Как според Вас трябва да продължи съдебната реформа?
Продължението на съдебната реформа има две нива. Едното е нормативните усилия, които трябва да се движат в предвиденото в Стратегията за съдебна реформа. Министерството на правосъдието и екипа на г-жа Екатерина Захариева прави усилия в тази насока. Другото е - бих го нарекъл - култура промяна.
В първата група - нормативните промени - трябва да се завърши структурната реформа на управленския модел на съдебната власт - ВСС, правомощията на председателите на съдилищата, да се въведе в пълнотата му съдийското самоуправление. Има цяла поредица от изключително важни мерки, свързани с ефективността на бюджета, на човешкия ресурс, на т.нар. съдебна карта.
Във втората група - културната група, ако ми позволите, тук става въпрос за това как се носи отговорност и кои са онези, които биват излъчвани да управляват отделни органи на съдебната власт или да бъдат във Висшия съдебен съвет. От тази гледна точка ни предстоят няколко много важни момента - първият е как в момента ще заработят двете нови колегии. Дали те ще дадат една нова физиономия на носенето на отговорност, дали ще носят един нов дух и култура - това ще бъде изключително важно като послание надолу по нивата на съдебната власт за климата на етика и професионална отговорност.
На второ място предстоят два много важни избора. Единият е, разбира се, изборът за председател на Софийския апелативен съд и това ще бъде много важен тест за съдийската колегия - дали тя ще може да постави наистина ребром въпроса за това, че и този съд, както и Софийският градски съд, през годините се натрупаха много съмнения за корупция, както и за това, че се управлява зле. В последните няколко години той е в една безтегловност, която не се отрази добре нито на духа в него, нито на неговия имидж. Намирането на отговор на тези въпроси в лицето на човека, който ще бъде излъчен за ръководител на този съд, ще бъде изключително важен тест за това дали съдийската колегия ще може откровено да говори за проблемите и да се намери подходящия човек.
На следващо място е изборът за председател на Върховния административен съд. Политиците и съдебните кадровици вече мислят за това и игрите в момента, ако мога така да се изразя, все повече се насочват към този хоризонт. И другият голям хоризонт е изборът на нов Висш съдебен съвет. И до двата избора остават по-малко от две години, а в политическото време това е доста малко.
Сега парламентът отказа да приеме предложението, което бе предвидено в стратегията и в нашия законопроект - а и г-жа Захариева в своя законопроект го включи, когато се правят номинации за кандидати за избор в политическата квота на ВСС, тези, които правят номинациите да отговорят на въпроса откъде познават тези хора, кого са питали за тях, как са стигнали до тях, как са събрали информация, по какви критерии са ги избрали. Защото твърде често народните представители гласуват за хора, които могат да бъдат описани като “котки в чувал”. Едни или други задкулисни лобита ги лансират без особени обяснения. Тези хора се знаят, че отиват там да търсят рахат, да се радват на високите заплати и вместо да носят една култура на ново лидерство и отговорност, те всъщност продължават модела на услуги и на зависимост и на биене по канчетата надолу.
Така че моят много силен призив е този текст да бъде приет във втората част от измененията, да бъдат приети текстовете, свързани с промените в кариерния процес, да бъдат приети и тези, които забраняват или ограничават възможността магистрати да членуват в тайни общества или организации, чийто личен състав не е публичен.
Те ще влязат ли в проекта?
Надявам се. Изключително важно ще бъде да бъдат приети предложенията, в които номинациите за председатели на двете върховни съдилища и конкретно за предстоящия избор на председател на ВАС, се правят от колегиите - от общото събрание на съдиите в съотвения върховен съд. Те да са тези, които да излъчат номинираните. Това е препоръка на Венецианската комисия. Това е и начин с малко да поправим това, което направи Народното събрание с промените в Конституцията - тоест не достигна международния стандарт за мнозинство от съдиите, които гласуват за съдии.
Но кой да го направи - тези, които вече не го направиха? Това, което смятате, че трябва да бъде прието, вече не беше прието.
Тази игра сме я играли много години. И има много неща, които не са били приети, но след малко повишаване на градуса на гражданския натиск се премисля, има нови опити да се скрият под килима и т.н. Този пинг-понг продължава и ще продължава. Въпросът е народните избраници да бъде уверени, че от гражданската страна има кой да го играе и ние няма да се откажем.
Колко сте от тази страна?
Достатъчно. Както казва една велика американска социоложка: “Никога не подценявайте възможността на малки, но добре мотивирани групи, да правят промени”.
Но когато сред тях няма прокурори, дори и редови…
Аз съм уверен, че в прокуратурата също текат процеси на манталитетна промяна. Преди 10-15 години тези лица, които сега виждате да участват с гражданите в дискусии, бяха невъзможни. Помните го този момент. Тази промяна се случи. Тя ще се случи и в прокуратурата. Абсолютно съм убеден.
Пътната карта е за толкова време, колко е необходимо да се случат големи промени. За утре няма да стане, в това мога да ви уверя.
Вие сам казвате, че реформата е толкова, колкото главният прокурор позволи. Смятате ли, че в мандата на този главен прокурор може да има реформа на прокуратурата?
Смятам, че колкото повече хора има, които не са съгласни и колкото повече обществен натиск има, толкова повече в мандата на този главен прокурор ще се случи. Погледнете назад във времето, словосъчетанието “реформа на прокуратурата” на политически език преди две години не съществуваше. Сега има все повече хора, които все по-смело го използват. Надяваме се, че г-н Цацаров ще доживее до момента, в който в качеството му на главен прокурор, няма да има накъде да ходи и ще трябва да разбере, че или ще се подчини на гражданските интереси и ще живее по правилата на демокрацията, или просто ще трябва да си отиде.