които запълваме.
Ние в момента компенсираме с преходния остатък от 2015 г. Довреме обаче може да се дофинансира една система. Тука идва въпросът какво зависи от нас.
Първата крачка – съгласно Закона за висшето образование хабилитираните преподаватели, навършили 65-годишна възраст придобиват право на пенсия. От 1 януари пеподавателите, които навършват 65 години се пенсионират. Който желае продължава като хоноруван преподавател и участва в научния живот.
Това е и една възможност за по-ускорено развитие на млади хора.
Намалява и броят на студентите. Към 1 април ние имаме редовно 4170 записали се студенти в бакалавърски програми и задочно 386 студенти. Това е минимално количество, а имаме 380 преподаватели. По съотношение студент-преподавател ние сме на едно от последните места в страната.
Не е виновна само системата, има и неща, които трябва ние да направим.
Кои са те?
Това, което правим - при достигане на годините за пенсия, не се удължава трудовият договор.
Другото – имаме специалности, където преподавателите са повече от студентите. Един учебен план на бакалавър е от 45 до 57 дисциплини. А имаме бакалаври от първи до четвърти курс, които са едва 10-12 до 14 студенти. Това трябва да се оптимизира. Не може да обучаваме курсове с по двама или трима души. Имам какво още да се желае в създаването на потоци от различни специалности в едно направление.
Не е нормално обаче базовият норматив за подготовката на един учител да бъде 693 лв., а нормативът за един ученик 1300-1400 лв. Учителят е два пъти по-евтин от ученика.
Говорим за приоритет на педагогическите специалности. Тук е мястото, ако министерството желае да устои на тези амбиции, да увеличи базовия норматив за подготовката на педагогическите кадри. Не се ли увеличи той, ние обучаваме на загуба.
Очаква ли се такава промяна?
Да. Бяхме уверени от министър Меглена Кунева и гл. секретар Красимир Вълчев.
Ректорите на петте класически университета излязохме със становище за увеличение на базовия норматив и бяхме подкрепени. Но това ще стане и ще бъде заложено в Бюджет 2017.
Проф. Колев, какво се цели с това централизиране?
От Европейската комисия искат да се оптимизира броят на ВУЗ-овете в България, т.е. да се намалят. Тази оптимизиация ще доведе до сливане. Никой университет няма интерес да се слее с който и да е. Ще бъде труден период, защото всеки университет в провинцията е зависим от финансите.
Но докато съм ректор ще се противопоствям на каквото и да е сливане, с който и да е университет. За тези 45 години, откакто е основан университетът, ние доказахме, че създаваме компетентни кадри, които са необходими на българската икономика, имаме много добра учебна база. Чрез нашите преподаватели имаме определящ дял в развитието на българската наука.