Любомир Христов: Трябва да сме горди с историята на Шумен

12:06, 10 май 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
На 11 май Шумен отбелязва своя празник. По този повод разговаряме с кмета на града Любомир Христов. В интервюто градоначалникът отговаря на въпроси, свързани с историческото и културно наследство на Шумен, проявите организирани от Общината по повод Деня на града и Културните празници. Интервюто засяга и темите за реализирането на проекти по Интегрирания план за развитие на Шумен, строителството на новата многофункционална спортна зала и проекта “Оттука започва България”.

Г-н Христов, в навечерието сме на 11 май – Денят на Шумен, какво ви кара да се чувствате горд, че сте шуменец?

Горд съм, че живея на древна земя с хилядолетна история. Тук са двете първи български столици – Плиска и Велики Преслав. В земите край Шумен българите официално приемат християнската вяра, тук учениците на Кирил и Методий пренасят азбуката и се основават първите книжовни школи. През Възраждането Шумен е бил люлка на култура и просвещение.

Оттук тръгва и българското духовно възраждане. Това са не малко основания да се чувствам горд като шуменец. Първото документирано честване на празника на светите братя Кирил и Методий също е в Шумен, първото театрално представление, първият симфоничен оркестър, едно от първите читалища у нас също е основано в града ни. Все неща, с които всички шуменци трябва да се гордеем.

Шумен е дал на България плеяда възрожденски дейци, кои бихте отличили?

Трудно ми е да посоча само едно име. На едно от водещите места обаче бих поставил Добри Войников, автор на една от първите български комедии. Бих посочил още и Васил Друмев, който е автор на първата оригинална българска повест “Нещастна фамилия”. Известен още като митрополит Климент, епископ Браницки. Участва активно в политическия живот на младата държава, бил е депутат, а за кратко е назначен от княз Александър І Батенберг за министър-председател на България.

През Възраждането Шумен е център на българската музикална култура, което е свързано пак с името на Добри Войников. Театралните празници в града са свързани също с имената на Васил Друмев и Добри Войников.

Кои са основните прояви, с които града ще отбележи празника и Културните дни на Шумен?

На 12 май от Шумен започват честванията на 160 години от създаването на българските читалища. По този повод очакваме на тържествата да присъства и президента на България Росен Плевнелиев. Ден преди това се открива юбилейното 50-годишно издание на Театралния фестивал “Нова българска драма”. Предстоят много музикални, литературни и театрални прояви. Предстои честването на Деня на Шумен – 11 май и тържествата по повод Деня на славянската писменост – 24 май.

Стремим се проявите запланувани в културния календар да създадат празнична атмосфера в града. За да бъде популяризиран 11 май по инициатива на местната власт денят е обявен за неучебен, а всяка детска градина и училище ще получат по едно знаме на Шумен и няколко диска с химна на града. Ще бъдат изработени флаери с текста на Химна на Шумен. Те ще се раздават на гражданите.

Има ли възможност местната власт да заделя повече пари за култура в Шумен и общината?

И сега в бюджета на общината парите за култура и спорт са едно от най-големите пера. Като община, мисля че сме съпричастни към всички значими местни и национални културни прояви.

В контекста на разговора ни проектът “Оттука започва България” имаше идея, освен да развива туризма, да бъде и културния мост между Възраждането и модерното време в Шумен. Кога ще бъдат открити ремонтираните къщи на улица “Цар Освободител”?

Не искам да връщам лентата в началото на мандата на новото управление в Шумен, но това, което заварихме по този проект, изискваше от нас и ресорния зам.-кмет Боян Тодоров да положим максимални усилия, за да го завършим. Казвам го с уговорката, че успяхме да го приключим, макар че проекта още не е приет окончателно и по него не бяха усвоени около 500 хиляди лева от предвидените за строителство пари.

