Г-н Горанов, какво е най - важно за Вас като ръководител на едно българско училище?
Да отгледаме здрави и умни деца. Стремим се всеки ден да предадем на учениците не само нови знания, но и да ги научим на дисциплина, на уважение към българските традиции и дух. Аз като директор се стремя да вкарам новите технологии в обучението. Във всяка една стая има мултимедия, интерактивна дъска. Но въпреки това, новите технологии не бива да омаловажат ролята на учителя, за да не се губи връзката му с детето. Целта не е да пуснем мултимедията, а преподавателят да седне като пасивна страна.
Кои са основните проблеми в образованието?
Според мен и според много колеги, учебните програми са прекалено натоварени. Първокласниците носят раници с тегло от по 20 - 25 килограма, по - тежки от самите тях. Тоест, учебните програми не са съобразени с психологично-физиологичното развитие на учениците, което понякога води до силен стрес. Прекалено тежките занятия изнервят децата, в някои случаи предизвикват агресия. За да се развива правилно едно дете, то трябва да има свобода. Свободата да проявява инициативност, да му се даде възможност да мисли. Това е нашият стремеж.
Друг основен проблем е сигурността, за която също полагаме особени грижи. Направено е така, че родителите да се чувстват спокойни и да знаят, че ще си получат детето живо и здраво. В това отношение колективът ни е сплотен и всички колеги дават най - доброто от себе си.
Прави впечатление, че полагате сериозни усилия да научите децата на родолюбие. Учебният ден започва с химна на България, редовно участвате в патриотични инициативи.
В днешното общество се забелязва дефицит на родолюбие и уважение към изконните български ценности. Може би оттам идва и агресията в училище. Стремим се освен да даваме знания на децата и да ги възпитаваме.
Още в самото начало си поставих за цел да създам символ на училището, едната табела с надпис ми се видя недостатъчна. В мазата намерих бюст на Христо Ботев, който стоеше захвърлен в пепелта от много години. Реших, че мястото му не е там и трябва да направим постамент.
Сега бюстът на този велик българин е поставен на двора и на всеки празник, без покана, учениците поднасят цветя. Мисля, че това до голяма степен е възпитателно, да отдадем почит на един голям герой.
Истина е, че децата непрекъснато участват в патриотични прояви - те са 10 на брой. Преди 6 години, по моя идея създадохме музикалния фестивал "Ботевци пеят" и при последното му издание се включиха повече от 2 000 възпитаници на различни учебни заведения от цялата страна. Ние сме и едно от малкото училища, съучредители на Клуб "Млади Възрожденци". На последната национална среща нашият клуб получи ежемесечна награда от 50 лева за родолюбива дейност. Това също е повод за гордост и доказателство, че правим нещо полезно.
Искам да се похваля, че сме основатели и на междуучилищния конкурс "Син съм на земя прекрасна", който се проведе в къща - музей "Цар Освободител". Много дечица намериха възможност за изява, рецитираха възрожденска поезия. Радвам се, че след това нашите деца, бяха гръбнака на тържеството, което се проведе на Панорамата по случай 3 март. Болно ми е, че това не бе споменато тогава, но ние дадохме основата - да се извикат деца от много училища и да им дадем възможност да се проявят.
Създадохме и песен на училището, с помощта на моите приятели Асен Антонов и Лъчезар Владимиров, които написаха музиката и текста. В песента децата пеят за Ботев, а в аванс мога да кажа, че тя ще влезе в материала за изучаване на някои от учебниците по музика.
Непрекъснато правите иновации и бързо осъществявате идеите си. Как успявате?
Когато видя нещо хубаво, стремежът ми е да го пренеса възможно най - бързо в нашето училище, стига да е приложимо. В едно училище например видях интерактивно знаме. И само след две седмици успях да го направя, защото не е много скъпо. Сега всяка вечер на фасадата свети знамето на нашата родина и много плевенчани ме поздравиха за тази идея.
От 119-о училище в София, наскоро видях как часовете започват с Химна на Република България. Идеята не е моя, но реших, че можем да го направим и при нас. Имаме електронен звънец и във всяка една класна стая сега първият час за Първа и Втора смяна, започва с Българския химн. Прави ми впечатление, че учениците пеят химна с удоволствие.
Трябва да кажа, че един директор е длъжен да генерира идеи, но той не може да свърши всичко сам. Защото ако колективът не стои зад него, нещата няма как да вървят в положителна посока. Тук за щастие нямаме подобни проблеми и благодаря за подкрепата на целия наш екип.
Какво е направено по отношение безопасността на децата?
Осигурени са всички мерки за безопасност. Два пъти в годината, през пролетта и есента, с "Пътна полиция" правим открито обучение пред училището. С патрулен автомобил на децата се обясняват опасностите на улицата, как да се обличат и как да се движат според сезона. Нашите деца не напускат училищния двор без разписан маршрутен лист, без анализ на това къде трябва да минат, кой е най - безопасният маршрут и без да са обезпечени с достатъчно ръководители, със светлоотразителни жилетки. Получаваме пълно съдействие и от "Пожарна и аварийна безопасност", които също правят демонстрации на живо.
Разкажете ни малко повече за друга ваша инициатива, наречена "Училище за родители"
Създадохме този форум, за да обсъждаме ежедневните проблеми и опасности съвместно с родителите. При събиранията каним и специалисти, които дават насоки за действие. Темата за първи клас например бе "Адаптация на първокласника към новите условия", а последната тема касаеше тормоза в интернет пространството. Отзова се представител на Детска педагогическа стая, който коментира пред преподаватели и родители кои са основните опасности в интернет за младите. Хубаво е, че всички присъстващи взеха дейно участие, чуха се много интересни мнения и предложения.