Г-н Киров, изпратихте писмо до премиера. Какво ви накара да стигнете до там, че да търсите помощ от него и да излезете отново на улицата?
Една част от това, което не сме доволни сме го написали в писмото. Това е една крайна мярка да защитим и себе си, и пациентите си от негативните резултати, които биха настъпили след влизането в сила на различни нормативни документи, чието отражение се вижда в решението на Здравната каса, по отношение нанационалния рамков договор. Участвали сме коректно на всякакви преговори, кръгли маси и разговори за мир, но разумните ни предложения не бяха чути и всичко проведено се оказа формално. За това се обърнахме и към премиера, който все пак им е началник на всички тези хора, които не ни чуват и разчитаме, че той ще се заеме сериозно с тази задача. Искаме да поговорим лично с него, защото оставаме с впечатлението, че има известно заблуждение за него. Или не стига до ушите му, или проблемите му се обясняват по не най-добрия начин.
Ние като организация сме доказали, че правим нещата коректно. Ето, например това, което е заложено в рамковия договор - че ще се правят мамографии на жените през две години, че ще се изследва кръв за рак на простата при мъжете, че ще се въвежда анкетна карта за профилактични прегледи, които сме ги предлагали, сега някои се мъчат да го прокарат като нещо ново. Всичко това сме го дали ние като идея и сме настоявали да влезе в рамковия договор. Така че от нас за нашите пациенти нищо лошо не излиза и ние се надяваме на тяхната подкрепа. Лошото е, че с тези правила, които се създават на нас все повече ни се пречи да си вършим работата.Зариваме се с бумаги, чудим се как да заобиколим недомислиците на системата и да предпазим и хората и себе си.
Всяка година от министерството заявяват, че за извънболничната помощ се дават десетки милиони, но вие не сте съгласни с това. Защо?
Естествено, че ще кажа няколко думи за бюджет и за пари, защото и там не се говорят истини. Укриват се всички много удобно и лесно зад формулировката извънболнична медицинска помощ. Те казват, че за извънболничната помощ ще дадат 20-30 милиона, а в последните три години, включително и 2016, от тези примерно 30 милиона само 2 млн.лв.са за личните, семейни лекари и това, което правят за пациентите. Това са неверни неща, ние не искаме някой да лъже на наш гръб.
Да не говорим за въвеждането на пръстовия отпечатък. Това ще доведе до увеличаване на опашките пред кабинетите ни. Ще се случи така, че хора ще чакат за следващия ден да ги прегледаме. Ще има недоволство, което ще е обосновано. Ние няма как да можем да си вършим работата. Представете си ситуацията как идва майка от ромски произход с шест деца, за да бъдат прегледани. Лекаря по време на прегледа решава колко време е необходимо един пациент да се прегледа. Може да е пет минути, може да е и две, а може и 30. И си представете ситуацията с тези идентификатори. Тези хора, които ги предлагат тези неща не могат да разберат, че медицината не е казарма. Пациентите и болестите не са войници, а ние не сме генерали.
И все пак рамковият договор беше приет, въпреки че според Вас има много недомислици в него...
Не, не беше приет, защото рамков договор няма. В момента на сайта на касата виси едно решение, което е опит за подмяна на рамковия договор. В случая касата е огледало на това, което се случва в Министерството на здравеопазването през всичките наредби и закони, които сътворява. Всичко, което е вкарано в наредбите и законите касата е длъжна да го вкара и в рамковия договор. Това е действителността и за това ние твърдим, че договореното начало отдавна е ликвидирано, защото въпросите, които наистина искат сериозно обсъждане и добри идеи бяха вкарани в такива наредби без да се съобразяват с мнението на когото и да било. Най-малкото искаме хората да чуят и да видят за какво става дума. Ние не искаме да се обясняваме вместо някой друг, искаме пациентите да не бъдат заблуждавани.
Освен Вас и Българският лекарския съюз се обяви против Националния рамков договор. Защо обаче не ви обърнаха внимание по-рано, за да не се стига до протести?
Очакваме подкрепа от най-различни части на съсловието. Ние сме единствените, които в България сме правили подобно нещо като протест и това беше през 2010 година, пак март месец. Обаче ние не сме улични бойци, това не е нашето амплоа. За да стигнем до тук означава, че наистина сме силно притеснени и това е последната мярка. От тук нататък вече ако не ни подкрепят хората и пациентите и организациите, само ще кажа, че човек не се ражда роб, той избира да бъде такъв.
В понеделник ще има протест. Как ще бъде организиран той? Ще преустановявате ли работа?
Да ще има. Започваме от Кюстендил и от още няколко области, но до края на седмицата ще дадем повече подробности. Важно е хората да знаят, там където има протест пациентите ще имат информация в кой кабинет могат да получат медицинска помощ. Защото ние, за разлика от творците на наредби, се грижим за пациентите си. Извиняваме им се предварително за неудобството, но се надяваме да ни подкрепят днес, за да ни има и утре.