Г-н Индже, вие сте председателят на Управителният съвет на Българско-турска търговско-индустриална камара и председател на Надзорния съвет на фирма “Алкомет”, лесно ли се носят две дини под една мишница?
Действително не е лесно. Това са две много големи отговорности. От една страна към “Алкомет”, а от друга ангажиментите, които поехме като Българско-турска бизнес камара. Не е лесно да се носят тези отговорности, особено във време като нашето. Надявам се обаче, че с повече последователност и упоритост, и с добър екип ще постигнем добри резултати.
Наскоро Българско-турската камара смени наименованието си. Отпадна „североизточна“ в заглавието, защо?
За наше удовлетворение през последната година Камарата се утвърди. Все повече фирми както от България, така и от Турция търсят нашата помощ. Те са вече от цялата страна. До сега ги смущаваше в заглавието „североизточна“ и една фирма от Стара Загора или Бургас се възпираше от това да ни потърси. Сега тази пречка я няма. Имаме запитвания от фирми от Хасково, Бургас, Пловдив, Стара Загора, София, които търсят партньорство с Камарата.
С какво им помагате?
Създаването на „информационен мост“ между двете страни е водещият мотив за създаването на Българско-турската индустриална камара в Шумен. Така хората могат да придобият реална представа за ситуацията в страната, за възможностите да намерят добри партньори. Бизнесът ще бъде по-лесен по този начин. Ние извършваме някои съвсем конкретни услуги на потенциални инвеститори. Помагаме им да си изберат подходяща локация, където да развият бизнеса си, да регистрират дружествата си. Насочваме ги към подходящите юристи, преправяме им път през институциите, от които зависи стартирането на бизнеса им. Мога да дам много примери в това отношение. Става дума за реални инвеститори, които ще разкрият работни места в различни части на България.
Наскоро голяма бизнес делегация посети България. Имахте срещи на високо ниво в столицата, какво се случи на нея?
Да, така е. Представители на десет водещи турски компании посетиха страната. Ние, като Камара в партньорство с Турско-българския бизнес съвет към Министерството на икономиката на Република Турция, организирахме тази визита. Става дума наистина за големи компании в областта на електрониката, текстила, транспорта, ядрената медицина и други.
Проведохме срещи с вицепремиера Томислав Дончев, с големите работодателски организации, като КРИБ и нейният председател Кирил Домусчиев и ТПП и Цветан Симеонов. Предстои подобен форум да се проведе и в Турция, където ще си партнираме освен с КРИБ и „Делойт и Туш“. Искаме българските бизнесмени да имат реална представа за икономическите ситуация в Турция и възможността им да развият дейността си там. Смятам, че най-добрата формула за успеха е, когато двете страни на бизнес отношенията са печеливши.
Вие сте от дълги години в България, в същото време имате бизнес в Турция. Какво пречи на българската икономика да завърви напред?
Това е доста сложен въпрос. Вероятно всеки има свой отговор на него. Моята позиция, че основният проблем на българския бизнес е липсата на капитал. Трябва да се правят много инвестиции от всякакви страни, да се създават работни места за младите хора и тогава състоянието в страната коренно ще се промени. Това е отговорност на всички нас. Това се опитвам да правя като собственик на Алкомет и като председател на Българо-турската камара.
Вие сте най-крупният дарител в област Шумен, кое ви мотивира за това?
Не харесвам думата „дарител“, това е социална отговорност на компанията пред обществото.
Намирате ли време за почивка и какъв е Фикрет Индже извън работа? Любимата ви книга, любима музика?
Разполагам с много малко време за почивка, но когато имам, с удоволствие прекарвам време с внуците си и чета книги. Харесвам историческите книги, както и икономически, следя всичко, което се случва в страната и света, но ако трябва да съм честен най-голямо удоволствие ми доставя да прекарвам малкото си свободно време с внуците ми, но за съжаление това не е много често.
Коя е най-голямата ви слабост, от която не може да се откажете?
Шоколадът.
Имате ли максима, която си припомняте, когато ви е най-тежко?
„Никога не се отказвам и ако имам проблеми се боря още по-усилено за тяхното разрешаване“. Имах два много трудни момента в живота си, когато започнах частния си бизнес през 1990 и през 2002, когато трябваше да продам Шуменско пиво. Въпреки че след време се оказа правилно решение, не беше никак лесно. Шуменско пиво винаги ще е в сърцето ми.