В началото казах, че няма как да свърша сто неща за три месеца. Когато имаш повече от 5-6 приоритета за една година, за мен означава, че нямаш никакви приоритети. Най-важната цел на екипа ми е изпълнението на Стратегията за съдебна реформа. През първите шест месеца това, което си бях поставила за задача, е изпълнено - създаването на Съвета за съдебна реформа; приемането на първото изменение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), предстои да се приеме вторият голям пакет промени в закона. 95% са готови промените в Наказателно-процесуалния кодекс, свързани с бързината на процеса и в рамките на две седмици ще започне публичното му обсъждане.
По изпълнението на препоръките на Съвета на Европа за местата свързани с лишаване от свобода имаме пилотно решение. Придвижваме и детското правосъдие – законовите промени са готови на 90%. Министерството на правосъдието е свършило това, което е трябвало да направи. Все още обаче има детайли за уточняване с Министерството на труда и социалната полтика и с Министерството на образованието и науката.
Какво съм променила като подход? Предполагам, че административният ми опит е променил организацията на работа в министерството. Аз познавам как работи администрацията и искам да има носене на отговорност, ясно поставени задачи и срокове за изпълнение. Много пъти съм казвала на колегите директори: ако не може да изложите искането си в две страници, значи нямате искане.
Докъде стигнаха обсъжданията на Закона за съдебната власт (ЗСВ) в Съвета за съдебна реформа?
Съветът за съдебна реформа започва да работи все по-добре и съм благодарна на всички участници в него, защото диалогът е абсолютно професионален. Надявам се да успеем промените в ЗСВ да бъдат приети преди лятната ваканция на народните представители. Затова и бързаме, но внимателно, защото текстовете са изключително важни и не бива да се допускат грешки.
ЗСВ е един много голям законопроект, ние в Съвета не обсъждаме текст по текст, а принципните неща. Минахме голяма част от законопроекта в петък, остана само частта за Инспектората към ВСС, новите му правомощия, и доуточняване на неща в главата за прокуратурата. Истината е, че нещата се обсъждат, няма напрежение в диалога. Дисциплинарните производства, атестирането, кариерното развитие, съдийското самоуправление, новите правомощия на ИВСС – съдиите и прокурорите са много чувствителни на тази тема, интересуват се как ще се извършват проверките за конфликт на интереси, за почтеност, проверките на имуществото им. Нормално е да отделим повече време на тези текстове.
Във вторник или сряда законът ще мине на междуведомствено съгласуване и втори път ще се изпрати с направените корекции на членовете на Съвета и след това – след седмица, да се разгледа в Министерския съвет.
От кои парламентарни групи имате подкрепа за вторите промените в ЗСВ?
Ще направя това, което направих и първия път - ще поканя всяка една от парламентарните групи, независимо дали подкрепя кабинета или не, за да им представя законопроекта и да го обсъдим. Тези консултацции ще започнат следващата седмица.
Надявам се и това е национално отговорната позиция, независимо дали си в опозиция или в управление, тази важна реформа да бъде подкрепена. Оптимист съм и мисля, че ще бъде така.
Парламентарните групи са канени в Съвета за съдебна реформа и техни представители чуват мнението на експертите и се надявам това да помогне, както първия път. Не всички идват на всяко заседанията, но които идват имат възможност както да участват в дебата, така и да чуят различните мнения - защо едно законодателно решение ще се предложи, а не друго. Редовни на срещите са представителите на ГЕРБ, РБ и АБВ, но идват и други.
Промените в закона включват и реформа в прокуратурата, някои казват, че тя не е съществена и че всъщност няма да има реална децентрализация, съгласна ли сте с това мнение?
Не съм съгласна с това твърдение, още повече, че в момента се обсъждат предложенията. Факт е, че в процес на обсъждане се стигна до редакция на някои от текстовете и до нови съществени предложения и промени, доста по-изчерпателно изброяващи в какво се състоят проверките и ревизиите, които могат да се извършват от администативния ръководител на подчинената му прокуратура. Разбира се, че ние трябва да се съобразим с Конституцията и в момента това е и целта на Съвета - максимално много да децентрализираме институцията и да направим отчетност, и отговорност, и самостоятелност на взимане на решенията на всеки отделен прокурор. Очакваме и още редакции на текстовете в петък. Нека да видим крайния вариант и тогава да правим прибързани заключения. Апелирам да се дават предложения и това помолих и участниците в Съвета.
