В средата на април на сайта на Народното събрание бе публикувана версия №3 на „антикорупционния” закон, изготвен от екипа на Меглена Кунева. В него се предвижда, че когато Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ВСС) установи конфликт на интереси или непочтено поведение на съдия, прокурор или следовател, трябва „да изпрати своето решение на Бюрото за образуване на производство за проверка на имущественото състояние” (чл. 50, ал. 6 от законопроекта).
От друга страна едно от съществените допълнения в Конституцията от декември 2015 г. бе, че „Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, на имуществените им декларации...”(нов чл. 132а от Конституцията). В мотивите към това допълнение на Конституцията е изложено, че:
на Инспектората се дават допълнителни правомощия „да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации” на съдии, прокурори и следователи. eдна от целите е „да се запази независимостта на съда”, респективно на орагните на съдебната власт.
Очевидно волята на конституционния законодател е била проверката за почтеността на магистратите да се извършва единствено от Инспектората към ВСС, независимо че не са изчерпателно изброени всички съпътстващи правомощия. Целта на Конституцията не е да бъде изчерпателна. В Закона за съдебната власт (ЗСВ) следва да бъдат доразвити правомощията на Инспектората, които да включват и имуществените проверки. Именно това означава да се проверява „верността на имуществените декларации”, както е записано в мотивите към ЗИД на Конституцията.
Ако се даде на Националното бюро за противодействие на корупцията да извършва имуществена проверка на магистратите, то целта на чл. 132а от Конституцията ще бъде нарушена и бюрото ще се явява втори орган за проверка на почтеност на магистратите.
Също така при целия прочит на глави 5, 6 и 7 от законопроекта и при многобройните препращания между тези глави, не са ясно разграничени правомощията на Бюрото и на Инспектората.
Не е уредено изрично, че Бюрото не може да предприеме проверка на имущественото състояние, без да получи решение от Инспектората, което допълнително засилва притеснението, че и друг орган освен Инспектората ще проверява магистратите. Някои от разпоредбите на законопроекта трябва да бъдат прецизирани, тъй като създават опасност за спорно или превратно тълкуване. Например според чл. 73 установяване на конфликт на интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности, започва с решение на Бюрото. Заедно с това в чл. 5, ал. 3 на законопроекта е посочено, че магистратите подлежат на проверка за конфликт на интереси по ЗСВ (явно се има предвид от Инспектората). Систематичното тълкуване на двете разпоредби обаче би означавало, че Бюрото ще проверява магистратите (те са лица, заемащи висши публични длъжности) за конфликт на интереси, но ще го прави по реда на ЗСВ. Такава постановка също противоречи на чл. 132а от Конституцията, според който Инспекторатът проверява конфликта на интереси при магистратите. Освен това, в чл. 5, ал. 3 е посочено, че ако има празнота в ЗСВ, то се прилага антикорупционният закон, което допълнително отваря врата за неясно тълкуване.
От изложеното следва, че е необходимо правомощието за проверки на имущественото състояние на магистрати (чл. 50, ал.6) да бъде дадено на Инспектората, а не на Бюрото. Важно е също изрично да се отбележи в чл. 73 от законопроекта, че магистратите са извън обхвата на тази разпоредба или изрично да се запише, че проверката за конфликт на интереси спрямо тях се извършва от Инспектората. Където в законопроекта се споменава Бюрото относно конфликт на интереси, почтеност и публичност на имуществото, да се добави и текстът „съответно Инспектората”, за да е ясно, че Инспекторатът има същите правомощия, но по отношение на магистратите. Би било разумно да се премахне чл. 47, ал.2 от законопроекта - няма причина Инспекторатът да изпраща списъци със съдиите и прокурорите, за които е установено нарушение на Бюрото, а последното да публикува тези списъци на сайта си. Публикуването на списъците може да се извършва от самия Инспекторат, след като той е органът за почтеност на магистратите.
По този начин ще се запази независимостта на властите, а проверките за почтеност на магистратите ще се извършват от един орган, което е предпоставка за по-голяма ефективност. Все пак резултатите от работата на Инспектората ще зависят от неговия капацитет да извършва споменатите проверки, така че другата важна предпоставка за успех би била изграждането на необходимите умения и методики за проверка (които в момента не съществуват). За да бъде спазен духът и целта на новия чл. 132а от Конституцията, Националното бюро за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество не следва да има никакви правомощия по проверка на почтеността на съдиите, прокурорите и следователите. Тези граници на Бюрото все още не са поставени в законопроекта „Кунева 3”, което създава възможност за намеса на бюрото в работата на съдебната власт, съответно за нарушаване на новата конституционна постановка.
Пълното становище на ИПИ по последния проект на антикорупционния закон можете да видите в прикачения файл.