По повод (само) заявяването за президентските избори:
1. Ако си в позиция, да се самокандидатираш (например си лидер на партия, президент или вицепрезидент) и имаш визия, накъде искаш да водиш България, просто се заявяваш и излагаш визията си. Да те подкрепя, който ще. И да те избира, който те хареса. Ако видиш, че е безнадеждно, се оттегляш. Партията, която не те е подкрепила, да му бере греха.
Мисля, че това е достойната позиция. Тя не може да зависи от друго, освен от преценката на собствената ти годност и тая на визията ти за България.
2. Да изчакваш "подходящия момент" - като президентската надпревара поради това започне в несериозно къси срокове преди изборите, е резултат на търгашество, подлагане и безхарактерност, които унизяват институцията, след като се наместиш в нея. Нали после трябва да си партийно независим?
Е, тая независимост как се придобива внезапно и изневиделица в мига на обявяване на изборните резултати, като преди това си бил отявлено партийно обусловен?
3. А ако си лидер на партия, която ще подкрепя някого, дали може да си любезен, да го заявиш своевременно, без да правиш задкулисни пазарлъци или да държиш хора "на къс повод" до последния момент?
4. Дали някой ще посмее да тури край на безхарактерността и политическото търгашество? Един-двама с малки шансове за избираемост го направиха, но "големите" явно не щат да вземат интифа.
5. Знам, че съм наивник, но го предпочитам пред това, да съм разбиращ мръсниците.