Защо „Панамалийкс“ се появиха точно сега и какво целят да ни кажат?
„Панамалийкс“ имат предистория. Ако си спомняте, в средата на месец декември се проведе заседание на Съвета за сигурност към ООН с участието на финансови министри. Там беше разгледана темата за прането на пари и „данъчните райове“, като бе даден анонс, че правителствата в света са твърде разтревожени от начините, по които се финансира тероризмът и терористичните групи. Конкретният повод тогава беше „Ислямска държава“, но заедно с това в условията на дълбока стагнация, депресия и липса на средства за стимулиране на икономическия растеж, очевидно тези проблеми започнаха да пречат на световното развитие. Затова искам да кажа, че досиетата от Панама не са някакъв изолиран акт, а са част от един процес.
Искате да кажете, че това е част от процеса, който от известно време тече в света за това до колко трябва наистина да се толерират офшорните зони предвид факта, че правителствата нямат пари, а там съвсем легално по-големите фирми...?
Разбира се. Ако си спомняте, имаше такива разкрития за Швейцария в Европа. Знаете Германия какъв натиск упражни. Изобщо това не е никаква новост. Отделен въпрос е, че влиза в цялата тема и по-пикантни за медиите проблеми като ролята и мястото на лидери на авторитарни режими, футболни звезди и др. Това е един процес, който вероятно е тръгнал от самото създаване на офшорните зони. Ако погледнем реално, проблемът е самосъздаден и в никакъв етап от развитието на офшорните зони правителствата не са били беззащитни. Те просто са били под влиянието на значителни лобистки кръгове, които са се възползвали от една страна от офшорните зони, в които има бленда от политици, престъпност и изобщо всички тези тъмни петна в нашето развитие. От друга страна те са станали възможни именно благодарение на бездействието на тези правителства, тъй като всяко едно от тях би могло да забрани притежанието на важни активи в своята икономика от офшорни зони. Това е толкова елементарно.
Това ли трябва да се случи след изтичането на толкова много информация и вярвате ли, че ще се стигне до там, защото има много скептично настроени ваши колеги анализатори, които казват веднага след появата на тези разтърсващи информации, че „Панамалийкс“ няма да сложи край на офшорните зони?
Песимистите ще кажат това, което вие цитирахте. Оптимистите ще кажат: „Да, но ще има движение в тази посока и каквото и да стане, нещата ще бъдат различни от това, което е към този момент“. Вероятно истината е някъде по средата. От гледна точка на България не е само проблемът, че няма наши политици, поне на този етап. Трябва да знаем, че разкритията на досиетата от Панама тепърва започват да дават своите плодове. Все пак това е огромно количество информация и никой не би могъл да каже, че тя е разкрита. Вероятно заинтересованите медии, които първи дадоха тази информация, са ровили до там, докъдето са могли да направят своите истории, които да публикуват. Вероятно ще трябва да минат месеци преди да се разкрие всичко от тези 11 млн. записа.
Можем ли да очакваме нещо по-фрапиращо, ако приемем, че журналистическата логика сочи, че трябва да започнеш с най-ударното и най-силното – с това, което би било най-шокиращо? Какво можем да очакваме от другата огромна база данни?
Може да очакваме много неща. Вероятно това, което не е интересно за британския „Гардиън“, ще бъде интересно за някой български или полски вестник. Има различни фокуси и намирам за твърде странно да се пуска такава масова информационна база, в която 40 години назад да няма нищо за хора от нашето обкръжение и от съседство. Всъщност по-важен е въпросът какъв ще бъде ефектът от тях.
Ефектът за разкритията за здрави общества и общества, които имат здрав демократичен институционален инстинкт да се борят с такива проблеми, ще бъде оздравителен. Ефектът няма да бъде голям за обществата, в които няма такъв инстинкт – авторитарни режими, които са свикнали, едва ли не, да приемат за нормално висши политици да крият пари и да ощетяват държавата от това, че не плащат данъци. В България не страдаме от липса на информация за злоупотреби с власт. Дори хората пред очите ни ни правят разкрития и институциите мълчат. Не е никаква тайна, че в центъра на София на „Орлов мост“ се организира протест на таксита, които са собственост на някакъв странен човек от Кипър.
Един голям бизнесмен, който сега изпадна във временна немилост, изведнъж започна да купува с неясни средства активи, които след това продаде изведнъж и станаха законно притежание. Тоест той започна да притежава законни средства. Друг бивш български президент с една абсолютно елементарна операция стана голям притежател на хотели.
Изобщо българската медийна действителност е изпълнена с подобни примери, но институциите не правят нищо. На този план разкритията за някакви притежания в офшорни сметки едва ли биха предизвикали особено вълнение.
