Пробива си път виждането "ние сме виновни, защото ги гледаме отвисоко и те се чувстват унизени".
Не съм съгласен.
Ако някой е унизен и мине на тероризъм, това е все едно местният гамен да ме е обрал, а аз да пребия 3-годишното му братче.
Който не е годен да се интегрира, все ще намери повод да се почувства унизен. Ако съм грозен, дебел, пъпчив и миризлив с очила, много е вероятно да съм обиден, че никой не ме сваля.
Решение на проблема от тая посока няма. Защото тоя проблем се ражда от естественото неравенство между хората и от злобата у всеки човек. Последният опит за такова решение се състоя от 1917/1944 до 1989.
Провалът на десетилетните опити за интеграция в Западна Европа не означава, че опитите трябва да спрат, а да се правят по друг начин. Но само на интеграция не може да се разчита. Все ще има някой провалил се при интегрирането. И на всеки провалил се ще съответстват десетки жертви. Все пак сме оцелели милиони години не поради био- или политкоректност, не чрез разбиране към агресора и не чрез самообвинение, а с инстинкт за самосъхранение. Иначе казано просто решение няма, а едноактно и еднопосочно - хич. Комплексност му е майката, много търпение и готовност за промяна. И никакъв отказ от свобода.