Как решихте да станете лекар?
Като дете бях доста болнав. Лежал съм в болница, ходих по изследвания, майка ми непрекъснато трепереше дали пак съм болен. Седяхме пред кабинетите, гледахме докторите и тя ми споделяше, че много би искала да стана лекар. В основното училище ми вървяха всички предмети, но особено интересна ми беше химията. Това надделя и при избора ми на гимназия - Националата природо-математическа гимназия , макар че бях приет и в елитните езикови гимназии. В последствие се появи и интересът ми към биологията, а с това и желанието ми да следвам медицина изглеждаше все по-логично. Успоредно с Националната природо-математическа гимназия се дипломирах като частен ученик в Първа английска езикова гимназия в София.
Какви са плюсовете и минусите на професията?
Още когато ме приеха да уча медицина знаех, че нямам на кого да разчитам, освен на себе си. Като студент започнах работа като санитар, тъй като нямах роднини лекари от които да се уча, а и така си помагах финансово. През годините на следване давах нощни дежурства първо в реанимацията по изгаряния, а после и в Централна реанимация на УМБАЛСМ Пирогов. Така се роди и любовта ми към анестезиологията и интензивното лечение. Осъзнах огромната отговорност на тази специалност и нейните предизвикателства. Анестезиологът е човека, който дава възможност на хората да претърпят операция без болка, следи неизменно общото състояние на болния, дейността на всички органи и системи и е готов да реагира при всяко едно усложнение, преди по време и след операцията. Нашата специалност е полиспециалност- необходими са познания по анатомия, физиология, биохимия, биофизика, както и от всички останали клинични специалности. Също така анестезиологията изисква както много солидна теоретична подготовка, така и възможността за извършване на много манипулации с различни техники. Тъй като това е една от „младите” медицински специалности, тя се развива много динамично – всяка година излизат много нови неща, с които всеки анестезиолог трябва да актуализира познанията си.
Как минава едно Ваше дежурство?
Всеки работен ден минавам на сутрешна визитация при пациентите, на които им предстои операция. Винаги въпросът, който чувам от всеки пациент няколко пъти преди операцията е „Докторе ще боли ли ?”. Не случайно анестезията е избрана за едно от най-големите медицински открития – дава се възможност пациентите да претърпят всякакви манипулации и операции без болка. След сутрешната визитация на нашият рапорт се докладват пациентите, дискутират се подробно и се изгражда стратегия за анестезия за вски от тях. Всеки пациент е тест за нашите знания и умения. Голямо предизвикателство са възрастните пациенти с много придружаващи заболявания, както и спешните пациенти. В отделението , в което работя използваме много регионални техники за анестезия (обезболяват се определени части от човешкото тяло напр. при необходимост от операцията на ръка може да се обезчувстви само тя без да се налага обща упойка), като по този начин пациентите веднага след операцията могат да се хранят, да пият течности и са абсолютно пълноценни още в деня на операцията. Именно регионалнтие ми техники са голямата ми страст. Те са и най-силно развиващото се направление в анестезиологията в световен мащаб. В края на работния ден отново минавам на визитация при оперираните болни и преглеждам тези, планувани за следващите дни. Голямо щастие е да се види вече облекчението в погледа на пациентите преминали през оперативната интервенция.
Има ли почва и развитие за младите лекари у нас и не сте ли мислили да отидете да работите в чужбина, както много ваши колеги направиха?
Не съжалявам, че избрах да остана и да се развивам в България. Тук са семейството ми, приятелката ми, приятелите ми. Смятам че Пирогов е болница, която наистина дава възможност за развитие на младите специализанти. Благодарен съм на колегите, с които работя, всеки ден научавам много от тях. Благодарен съм и на началникът ми Д-р Пламен Нейчев, който обръща голямо внимание на нас – младите колеги , знаейки че ние сме бъдещето. Приятелакта ми също специализира анестезиология. Заедно обичаме да пътуваме, да излизаме с приятели , но често не ни остава време за това.
Какво смятате, че трябва да се промени в българското здравеопазване и кои са най-големите му проблеми?
Смятам че в българското здравеопазване са необходими смяна на приоритетите на финансиране, както и създаването на втора здравна каса. Трябват нови нормативни документи и ясни правила за работа (стандарти).
Какво трябва да притежава един лекар, за да влезе в класацията "Лекарите, на които вярваме"? Кое е най-важното условие да бъдеш добър лекар?
За да си добър лекар най-важното е да се поддържа непрекъснато добро теоретично и практично ниво. Много важно е да се общува с пациентите, така се изгражда доверие у тях към лекаря. Хипократ е казъл „Добрият лекар лекува първо с думи, после с лекарство и най-накрая с нож”.