Това че не виждаме имената на български политици в разкритията към този момент, не означава, че те нямат пари в офшорни зони.
Абсолютно, нито пък, че няма да бъдат разкрити в последствие
Те може да не са използвали услугите на "Мосак Фонсека".
Или което е също толкова вероятно, просто още не са изследвани всичките досиета и в тях може да излезат и други имена.
И като излязат какво от това?
Това е въпросът. Това е истинският дебат в българското общество. Не за първи път ние имаме недвусмислени ярки доказателства за нарушение на закони. Не говорим дори вече за морала, който също е категория, която ни следва като общество и която изисква спазването на определени стандартни на поведение. Примерите изобилстват – те са стотици и от това няма нищо. Навна до абсурд е идеята, че една нова институция – която ще се бори с корупцията по високите етажи, с която ние ще решим всички проблеми. Дори вече на обществото ни му омръзнаха новите разкрития.
Каква е целта на цялото международно разследване? Питам ви в контекста на това, че журналистите избраха да анонсират своето разследване с това, че ще направят голямо разкритие за руския президент Владимир Путин. Прави впечатление, че няма имената на американски политици, бизнесмени, спортисти.
Не изключвам възможността тези разследващи журналисти да са имали определен фокус, който е бил отражение на работата, която са свършили в Панама. Например това са намерили – това са разкрили. Второ, аз не мисля, че е толкова само спрямо Русия. Не трябва да ставаме жертва на контрапропагандата, защото това е опорна точка в Русия. Не за първи път има такива разкрития за руски президент и това няма да има никакъв ефект върху неговите позиции вътре в Русия. Дали има 2 или 20 млрд. няма значение. Интересно е, че с неговите думи, казани на една пресконференция именно по повод офшорните зони, се разкри мотивацията на подобни действия.
Тоест разполагането с пари, които да бъдат извън контрола на властите в страната, в която той пребивава. Той си даде едно обяснение, че не може да бъде сигурен, че бъдещите развития в Русия ще бъдат такива, че да му дадат възможност да живее въз основа на позицията си, когато се оттегли от политиката. Това са бели пари за черни дни. От гледна точка на обществата в САЩ и Великобритания – да не бързаме. Виждате в Исландия.
Днешна е информацията на този международен консорциум, който казва, че няма да има имена на американски политици, защото няма такива в тази огромна база данни. Това звучи малко недостоверно и дава някакъв аргумент на тези, които смятат, че причината е във финансирането на този международен журналистически консорциум.
Разликата между американската данъчна служба и нашите служби включително руската по отношение на разкриване на данъчни престъпления е от небето до земята. Борбата на данъчната служба на САЩ срещу тези данъчни райове е изключително остра. Изобщо не се изненадвам, че проблемът не е симетричен и че няма толкова американски граждани в тези зони, защото възможностите на американските данъчни служби върху Панама са много по-големи.
Можем ли да обобщим нашият разговор, че в крайна сметка няма да има един единен отговор след разкритията?
Няма да има единен отговор, но западните служби и изобщо всички общества, които се стремят да си решат проблема, ще си използват усилията да си решат проблема. Тези със сменени институции като България или авторитарни режими като в Близкия изток. Не изключвам такъв позитивен ефект да има и върху Китай, защото там има няколко членове на политбюро, което може да помогне на сегашния китайски лидер да изчисти нещата. Всичко зависи дали има желание. Това е един инструмент, който може да се използва.
В Европа какво ще се случи? Ще има ли затягане на режима?
Със сигурност ще има затягане, защото в Европа също има такива неудобни офшорни зони. Те не са само в известните ни места като Лихтенщайн, Швейцария, островите около Великобритания и офшорните зони в Холандия. Офшорните зони изобщо ще бъдат предмет на все по-голяма рестриктивна регулация от страна на финансовите и данъчните органи.
По-важен за мен е въпросът дали Европа ще се реши да въведе такива ограничителни режими и мерки върху притежанието на активи в холдингови структури в офшорни зони, които не разкриват крайният бенефициент. Това за България е задължително да се направи както по отношение на банките, които действат в момента, така и по отношение на всякакви стратегически активи – включително телекомуникационни дружества, застрахователни дружества и във всяка една област, имаща влияние върху обществения живот на икономиката.
*Илиян Василев е български дипломат, посланик в Русия от 2000 до 2006 г. Той е магистър по международни отношения от ВИИ "Карл Маркс". В момента е управляващ партньор на консултантската компания по анализи на проектни и стратегичски рискове "Иновейтив енерджи солюшънс" ЕООД. Василев е включен в "черния списък" на руското Външно министерство със забрана да влиза в Русия — един от 89-е граждани на Европейския съюз.