Много се говореше за "предварителните проверки". В началото също бях на мнение те да отпаднат, но аз не съм била прокурор и тогава събрах прокурорите - нямаше нито един, който да поиска те да отпаднат. Разбира се, те не могат да продължават до безкрайност. Проблемът не са проверките, а колко време продължават. Това което предлагаме е 2 месеца плюс още един и ако няма данни за това, че е извършено престъпление и не се образува наказателно производство, проверката приключва. И със съдии сме разговаряли, и с прокуратурата, много експертни мнения чух, и преобладаващото беше, че премахването на предварителните проверки би затруднило съществено работата на разследването.
От прокуратурата смятат, че това е кратък срок, но представителят на прокуратурата в Съвета за реформа абсолютно подкрепи предложението на министерството. Обсъждали сме с екипа (но това е вече много по-дълбока реформа и тя тотално трябва да преобърне целия НПК, което и няма да се приеме и в момента) дали събраните в хода на предварителните проверки доказателства да не могат автоматично да се ползват и в досъдебна фаза, но това не се предлага засега.
Венецианската комисия и някои други европейски институции казват, че българската прокуратура е всесилна и безконтролна, тези промени ще могат ли да убедят обществото, че това вече не е така?
Факт е, че сами по себе си промените в законодателството няма да убедят никого, каквото и да напишем. По-скоро с работата си след това магистратите трябва да докажат, че тези промени вършат работа. Законодателните изменения не са достатъчни, те трябва да се прилагат добре. Това беше един от изводите на Конференцията на министрите на правосъдието и представителите на съдебната власт на Съвета на Европа, на която бях домакин в София.
Общият извод беше, че сами по себе си законодателните гаранции за независимост и безпристрасност не са достатъчни. Много важен е манталитетът и мисленето на самите магистрати. При новите демокрации, въпреки гаранциите в Конституцията, може би е въпрос на време, на години, да се премине от мисленето на магистрата, че не е служител на държавата, към разбирането, че е служител на обществото. Но аз мисля, че все повече тази тенденция се вижда и при българските магистрати.
В момента ако се дадат устни указания, прокурорът не е длъжен да ги изпълни, те трябва да са писмени и мотивирани. Те могат дори да бъдат и възразени. Представителите на прокуратурата в Съвета за съдебна реформа представиха статистика колко много са се увеличили тези възражения. Свободното изказване на мнения, съдийското самоуправление, участието на съдиите във взимането на важни решения, аз мисля че това са белези и принципи на промяната на манталитета. На конференцията бе застъпено мнението, че законовите гаранции за тези принципи сами по себе си не са достатъчни, но в държавите, в които не са законово въведени, това е нужно да се случи.
По време на дебатите и разговорите на конференцията кои идеи за подобряване работата на съдебната система възприехте?
За пръв път в рамките на българското председателство се прие План за укрепване, независимост и безпристрастност на съдебните системи на страните членки на Съвета на Европа, което е голям успех за страната ни. Едно от нещата, които се обсъждаха, е, че не трябва да има скрити начини на влияние между изпълнителна и съдебната власт, например чрез назначенията.
Отвори се и темата за дисциплинарните производства и ние ще променим сегашната ситуация. Няма как да смесват ролите - предлагащият наказание да участва в дисциплинарния състав и после във взимането на решение. Също обсъждаме и ролята на административните ръководители - какви наказания могат да налагат и предлагат. Беше даден пример за съда и индиректно влияние на административния ръководител върху съдиите. Формирането на възнагражденията трябва да е в закон, да са ясно очертани, да няма преценка на административния ръководител за конкретно възнаграждение.
Отрече се също прекият избор на административните ръководители или на съдии. Това ще ги направи политици, няма да правораздават по съвест. В Швейцария е така и отттам се оплакват много по този въпрос.
За прокуратурата мнението е, че е по-добре един и малко по-дълъг мандат на Главния прокурор, но категорично се отричат два мандата, последователни или не, макар и по-кратки. Това важи и за тримата големи в съдебната власт. Има държави от старите демокрации, където Главният прокурор е назначен и е несменяем доживот, което също беше посочено като лош пример.
Беше отчетено още, че най-големият външен натиск към всички съдебната системи е не толкова политически, колкото медиен и икономически.
При встъпването Ви в длъжност заговорихте за необходимостта от нов Наказателен кодекс (НК) и Гражданско-процесуален кодекс (ГПК), какво се случва с тях?
