Александрова е една от основателките на женския литературен салон "Евгения Марс". Родена е в гр. Айтос, завършила е руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е една година като учителка, две - като библиотекарка, а по-нататък животът й се свързва с журналистиката - вестник "Кооперативно село", списание "Богат - беден", зам.-главен редактор на списание "Гала".
Авторка е на стихосбирките "Циганско лято", "Следобед в рая", "Белег от крило", "Танатос, отвори!", "Зад пред паравана" и "Фантомна детелина". Написала е романа за деца "Приключенията на Лана" и повестта "Защо?". В сборника "Кръглолика земя" на издателство "Народна култура" тя е представила творчеството на руската поетеса Людмила Шикина. Авторка е и на сценария на телевизионния филм "Кораби тръгват".
Носителка е на много награди за журналистика и поезия. Печели анонимния републикански конкурс за поезия през 1985 год. През 2003 год. е класирана на трето място в конкурс за интимна лирика по Интернет. Удостоена е с наградата на ССПБ "Народни Будители". През 2001 год. получава грамота и плакет от Министерството на културата за принос в българската култура.
Какво означава за един писател и творец празникът 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост?
За мен това е най-големият български празник. Той не е само за творците, а въобще за българите. Особено за тези, които се ползват с буквите и пишат, за добро или за зло. Радвам се, че в навечерието на този празник получих наградата на Съюза на свободните писатели в България „Възроденият феникс”.
Какво е значението на 24 май за българската нация?
Това е повод за най-голямата ни гордост пред света.
Отдава ли се необходимото на този ден?
Като бях малка се отдаваше много повече. Досега си спомням онези манифестации и детските оркестри под звуците на „Върви, народе възродени“. Досега, когато се случи да чуя тази песен, очите ми се пълнят със сълзи. Празникът би могъл бъде честван по-добре.
С какво се различават писатели и творци от останалите хора?
Мога да цитирам големия руски писател Константин Паустовски, който казва: „Писател е човекът, който вижда това, което другите не забелязват“.
Какво ви вдъхновява да творите?
Всичко може да бъде плод на вдъхновение.
Какво е необходимо на човек, за да може да пише?
Първо, трябва Бог да му е дал 1% талант, а всичко друго е труд.
Според Вас българската държава грижи ли се достатъчно за съхраняването и развитието на писмеността и литературата ни?
Мисля, че не. Моите наблюдения са такива, но общо взето български творци, с изключение на някакви избрани единици, тънат в забрава и мизерия. България никога погледнато и в исторически план не е отдавала дължимото на творците си. В никакъв случай писателите в днешно време не са способни да се издържат от творбите си. Даже моите дъщери ми се смеят, че е много на загуба да бъдеш в момента пишещ. Преди време беше друго – можеше издателство да издаде написаното от теб. И сега има изключения в този смисъл. Плащаш пари за да бъдеш издаден, ако можеш да продадеш, продаваш. В повечето случаи си ги подаряваме на приятели и се разменяме с други творци.
Какво е отношение на родната публика към съвременното творчество?
Сега няма цензура, както по-рано, което е прекрасно. Сега всеки си плаща книгата и издателството е заинтересовано да издава всичко. Целта е да вземе парите. Затова се получава така, че българският читател не може да се ориентира добре във всичко това, което излиза. Понякога приема на доверие дадено произведение, купува го и то се оказва ужасно. Има пренасищане със сиви произведения. Не може един човек да купува безкрайно много книги. Когато купи 5-6 и те се окажат не достатъчно добри, той се разочарова. Иначе в България има изключително добри писатели. Сред поетите има големи имена и можем да се гордеем в този смисъл.
Казвате, че днес авторите имат свобода. Какво е било преди?
Първо, за да ти излезе книга преди промените, трябваше вътре непременно да има нещо за партията, за партизаните и от този тип теми, които ти осигуряват входа. Аз не успях да си издам книга, преди 1989 г. Аз се занимавам с поезия от 5-годишна. Имам безкрайно количество произведения, но не съм от тези творци, които щом напишат нещо, задължително го издават. Имам познати, които абсолютно всеки ред, написан от тях, намира място в книгите им. Преди 2-3 години събрах две големи творби със стихотворения, които вече не ме удовлетворяват. Те бяха за мен морално остарели и ги дадох дъщеря си да си пали камината с тях. Според мен човек трябва да има избирателност към нещата, които пише.
Какво ще пожелаете на българите и на българския народ за 24 май?
Да получава все повече качествени произведения за четене и да се научат младите да обичат да четат. Те не четат достатъчно и аз съдя по внуците си, които не са прочели нито една от моите книги. Съучениците им имат същото отношение към литературата. Те се занимават с компютри и игри. Може би ще дойде един момент, в който ще се върнат нещата.