Г-н Геронтиев, какви спомени и асоциации предизвиква у вас датата 24 май?
Във всяко време 24 май ми говори само за това, което България е направила за културата и за всички българи, дали своя принос за духовното ни израстване, след делото на първоучителите Кирил и Методий. На този ден трябва да си спомним за двамата братя, дали писменост на славянските народи. Тук не става дума за гордост и гол патриотизъм. Датата 24 май е напомняне, че България нещо е направила за духовното развитие на Европа. Единствено чрез културата ние може да търсим някакво място в света. Този въпрос стои крещящо на дневен ред във връзка с глобализацията, която ни залива. Единствено културата може да ни спаси да се запазим като нация. Това се отнася и за вътрешните ни проблеми, защото България е застрашена демографски, етнически и цивилизационно. Ако се предадем в областта на културата е много голям рискът да се загубим като българи в родната си страна.
Умеем ли ние българите да използваме силата на езика си?
В областта на езика ме смущава, че думите загубват истинските си значения. Едната причина е, че езикът се оварварява. Другата е свързана с усещането за свобода, което се получи преди 26 години и премина в слободия във всяко отношение, но най-лошото е, че думите се обезцениха. Първо се обезцени думата свобода. Ние не бяхме подготвени за нея и после тя се превърна в слободия. Думата свобода днес не се употребява в смисъла, в който се е правило през 1875 година, когато в България започва да се пее стихотворението на Христо Ботев “На прощаване”. Българските думи олекват и губят значението си. Проблемът за свободата в несвободата е проблем на света. Преди промените на 10 ноември 1989 година бях редактор на два много деликатни вестника – “Студентска трибуна” и “Пулс”. Като виждам какво става днес в медиите мога да кажа, че несвободата сега е много по-голяма, невидима и много по-страшна от преди. В момента несвободата е като заболяване, за което ние не знаем, че съществува. Ние в момента сме болни точно от усещането, че сме много свободни.
Продължават ли, според вас, българските творци да пренасят онази мощ на духовна енергия през времето?
Всяко обобщение е рисковано, но забелязвам, че върви световна тенденция, например, за да направят някого нобелов лауреат той непременно трябва да ругае държавата, от която е. Руските книги се издават в големи тиражи в Америка единствено, ако в тях се показва, че руснакът е пиян и глупав. Такава тенденция забелязвам и в модерните български писатели. Много им е приятно да се гаврят с българското минало и да представят нашенеца в карикатурна форма. Това вероятно се харесва на някого, който им плаща, но това в никакъв случай не е продължаване на традицията. Нашите хора сега се срамуват от традициите.
Защо голяма част от българите отричат родното и са готови да се поклонят пред всичко чуждо? Така сме устроени или не вярваме в себе си достатъчно?
Ние българите в никакъв случай не сме нихилисти. Ние притежаваме скептицизъм, който винаги ни е спасявал, и сега може да ни спаси. До днес се гордея и винаги казвам, че ако от Шумен съм взел някакви качества едното е скептицизмът, а другото консерватизмът. Това са две прекрасни качества, които аз от общуването си с шуменските интелектуалци съм усвоил и възпитал в себе си. На нас в момента ни липсва консерватизмът. Ние не сме нихилисти, напротив, ние по-често изпадаме в чуждопоклонство, отколкото в нихилизъм и понеже говорим за култура, искам да подчертая, че аз познавам малко народи в света, които да са толкова отворени за общуване с чужди култури, както сме ние българите.Това се доказва и от присъствието на редица чужденци в нашата култура. Да вземем например един Константин Иречек. По онова време той е намерил радушен прием, както сред обикновените българи, така и в средите на видните ни интелектуалци. Скептицизмът и консерватизмът са много важни за спасението на нацията ни в това разгащено време. Никога не трябва да забравяме на 24 май да пеем все училищния химн “Кирил и Методий” или познат като “Върви, народе възродени”. Тази песен е достойна дори за химн на България. Трябва внимателно да четем какво се казва в текста. Това е консерватизмът, който аз обяснявам – да може да говорим езика си, да пеем нашите песни, да пазим традициите си. Много е важно да запазим националния облик на културата си, защото главното, от което искат да се откажем сега българофобите е културата ни.
Какво е вашето послание по повод 24 май?
Пейте песента “Върви, народе възродени”. Научете и децата си да я пеят, но не като на парад, а да я пеят, вниквайки в нея.