За нов НК се говори от шест-седем години. Имаше няколко несполучили опита за промяна. Несполучливи, защото предоженият проект беше критикуван от абсолютно всички. Мнението на специалистите беше, че в над 70% от него няма нищо ново като политика, а всичко е в духа на стария кодекс. От тази гледна точка считам, че подходът е сгрешен. Първо, трябваше да се проучат съвременните тенденции, да се разпише новата концепция за наказателна политика, да се одобри от Министерския съвет и Народното събрание, и да се каже в тази посока ли вървим. Едва тогва, след този анализ, да се направи преценка на НК и да се види трябва ли ни нов, или ни трябва съществено изменение в този.
За оценка на съществуващата концепция е необходимо установяване на тенденциите в криминологичната среда. Факт е, че ние нямаме такива научни центрове, които изследват новите криминологични тенденции. Министерството на правосъдието, съдът, прокуратурата, Софийският университет - много разчитам на тях. Говорили сме с Холандия и с Германия също да ни свържат с техни институти и университети, за да започне разработването на тази концепция за нова наказателна политика. Имаме осигурено финансиране от новата оперативна програма "Добро управление". Надявам се новата наказателна политика т.е. измененията на НК, да бъдат готови до края на годината и одобрени в началото на следващата.
По ГПК в момента не работим, защото нямаме капацитет – хората от екипа ми паралелно работят по Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража, ЗСВ, НПК, Търговския закон, детското правосъдие, Закона за лицата и семействата. Търговският закон е на публично обсъждане вече два месеца, мина на Съвета за икономическо развитие в Министерството на икономиката, защото засяга и бизнеса, беше представен на правна комисия и съвсем скоро ще влезе в Народното събрание.
Един от укорите към България на Европейската комисия и на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) е за бързината на съдебния процес, какво ще представляват промените, свързани с него?
Проектът за промени в Наказателно-процесуалния кодекс идва след съвместна работа между съдии, прокурори и експертите в министерството. Измененията са свързани с това, че в момента на всеки етап призводството може да се върне от съдебна фаза в досъдебно производство.
Ще предложим въвеждането на възможност това да се случи само на т. нар. разпоредително заседание т.е. всички възражения, които имат страните, всички забележки, които има съдът, да се случат в това заседание. След което, разбира се, по-горните инстанции могат да отменят присъдата, но само когато има нарушение в съдебна фаза. Не може от касационна инстанция делото да се върне в досъдебна фаза, убедена съм, че това със сигурност ще окаже влияние на бързината на процеса и ще действа дисциплиниращо на разследващите органи и на прокуратурата.
Основните причини за голямата бройка осъдителни решения срещу България от Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) е състоянието на затворите и арестите. В какъв срок ще направите така, че те да отговарят на европейските стандарти?
Имаме пилотно решение и това е много тежък репутационен проблем за България. Законопроект за отношението към хората, изтърпяващи лишаване от свобода, е в процедура на обществено обсъждане до края на юни и после трябва да бъде приет до 1 декември в Народното събрание.
Имаме изцяло обновени 7 затвора и три други сгради по Норвежкия механизъм. В момента текат обществените поръчки за трите затвора, в които няма все още санитарни възли във всяка килия, и те ще бъдат готови до края на годината. Също така следващият месец ще бъде открито и изцяло ново място за лишаване от свобода в Дебелт – общежитие от закрит тип. В новия период на програмата се надявам да договорим реновирането и на останалите сгради. Нови затвори обаче няма да се строят, няма нито средства, нито и необходимост от това. Трябва да реновираме съществуващите и да ангажираме хората, които изтърпяват лишаване от свобода, също да участват в процеса. В Стара Загора доброволно сформирана бригада от 52 затворници участваше в ремонта на корпуса на затвора.
Търсим и механизми за участие в проекти по енергийна ефективност. Аз съм призовала директорите на затвори да не разчитат само на държавния бюджет, трябва да търсят финансиране и по програми. В Националния доверителен екофонд се дават 85% грантове за енергийна ефективност и ще спестим доста пари на бюджета и ще реновираме голяма част от затворите. Вътрешната реновация може да се прави с доброволен труд, наши средства или Норвежкия механизъм. Тук не говорим за лукс, а за нормални човешки условия. Една от функциите на наказанието е да превъзпитава. Това ще стане с нормално отношение, обучение, създаване на още заетост вътре в местата за лишаване от свобода.
*Екатерина Захариева е министър на правосъдието. Била е заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството в първото правителство на Бойко Борисов. В периода от 23 януари 2012 до 12 март 2013 г. е Главен секретар на президента на Росен Плевнелиев.