София Topnovini.bg разговаря с проф. Чуков за идеята да бъде забранено носенето на бурка на обществени места. Предложението дойде от главния прокурор Сотир Цацаров и бе подкрепено от образователния министър Меглена Кунева.
Проф. Чуков, главният прокурор Сотир Цацаров предложи да се забрани носенето на бурки на обществени места. Идеята му бе подкрепена и от образователния министър Меглена Кунева. Как гледате Вие на такова предложение?
Това не е прецедент. И преди имаше намерение за издаване на заповед в българските училища да няма учители и ученички със забрадки. Имаше една преподавателка в Пазарджик, която се появи със забрадка в час. Общо взето заглъхна тази история. Тази тема не е нещо ново, само че сега е повдгината може би заради атентатите в Брюксел. Моето лично мнение е, че този въпрос трябва да бъде много внимателно преценен, да бъде направена национална оценка от догматици, социолози и психолози.
Трябва категорично да кажем, че бурката не е догматичен елемент от ислямската идентичност. Ще цитирам бившия президент на Иран – Мохамед Хатами, който казва, че бурката няма нищо общо с исляма. Автентичният ранен ислям никога не е поощрявал носенето на забрадка. Първата забрадена жена в исляма е сестрата на втория праведен ислямист Омар ибн ал-Хаттаб, който реално създава халифата. Забрадката се появява като белег на аристократизъм, не като белег за скриване на жената.
Самото забулване, скриването на жената идва със селджуките, които са доминиращи по време на втория период Абасидска династия. Те всъщност носят азиатските порядки и ги вкарват в управлението на арабо-мюсюлманската цивилизация. Бурката или фереджето се появяват заедно с големите дувари, скритите къщи – както къщата се скрива от хорския поглед, така и жената, бидейки част от интериора, също трябва да бъде скрита. Тук идва въпросът дали изобщо жената трябва да бъде забрадена. Погледнете колко много мюсюлманки има, които не носят нито забрадка, нито фередже.
Каква е разликата между тях?
Едното е забрадка, другото е фередже или едното е хиджаб, другото е бурка. Бурката категорично е антидогматичен компонент. Никъде в нито едно шериатско писание този компонент не се допуска. Самата дискусия винаги е съществувала. Влизаме в една спирала на тълкувания, което дава възможност на жената дори да не носи забрадка и тя да бъде добра мюсюлманка. Личното ми усещане е, че това е част от пренасянето на кюрдския елемент в исляма, което е силно консервативно и идва от обичаите на Азия. Много внимателно трябва да бъде преценен ефектът.
Мисля, че бурката е несъвместима с едно европейско цивилизовано модерно общество. Държавите, в които има такава забрана на национално равнище, са Франция и Белгия. Там станаха и атентатите. Има също забрана за носене на бурки и в отделни общини в Северна Италия.
Бурката е цялостно скриване на тялото на жената. Виждат й се само очите, но има и такива, които си слагат марли, ходят с ръкавици. Това са едни „пингвини“, както ги наричат в западните медии, понеже носят черни роби.
Опасна ли е бурката? Има ли основание за забраната й в България?
Например френският закон налагаше глоба от 300 евро за жена, която носи хиджаб. Ефектът беше по-скоро сплашване, отколкото събиране на пари. Трябва да се направи едно изследване и да се види колко от българските гражданки носят фереджета, какви са причините, перспективата и настроението. Ако наистина се види, че имаме опасна тенденция и представлява заплаха за разчупване на определено нормално модерно българско европейско поведение, то наистина трябва да се наложи такава забрана. Тезата ми е, че трябва да се мери пет пъти и веднъж да се вземе решението. В българските публични институции не бива да бъдат допускани нито бурка, нито хиджаб. България е светска държава и тези символи са доста несъвместими.
Очаквате ли ескалация на напрежението в обществото, ако тази мярка срещу радикалния ислям у нас влезе в сила?
Българските институции, които ще вземат решението, трябва много добре да направят преценка като ответна реакция. Познавайки в някаква степен средностатистическия български мюсюлманин, няма да има негативна реакция, защото те са светски устроени. Те са практикуващи битовия ислям и в никакъв случай не би трябвало да им направи впечатление забраната за носене на подобен тип символи, които са свързани и с радикалния ислям. Трябва да се даде определение на радикалния ислям.
Трябва да се вземат онези европейски практики, които най-добре се вписват в българската специфика на това, което ние наричаме мека превенция. Това е социализация за хората, които са изкушени от поведенческа и социална изолация.