Госпожо Йотова, какви са ползите от въвеждането на единен регистър за резервационни данни на самолетните пътници (PNR)?
Това е една директива с много дълга история, която се приемаше на различни етапи в продължение на пет години. PNR не е само една директива, това е един цял пакет, защото освен директивата за обмяна на резервационните данни на пътниците имаше и още два съпътстващи документа, които да гарантират, че тези лични данни трябва да останат защитени, тоест да няма възможност да се злоупотребява с тях.
Един от основните въпроси, който през тези пет години така и не се разрешаваше, беше дали сме получили достатъчно гаранция, че когато пътуваме, съответните служби на авиокомпаниите предоставят на отговорните в държавите членки необходимата информация и дали тези данни ще бъдат достатъчно добре защитени. Финалното гласуване беше тази седмица по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.
19 са различните данни, които ще се събират въз основа на купуването на един пътнически билет. Най-важните от тях са свързани с имената на пътниците, как е платен билетът - дали с пари в брой или кредитна карта, или с друг вид карта, както и какъв е видът на платежното средство. Това беше и един от най-спорните въпроси, предвид факта, че живеем във век, в който информационните технологии са изключително развити, а хакерските атаки не са една и две.
Доколко може да се злоупотребява с кредитни карти - тяхното разбиване може да бъде изключително лесно, беше също един от въпросите, който много дълго се дискутира.
Другата важна информация, която бе обсъдена, е от къде е закупен билетът, дали от пътническо бюро или агенциия, коя е тази агенция, защото във всяка държава членка практиката е различна. Ще се използват и данни като на кое място е седял пътникът, имал ли е придружаващи го лица и кои са те. Ще има информация за лица под 18 години, както и за това кой е седял на другите седалки. Това е една доста подробна снимка на личното „житие и битие“ на всеки използващ услугите на европейските авиокомпании, което след събиране на всички критерии от тези данни, ако попаднат в недобросъвестни ръце, стават огромна заплаха за личната свобода на всеки един от нас.
Смятате ли, че терористичните атаки в Брюксел от 22 март ускориха процеса на гласуване на тази директива? С това ли се обяснява голямото мнозинство, с което тя беше приета от евродепутатите?
Няколко са причините за това огромно мнозинство. Първо, трябваше да се сложи финална точка на това предложение, започнало преди повече от 5 години. Второ, голяма част от проблемите бяха изчистени в диалога между Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет. Първоначално имаше голям спор колко време да бъдат пазени тези данни. Беше прието едно компромисно решение, според което те ще се пазят 6 месеца, след което още 5 години само съответните служби ще разполагат с тях и те ще могат да бъдат ползвани само със решение на съд. Това е един много дълъг период от време. Нашето предожение (на социалистите, б.а.) беше първоначалното запазване на данните да бъде 30 дни, след което те да отидат в т.нар. резерв, който някои наричат маскирани данни, а други замразени данни. За съжаление, то беше отхвърлено и така сега бе прието данните да се съхраняват 6 месеца плюс 4,5 години.
Първоначално имаше идея всички тези данни да се събират в един гигантски софтуер, управляван от всичките 28 страни членки на ЕС, след това се прецени, че чисто технологично това няма как да стане. Затова в момента всяка една държава членка ще събира сама тези данни от авиокомпаниите и ще ги обменя с останалите 27.
Ще бъдат съставени специални звена, които ще бъдат отговорни за събирането, съхраняването и използването им.
По моя първоначална информация ще има специално звено в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) в България, която ще се занимава с този въпрос.
Разбира се, процесите бяха ускорени още след първите атентати във Франция миналата година, още тогава беше взето решение час по-скоро да се премине към финала на тази дискусия и действително директивата да бъде приета.
Ние, социалистите, имахме и други опасения относно това дали трябва да се събират данни на пътници, които идват от трети страни и на такива, които изпълняват полети в рамките на ЕС, защото това е един огромен масив. Хиляди пътуват ежедневно в рамките на Общността, има много бизнесмени, които по този начин работят. Полетите между Германия, Англия, Франция и Белгия са нещо като пътуването с автобуси у нас и това е практика от много години насам, което допълнително би затруднило онези, които ще събират тези данни. Отново ще повторя, че става въпрос за един огромен масив, така че, Слава Богу, това беше отменено и остана само в графата „при съответното поискване от някоя от държавите членки“, тоест на доброволен принцип.
Бяхме много скептични и относно това, че като че ли с въвеждането на този единен регистър за резервационни данни на самолетните пътници се търсеше някаква панацея за разрешаването на сложните въпроси в борбата с тероризма.
Всъщност това ли е решението на заплахите от тероризъм?
Това би могло да помогне, но практиката показва, че всички атентати, които бяха извършени напоследък, всъщност са дело на граждани на Европейския съюз. Все пак, нека бъдем реалисти, това е още един аргумент за повишаване на сигурността. Нека да има и такъв тип информация, макар че всички сме наясно, че докато не се повиши и подобри координацията между различните служби в рамките на Европейския съюз, колкото и масиви от данни да събираме, ако си ги държим сами за себе си и не бъдат използвани по най-рационалния начин – те нямат абсолютно никакво значение.
Какво се случва с данните след като премине 5-годишният период на съхранение? Нашето предложение беше, след като премине този период, те да бъдат кодирани и да бъдат използвани само онези, за които има сигнали и подозрение. Всъщност това е едно от най-слабите звена, тъй като никой не може да даде гаранция на този етап, включително и съответната държава членка, че тези данни няма да бъдат използвани и с други цели. Опасенията са за тяхното използване с чисто политически цели.
Какви мерките се взимат, за да се избегне злоупотребата с лични данни?
Това всяка една държава ще го решава сама за себе си. Ние от Европарламента сме създали рамката, документът е директива, тоест той ще бъде трансформиран през националните законодателства. Знаем че те са различни във всяка една страна от Евросъюза, както наказателните, така и правораздавателните. Всеки ще трябва да пречупи директивата през собствената си система за сигурност и съдебна система. Това предстои като голямо предизвикателство и пред нашата държава.