Христо, защо реши да правиш филм и избра за тема терористичните актове в Париж?
Когато се случиха ужасните събития от 13 ноември, аз бях твърдо решен да замина и да видя как би изглеждал животът след подобен акт в сърцето на Европа. Заминах с мой приятел, искахме да видим последствията, да се срещнем с хората и да заснемем дали Париж е същия. Едноседмичната ми работа с едва няколко часа сън на денонощие ме убеди в силния дух на тези хора. Нямах намерение да правя филм. В Париж бях главно да правя снимки и от тях фотоистории, с които да разказвам. Имаше моменти, в които имах нужда и от видео материали, които моментално запечатвах.
Един ден, проф. Галина Шамонина ми предложи да направя изложба с историята ми от Париж. Имах скоро изложба и предложих да го представим под формата на филм. Идеята се възприе от всички и започна работата. Проектът съчетава видео материали и фотографии изцяло в сивите тонове. В него взимат участие трима световноизвестни актьори, които са в роля, които малко хора ги познават, като обикновенни граждани и като едни от всичките. Музиката е на един изключително талантлив 19 годишен руснак, живеещ в Норвегия.
Какво видя в Париж?
Отидох, за да се срещна с хора, за да чуя техните истории, да се доближа до болката им, да разбера как се чувстват и какво са преживели. Срещах случайни хора по улиците, сервитьори, чистачи, хора живеещи на улиците, хора от театър и киното, студенти, преподаватели, бивши военни, журналисти. Някои от тях бяха изплашени, други бяха загубили близки роднини, трети разминали се на косъм от смъртта, но във всички тях аз виждах една амбиция, една жажда за живот и борба.
Тези хора никак не изглеждаха на колене, точно обратното - те бяха твърдо решени, че ще продължават да ходят по обичайните места и то по-редовно отколкото преди.
По случйност попаднах на едно от кафетата, в което имаше жертви. Месец след атаките, то отново заработи. Бяхме там в часовете, в които се е случило най-ужасното, а там дори нямаше един свободен стол. Чух истории с ужасяващ край. Чух история как млада двойка се скарват и се разделят на една от терасите, момчето тръгва нагоре по улицата, а момичето влиза да плаща сметката, а в същия момент започва стрелба, спасяват се благодарение на факта, че не са били на външната тераса и др. Видях деца рисуващи сърца, картинки и френски знамена по оградата на детска градина заедно със своите родители на метри от Le Carillon и Petit Cambodge.
И въпреки това, което казваш - Париж вече не е същия?
Не мисля, че Париж вече не е същия. Париж е същия, дори видях и научих от местни как подобни събития, вместо да променят и раздалечат хората едни от други, се случва точно обратното. А именно как подобни събития могат изключително много да сближат хората.
Какво е посланието на лентата?
Посланието на лентата е за повече мир и живот в един по-нормален свят. Свят на взаимопомощ, свят на доброто.