Д-р Маркова, защо се стигна до протести на общопрактикуващите лекари? За какво не се разбраха лекарите, здравният министър и Националната здравноосигурителна каса?
След като не се подписа рамковият договор до февруари, би трябвало да остане старият рамков договор и ние работим само с рамков договор. Те обаче сега ни налагат официално наредби, а така не е нормално да се работи, при условие, че сроковете за подписване на новия рамков договор са приключили и ние оставаме на стария такъв. Първото нещо, което ни налагат е този пръстов отпечатък. Това е едно от най-сериозните неща, с които не сме съгласни. Първо лекаря трябва да извади над 300 лв., за да си купи едно устройство, което с нищо няма да му помага, напротив ще му отнема време. Това няма внесе никаква прозрачност в болниците, защото прозрачност се постига тогава, когато всеки пациент има електронна здравна карта. Тя се поставя в четеца и за всеки пациент има данни къде е бил, кога е преглеждан и какво е взимал. Това е най-правилният начин. Такива карти има в целия свят, а идентификатор няма никъде.
Ние общопрактикуващите лекари направихме справка в коя страна има подобен пръстов идентификатор и ни излезе, че такъв има въведен само в Еритрея.
Друг проблем за нас, личните лекари е, че каквото и да питаме ни се отговаря много витиевато. Казва се, че ни дават 36 милиона за доболничната помощ. Това е тюрлю гювеч. В тези пари се включва всичко – общопрактикуващите лекари, специалистите, за които даваме направления и изследванията на пациентите, които назначаваме. Когато на един пациент му кажеш за тези 36 милиона лева, които се забиват сериозно в главата му, той решава, че те са само за личните лекари. За нас обаче, от тези пари се дават 2 млн.лв. В тях влизат изследванията, консултациите със специалист и изобщо не се касае за лекарски заплати. Като се направят изчисления на базата на тези пари, се получава, че на всяко едно осигурено лице в България се полага по 0,008 направление на година. Тоест, човекът ще натрупва десет години, за да добие още едно направление годишно.
Проблемите, за които разказвате, не са от днес. Има ли диалог със здравното министерство и не са ли ви викали на разговори, за да обсъдите какво да се промени?
Не, всичко става в 12 без 5. Ние сме казали, че не ни достига ресурсът, че не можем да продължаваме да плащаме глобите, тъй като понякога не можеш да седиш на работното място, да пишеш, да преглеждаш и непрекъснато да смяташ колко пари ти остават и колко направления си дал. Това е една преса, която не се издържа, особено като сложите и фактора, че пациента винаги недоволства, че няма направления. Не може един човек, който пет години не идвал, идва и иска да си провери очите и аз му казвам, че нямам направления.
Кой предлага тези наредби и промените в тях – какво да се добави и какво да отпадне? Министерството или Здравната каса?
Според мен е и от двете места. Едните искат по-малко да дават, а другите искат да правят политика на гърба на болния.
Българският лекарски съюз се вдигна срещу Националният рамков договор. Защо след като и вие и те имате възражения няма резултат?
Да, те също имат възражения, но те не ни защитиха достатъчно на време. Трябва да се отбележи, че ние нямаме никакви политически претенции. Никоя партия не защитаваме и никоя оставка не искаме. Искаме този път наистина да бъде по-добре за пациента ни, защото той ни храни нас. Той отива на специалист, отива в болница, но се връща пак при нас. Ние не му събираме парите на пациента, касата е банката, за това да излезе да обясни на пациентите на какво имат право и какво им се полага.
Лекарския съюз не ни подкрепиха, защото не заявиха, че не може да ни управляват с наредби. Искаме да ни оставят на мира и да ни отърват от бумащината, с която се разправяме. От 15 минути преглед, както касата го иска, ние 13 минути пишем.
Това, че лекарите са станали „писари“ не е проблем от вчера. Защо все още никой не ви е обърнал внимание?
Да, ние сме със социално значими функции. Ето например, искаме медицински сестри, ама нямало, което е политика, която държавата трябва да промени. Аз трябва да си върша работата в моя кабинет, а държавата да осигури условия, за да има желаещи да бъдат медицински сестри. Те обаче оставят всичко в ръцете на личния лекар – плащ наем, плащаш парно, грижиш се и за заплата на сестрата. Е да, но като дадеш на сестрата една заплата от 600 лв. за теб остават 500 лв.
Каква тогава е надеждата ви, че нещо ще се промени?
Аз съм песимист и мисля, че нищо няма да се промени за жалост. Години наред вярвам, но едно нещо не се промени. Ето например броят на направленията е бил такъв и преди 3, 4, 5 години. Вие мислите ли, че на нас ни е приятно да стачкуваме, вместо да си вършим работата? Знаете ли колко нерви са това. Правим дежурни кабинети и някои от хората ни разбират, но други изобщо не ни подкрепят. Някои дори са арогантни.
Въжето обаче така ни е стегнало вече, че нямаме друг изход. Трябва да съобщим на обществото каква е ситуацията и всеки да си носи кръста, не може все ние да сме черните.