Г-жо Узунова, малко хора знаят, защо 26-ти март се отбелязва като Ден на Тракия?
26 март е Денят на Тракия. Това е падането на Одринската крепост, с което се решава изходът на Балканската война. Понеже Балканската война и то Втората, предизвиква огромен брой потоци от бежанци и изправят Балканите пред Тракийския проблем. Отбелязваме този ден като специален, защото това е момент, с който се отчита избиването на безбройно много българи в техните родни места. В началото на 20-те години за първи път започва да се отбелязва Денят на Тракия. Едва през 2009 година за първи път започва да се чества като ден на Одринската крепост и като Ден на тракийските бежанци.
Изложбата, която сме подредили тук не е много голяма. Част от снимките отразяват моменти от съдбата на тракийските бежанци, които прийждат на потоци. В нашия регион идват повече от 60 000 души. Оттук минават почти всички, които са от порядъка на половин милион българи оживяли от трудностите в Тракия, оцеляли от ятагана на разбойническите турски банди и официалните войски. Такава е била дипломацията по това време на Турция. Да не ни се обиждат съседите сега, но това е историческата истина. Те са решавали проблема, обезбългаряване на Източна Тракия, не с дипломация, а със силата на ятагана.
Значи е робство, не е присъствие, не е съжителство?
Абсолютно. Нито е съжителство, нито е присъствие. Това може в Етнографията до някаква степен да се използва, но не и в историята, която е сериозна наука.
Официално вече е владичество.
Да. Този термин може да се използва.
Какво показвате със снимките в изложбата?
Това, което тук показваме са повече снимки от Свиленград, защото потокът основно минава оттам и след това се разпространява в цяла България. В началото бежанците са се настанявали край границата, защото са се надявали, че ще се завърнат по родните места. Но 1924-1925 година, когато се подписват няколко сериозни международни договора, става ясно, че това е неосъществима мечта. И тогава в България се създава една Агенция за настаняване на бежанците. И тези хора започват да се разселват из страната.
Може ли да се направи някаква аналогия между времето, когато тракийските българи са били бежанци и сега, когато отново говорим за бежански потоци?
Не. Дори в никакъв случай не трябва да правим някаква връзка. Сегашните, по-скоро са мигранти, отколкото бежанци. Те напускат родните се места, дори континента, в който живеят и отиват в Европа, за да търсят по-добро място за живеене, което е право на всеки човек. А тогава българите са били бежанци в истинския смисъл на думата, защото те директно са прогонвани от своите родни селища. Турското правителство не е създавало никаква илюзия. Просто хората тръгват спонтанно, защото ако останат ще бъдат избити. Докато в Западна Тракия, която е под гръцка власт, е по-различно. Там, който се е признал за грък и е поискал гръцко поданство, са го оставяли в жилището му и са ставали част от гръцкия народ. Но голяма част от българите са предпочели тъжната бежанска участ пред това да сменят своята народност.