Когато преди години познат водещ журналист ми обясняваше, че в Бургас щяла да се появи силна регионална партия, свързана с телевизия СКАТ, и то след като оттам се беше излюпила и отделила "Атака", избрах да не му повярвам, цитирайки му една от най–традиционните сватбени клетви – "Хората не се хващат два пъти на една и съща лъжа." Не съм бил прав. Националният фронт за спасение на България (национално спасение чрез фронт, нищо по–малко!) влезе с шут в българската политика след 2013 г., стана парламентарна сила и основен крепител на парламентарното мнозинство. Като всяка, генерирана чрез телевизията политическа сила, НФСБ запази известно недоверие към публичните прояви на гражданското общество.
Помните ли 18 юли 2013 г.? Протестиращите пред Министерския съвет бяха изненадани от сцена и фолклорен концерт с невероятно мощна уредба. Толкова мощна, че свирките и тъпаните на протеста въобще не се чуваха в радиус от 20–30 метра до сцената, които и останаха празни. Не защото протестиращите чак толкова не харесваха хората, ръчениците и народните песни, но не знам имали ли сте такова преживяване – толкова мощен звук, че дори не можете да чуете собствения си глас. Малко по–късно шествието с тъпаните и свирките си потегли по традиционния маршрут към пл. "Народно събрание", а концертът продължи на място.
Предполагам, че е останала известна горчивина у организаторите на патриотичното мероприятие, защото почти три години след това с усилията на същите тези хора, всяко българско дете ще трябва да научи в училище 22 хора и едно сиртаки, а "Протестна мрежа", която се роди от същите тези протести, е посочена като враг номер едно на българския патриотизъм.
Какво е български национализъм? Всички български партии и особено тези, които се самоназовават "националистически" и "патриотични", придават особено значение на българите извън България. В политическите им програми, чертаещи светло политическо бъдеще, българите от чужбина биват приобщавани, обучавани, награждавани, обгрижвани и дори демографското им развитие е предмет на специално внимание.
Освен емоционалното желание за единение, което дълбоко подкрепям, този интерес има безпощадно ясна и рационална причина – работещите в чужбина вече са незаобиколим фактор в българската политика – те са повече от работещите в България и сумите, които превеждат на тукашните си роднини, ги правят най–големия финансов донор на България. Ако България някой ден стане отново привлекателно място за живот, те ще са първите, които ще се замислят дали да не си намерят дом отново тук. При това, те не живеят в аквариума на лепкавата българската медийна реалност и тези от тях, които имат достъп до демократични медии, си създават по–правдива картина на действителността, което ги прави по–критични граждани. Но не всички успяват, факт.
В желанието си да овладява тези процеси, НФСБ (сам и като част от Патриотичния фронт /ПФ/) е замислил "правителство на националното спасение" и "специална стратегия" към българите в чужбина. Тук нещата започват да стават деликатни, защото с действията си ПФ показва, че стратегията към българите в чужбина не е включваща, а изключваща – "специалната стратегия" към българите в чужбина включва и опит да им се попречи да участват в българския политически живот.
Тъжно ми е за тези избиратели на Патриотичния фронт в чужбина, които смятат че техният ентусиазъм да откриват неделни училища, да организират събития и курсове по народни танци и занаяти, да събират пари за българските църкви и клубове има нещо общо с книжния патриотизъм на НФСБ. Не, няма. Как се стигна дотук? Тази политическа сила дели българските граждани в чужбина на турци и на всички останали (а защо?), и стремейки се да допусне минимално участие на гласоподавателите от Турция, е готова да ограничи правата на българските граждани и в други страни по света.
Защо най–евтината стока за този тип патриоти е българската свобода? Свободата не е ли патриотична? Ако проблемът са секциите в Турция, дали да не помислим за по–честни избори в Турция? Т.нар. "възродителен процес" е тежка травма на българското общество, която въпреки смешните целувки между Местан и Станишев на "Орлов мост" не е намерила все още нито своите история и обяснение, нито своите прошка и лечение. Вместо да покажем на сънародниците ни от Турция, че ги ценим, че разкайвайки се за нещастието, което сме им причинили, заявяваме твърдо, че искаме да бъдат част от нова и демократична България, защото като европейци едва ли всички от тях са доволни от политиката на Ердоган, ние им посочваме вратата. Това е патриотичната стратегия за намаляване на политическото влияние на ДПС и ДОСТ ли? Дали Доган и Ердоган не изпращат на авторите на законопроекта по една каса уиски след избори.
Избирателният район "Чужбина" би довел до двойно намаляване на влиянието на ДПС, което при досегашното разпределение на гласовете вкарваше 5–6 човека, с помощта на секциите от Турция. Да, ще трябва неизбежно да се коригира и изборната география в България, да се признае обезлюдяването и провалът на регионалните политики, особено в северните региони, чийто брой парламентарни мандати трябва да бъдат намалени. Ако избирателите мигрират, не трябва ли и парламентарните мандати да мигрират заедно с тях, за да могат депутатите да бъдат избирани от приблизително еднакъв брой избиратели? Иначе диспропорциите растат. Не само извън страната, но и вътре в нея. Затова в германската конституция мандатите не са географски разпределени, а вървят с определен брой избиратели.
В шеги и закачки, неутрализирането на ДПС като че ли остана на втори план (както беше изоставено от "Атака" в правителството на Орешарски) и като че ли основните усилия в момента са насочени срещу ДОСТ, партията на Лютви Местан.
"Национализмът" изведнъж се превърна в оправдание да се пренебрегва Конституцията, където е записано, че народните представители представляват всички българи, а не само собствените си избиратели, а България е парламентарна република с демократично управление. Ако демокрацията е толкова противопоказна на патриотизма, дали правилно ги разбираме – и демокрацията, и патриотизма? И действително ли искаме да бъдем "национално спасени", жертвайки демокрацията си?
Имаме налице примитивно мислене, много далеч от съвременните предизвикателства, предлагащо прости решения, без излишно умуване. Изразът "мотая се в краката" съдържа и презумпцията, че народните представители и политическият елит са титани, решаващи съдбата на държавата, а нищо неразбиращите избирателчета щъкат около краката им като едногодишни дечица под маси в ресторант. Мълчете, за да ви управлявам, нали така, господин Симеонов?
Президентското вето върху Изборния кодекс временно прекрати плъзгането към капсулирана фасадна демокрация, но тази спирачка действа само временно. Гражданското общество пак ще трябва да се мобилизира срещу идеите за ограничаването на правата и свободите в България.
И накрая, само идея - ако училището ще подготвя децата за живота, то освен с патриотичното сиртаки, дали и няколко кючека няма да са необходими в програмата по физическо?
Константин Павлов – Комитата е в Интернет бизнеса от около 15 години. Започнал е в екипа на Нет Инфо, където е взел активно участие в изграждането на abv.bg, gbg.bg и други успешни интернет проекти. Автор е на един от най–популярните блогове в българското интернет пространство и е ангажиран с множество обществени каузи в областта на цифровите права и свободи. Участник в "Протестна мрежа", „Електронна граница“ – България, фондация „Четиринадесети януари“ и др.