Г-жо Обретенова, на 6 април пред Народното събрание се проведе национален протест на родители на деца в неравностойно положение. Каква бе причината за протеста?
Причината е реалният отказ на институциите от реформи, нужни за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 г.
Конвенцията е международен правен механизъм, инструмент за защита правата на хората с увреждания. В портала за обществени консултации на Министерски съвет са публикувани два плана за реформи, необходими за адаптиране на институции и законодателство за изпълнение на Конвенцията на ООН. Това са План за действие на Република България за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания за периода 2013-2014 и План за 2015-2020 г.
Първия план е отчетен в доклад, който е изпратен в ООН. От него става ясно, че са проведени 3 кръгли маси и 4 проекта за обучение на чиновници от разни ведомства. Някои от целите изобщо не са отчетени. Три са отчетени като „частично” извършени. Неизпълнените цели от първия план са прехвърлени във втория.
В условията на липса на реформи реално некомпетентна администрацията /щом има планове за привеждането й в компетентност/ бълва проекти за услуги за хора с увреждания. С тях тя не решава проблемите на хората с увреждания, но безнаказано получава заплати и бонуси от неефективни и неизпълнени проекти.
Преди време имаше информация, че служители в социалното министерство са получавали щедри бонуси над заплатата между 30 000 лева и 50 000 лева годишно заради участието си в управлението на иначе неуспешни проекти… През последните години по оперативни програми бяха разработени редица проекти, насочени именно към лица с увреждания. Имаше ли ефект от тях?
Такива са т.нар. проекти „Личен асистент”. Те са правени от общините с пари от държавния бюджет и от еврофондовете /т.е. пак нашите пари/.
Тези програми, по принцип са за заетост на безработни лица за грижа за хора с увреждания. Но, нашата калпава администрация най-цинично реши, че сме безработни и започна масово да ни назначава за лични асистенти. Прави го не, според обективните нужди, съобразно състоянието на лицето с увреждания, а, според некомпетентността си и размера на парите по проекта. Така майка от Добрич се назначава за 2-3-5 часа и получава 100-200 лв., докато майка от София при идентични състояние и диагноза на детето, получава 400 лева. Нещо още по-цинично- администрацията назначава на „ротационен” принцип всяка година. Така, например, тази година назначават мен, догодина - друга майка, сякаш моето дете е станало чисто ново.
До какво води това?
Администрацията създава условия и стимулира изоставянето на деца с увреждания, за да осигурява заетост и доходи на безработни или допълнителни доходи на работещи хора.
Алармирали сте за ситуацията и чужди дипломати у нас?
Изпратили сме писма до посланиците на страните-членки на Европейския съюз, в които ги уведомяваме как социалната ни администрация източва средства, ощетявайки и техните данъкоплатци.
Какви са исканията ви?
Искаме спешно прилагане на чл. 19 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в който се казва, че: „Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правата на всички хора с увреждания да живеят в общността с възможности за избор, каквито имат всички останали хора и предприемат ефективни и подходящи мерки, така че хората с увреждания да бъдат подпомогнати за пълноценно упражняване на това тяхно право и за пълното им включване и участие в общността”.
Настояваме за лична помощ за лица с увреждания и спиране на източването на пари от негодни проекти.
Искаме размерът на тази помощ да се равнява на две минимални работни заплати, както в услугата „Приемно семейство”.
Искаме регистър и анализ на сектора, което ще покаже какъв ресурс е нужен за нормална политика в тази сфера. Искаме да спре ограбването на обществото от Министерството на труда и социалната политика чрез уврежданията на децата ни.
Настояваме също така за отмяна на субсидиите на "национално представените" организации на и за хора с увреждания, защото те са се превърнали в номенклатурен придатък на администрацията. Информацията сочи, че 11 милиона лева са субсидиите за национално представените организации на хора с увреждания за 2016 г., като това са подарени, безотчетни пари.