Връщаш се от Държавното индивидуално първенство по шахмат. Как ти се стори турнирът?
Държавното индивидуално първенство до 18 години беше с малко участници, но беше доста силно, защото на тази възраст може да се каже, че всички те се занимават професионално с шахмат. Завърших турнира с 5т. и половина от 7 без нито една загуба. Победих един главен мой опонент и направих две ремита с другите конкуренти. Допуснах още едно реми срещу добър състезател, който се класира на 5-то място и спечелих останалите срещи.
Беше ли напрегнат?
Беше ми напрегнато до 5-6 кръг, а в последния се справих. Аз елиминирах опонент, който досега нямаше нито една загуба.
Кои бяха слабите места на играчите?
Всеки си има слабо място, повечето губят партията, заради тактически пропуски, други обичат повече агресивната игра и ако играят срещу противник, който обича позиционна игра - т.е. леко и спокойно да маневрира своите фигури, този който играе позиционен шах, има по-голям шанс да спечели.
Кои са твоите най-силни страни?
Аз съм добър в позиционната игра - харесва ми бавно и спокойно да маневрирам фигурите, без напрежение. Подготовката ми е друга силна страна, гледам да знам всички дебюти от началото, за да се ориентирам във всяка позиция.
Издай някоя тънкост за играещите шахмат, с която ще печелят по - лесно?
Няма рецепта за победа. Един от най-лесните трикове е да пазите собствените си фигури и същевременно да нападате противниковите. Опазите ли си вашите фигури, почти е сигурно, че ще победите?
Как така реши да се занимаваш професионално с шахмат?
Бях на 7 години и играех с двамата ми дядовци. Те ме научиха. Тогава първо аз се записах на кръжок в училище, а след това баща ми реши да ме запише и на уроци. Професионално тренирам от 10-годишна възраст с треньорката ми Светла Йорданова.
Може ли всеки да бъде добър шахматист?
Може,ако има определени качества - да е спокоен да издържи една 3-4 часова партия. Стигали сме и до 5-6 часа постоянна игра. Трябва и много труд, не толкова талант, колкото усилия и старание.
Скъп спорт ли е шахматът?
Не е евтино да се пътува по турнири в чужбина, за да се играе срещу международни майстори. Разходите за път и хотел са големи - 500-600 евро само за мен, а трябва да имам и придружител. Като шампион получавам квота за Европейско или Световно първенство в категорията „до 18 години“. Следващата ми цел е да се представя добре на едно от двете първенства, но не съм решил още на кое, тъй като изборът ми има и финансова страна. Световното е в Сибир, само пътят е 1000 евро. Европейското е в Прага. Там обаче се играе само с хора от Европа, не е толкова голямо полето на съревнование сред юношите, тъй като отсъстват индийци и китайци.
Какво ви липсва на вас шахматистите в България?
Тук няма турнири, на които да се играе на такова високо ниво, на каквото се стремя да играя. Има няколко турнира, но те са през голям интервал от време и през останалото време липсва поле за изява. В Сърбия например, това лято ще има три турнира наред в рамките на месец и искам да играя и на трите, ако има възможност.
Имаш ли кумир в шахмата?
Анатоли Карпов - аз обичам позиционната игра и той е един от хората, олицетворение на тази игра. Ние се срещнахме с него и играхме на "сеанс", а резултатът беше реми. Мисля, че той остана с добро впечатление от мен.
Каква е мечтата ти?
Искам да стана гросмайстор, но по-голямата ми мечта е да бъда в ТОП 100 в света на шахмата.