Засега има непризнати разходи за 200 хиляди лева. Има допълнително сключени договори за около 180 хиляди лева. Няма да коментирам качеството на извършеното строителство. В момента правим оформление на дворната част на комплекса. То не е заложено в проекта и общинска фирма прави останалата част от ремонта.

Обзавеждането не е напълно доставено, а това което вече е тук не отговаря на предвиденото в проекта. Моето виждане за тези къщи и цялата възрожденска улица е съвсем различно. Паветата са подредени по такъв начин, че тази част от проекта не сме я приели.

В представата ми тази улица трябваше да има идеален паваж, улични лампи с вид от онова време и като се тръгне от площад “Оборище” по тази уличка да се стига пред площада пред Народно читалище “Добри Войников” и там да е завършека на този възрожденски архитектурен ансамбъл. Нещо повече проектът предвижда в комплекса да се назначат деветима души, които да обслужват четирите възрожденски къщи. Като незнайно, защо “Сребровата къща” е предвидена за дегустационна зала, друга от сградите е предвидена за производство на сладки, а са направени така, че не отговарят на изискванията.

На Шуменска крепост хубавото, което е свършено, е че е надзидана западната част на кулата, но в Информационния център е направен само козметичен ремонт вътре в самата сграда, а около нея плочките са сигурно от преди 10 ноември 1989 година. А в крайна сметка там е красотата да застанеш и да видиш града от високо. Нужна е подмяна на плочките, трябва да се поставят и пейки, за да е приятно и удобно на посетителите.

Да не говорим за проекта “Корените на България”, по него са дадени 30 хиляди лева за изработването на филм от пет минути. Само за сравнение бизнесменът Николай Тончев финансира заснемането на подобен рекламен филм, озвучен на три езика. За всичко е платил четири хиляди лева. Пак по този проект са похарчени 200 хиляди лева за рекламни материали. При толкова дадени пари флаерите са с грешки в текста. Предстои проверка и на проекта “Шумен – живия град”.

Въпреки неподозираните трудности, с които се сблъскахте при проектите от Инвестиционната програма на община Шумен, успяхте да получите заложената предварително сума. Кои са най-важните сред тях и кога да очакваме старта на реализацията им?

По време на предизборната кампания предишната местна власт непрекъснато втълпяваше на хората, че има готови 26 проекта. Тогава опонентите ни говореха, че оставят каса пълна с пари. За голямо съжаление, след като отворихме касата се оказа, че пари няма, нямаше и нито един завършен проект, който да е готов за реализация, а част от тях имаха само папки със заглавие и толкова.

Фирмата, изготвила проектите, отказа да ги коригира по забележките изпратени от МРРБ. Наложи се със собствени сили и консултанти да преработим почти всички проекти, а три са изцяло нови. Така успяхме да защитим исканите средства.

Въпросът за новата спортна зала вълнува шуменци, кога ще започнат реалните дейности по изграждане на модерното съоръжение?

При стъпването си в мандата убедих премиера и Министерски съвет, че Шумен се нуждае от нова многофункционална спортна зала. Тогава Бойко Борисов обеща, че държавата ще отпусне пари за изграждането й. На следващото си заседание Министерски съвет отпусна 500 хиляди лева за разчистване на терена и изработване на подробен устройствен план. Приключи обществената поръчка за подготовката на терена.

Сега предстои обществена поръчка за изготвянето на работен проект и изграждане на съоръжението. В края на април при посещението си в Шумен премиерът Бойко Борисов отново потвърди, че държавата ще финансира строителството на многофункционалната спортна зала.

Надявам се в близките месеци да направим първа копка и ще започне изграждането й. Подчертавам, че тя е една необходимост за Шумен. Не може десетият град да няма зала, която да събира повече от 500 човека.

Вашето пожелание към шуменци по повод Деня на града?

В месеца на Възкресение Христово пожелавам на всички мои съграждани здраве, благоденствие и приканвам шуменци да станем съпричастни към всички събития по време на Културните празници и да работим заедно за превръщането на града в модерно и привлекателно място за живеене.

Реклама

Реклама