Г-н Димитров, как ще коментирате идеята за забрана за поставяне на публични места на предмети, символи и знаци, създадени по време на комунистическия режим в негова възхвала?
При тази идея първо бих се поинтересувал кои са вносителите: един човек от ГЕРБ - Методи Андреев, и двама от ДСБ - Мартин Димитров и Петър Славов. За Андреев е ясно, че беше в Комисията по досиетата, в него може наистина да има заложен антикомунизъм, но един Мартин Димитров, който е сравнително добър икономист, и вероятно целта да подпише това предложение не е това което изглежда на пръв поглед. За мен това е един кризисен PR, който се прави от ДСБ по простата причина, че има разногласия в Реформаторския блок, и че трябва по някакъв начин да се обединят и активизират редиците на ДСБ.
Самата ДСБ и специално групата на Иван Костов бе силна с две неща - че за всичко беше виновен комунизма, и Държавна сигурност. Това са двете теми, които може да са им вършели работа по време на зората на демокрацията, но 26 години по-късно има много други причини българинът да не живее добре, и това остана на заден план. Пред опасността ДСБ да загуби привърженици и гласоподаватели, той иска да задържи при себе си поне тези, които са върли антикомунисти чрез това предложение.
Несериозно е да се говори за вредата от комунизма от хора, които по това време са били на 10-12 години, които са имали спокойно детство и са получили добро образование благодарение на този режим, и чиито родителите в никакъв случай не са били дисиденти. Вероятно не си дават и сметка, че всяко нещо, което бива забранено, става още по-интересно за младото поколение, и има голяма опасност да постигнат обратния ефект, за което всъщност бих им благодарил.
Не виждам как може идеологията на комунизма да бъде приравнена с идеологията на фашизма. Това не значи, че всичко което е ставало тогава ми е харесвало, аз и тогава бях донякъде опозиция, и не мога да отрека че е имало извращения, и една малка група хора, които са пострадали след 1944 г. Но масата българи живееха с един среден стандарт, те бяха средна класа, което в момента няма как да стане. Те живееха много по-добре и по-щастливо от колкото в момента. Вярно е, че нямаше свобода на словото, но пък сега има свобода на словото, но хората нямат право на живот. Вносителите антикомунисти казват “Как да обясним на нашите деца, че не е можело да се пътува свободно през границата, и че човек не е можел да говори каквото иска?” Това е абсолютна истина, само че аз бих попитал “А аз как да обясня на моите внуци, че тогава не е имало клошари, решетки по прозорците, нямаше безработица, хората живееха спокойно?” Въпросът е когато личната свобода се ограничава до някъде, от това да печели обществото, и да се намери баланса между двете.
А какво трябва да е мястото на тези символи в обществото, важна ли е тази тема, или трябва да остане в историята?
Историята трябва да се помни при всяко положение, това важи както за фашизма, така и за комунизма. Както с техните позитивни, така и с техните негативни страни. Не съм едностранчив, не бих искал да виждам само позитивната или само негативната част за която и да е от формите на управление.
Смятам, че не просто трябва да остане в историята, но е възможно да има свои привърженици в един съвременен прочит на тези учения. В противен случай на същото основание би трябвало да обявим за престъпление и нео-либералната идеология, тъй като тя нанесе повече щети на България, от колкото комунизма.
Но в крайна сметка не смятам, че трябва да се занимаваме толкова подробно с тези теми, това е насочване на обществена енергия в грешна посока. Вярната посока е да скъсаме връзката между олигархията и политиката. Ако успеем това да направим, значи сме си свършили работата.
Около 3-ти март отново се разгоря темата за русофили и русофоби, как гледате на подобни дебати?
В медиите върви една русофобска теза, че Руско-турската война е в следствие на имперските интереси на Русия. Разбира се, че е имало такива интереси, но по това време е имало множество имперски интереси. Проблемът не е в това дали е имало имперски интереси, а в мотивацията, с която са тръгнали обикновените войници и офицери за да освобождават България и братята християни, и ние трябва да сме им признателни за тези действия. А ние така се държим в момента, все едно трябва да поискаме извинение за това, че Русия ни е освободила.
Ние се опитваме да поставим историческите русофилство и русофобство в настоящите рамки, без да си даваме сметка за времето, в което са живеели нашите предци. Да си русофил днес е по-различно от това да си бил русофил преди 100 години, и не винаги означава че подкрепяш Путин, например. Ние трябва да защитаваме българските интереси, преди да бъдем русофили, американофили и каквито и да е други.
Вие имате тесни връзки с управляващата партия в Гърция, как приемате блокирането на границите от страна на техните фермери, водили сте разговори с вашите партньори там, и как виждат те проблема?
Все още не сме водили разговори, тъй като все ощ не сме имали срещи тази година, а и за пръв път има такъв сериозен проблем от както “Сириза” е на власт. Но пък и гръцкото общество не е идеално, и там има различни интереси, като фермерите са една от заинтересованите групи. Точно както в България има “фермерска олигархия”, така и в Гърция има подобна. Аз също не бях съгласен с контра-протеста, който бе организиран от наша страна - да блокираме границата и да не пускаме никого. Но пък бих подкрепил неговото развитие в края - да се затвори границата за селскостопански стоки, и тези които нанасят щети да си понесат последствията.
Що се отнася до “Сириза”, и тя не е идеална партия, по простата причина, че за да влезеш във властта някой трябва да те финансира. В Гърция има само една партия, която не се финансира от по-богати хора, и това е Комунистическата партия, но пък тя събира между 3 и 5% и е на ръба на влизане в Парламента. Основният проблем на “Сириза” е дали е възможно богати хора да ги спонсорират или не, и това е основно противоречие при тях. Затова и Алексис Ципрас също е зависим от големите промишлени производители, и той не можа да изпълни това което обеща въпреки правомощия, които му даде референдума, по простата причина че ЕС наложи рекет и блокира банковата система. Така бяха блокирани хората, които го финансират, и те също пострадаха от това, че разплащанията в Гърция не вървят. Така те му повлияха да търси компромиси с ЕС.
Но по принцип действията на Сириза са правилни, и те добре защитават гръцкия интерес, така както в България това не се случва. Що се отнася до проблема с фермерите, гръцката полиция разполагаше с всички средства да се справи с блокадата на границата. Но те не го направиха, защото щеше да има голяма ответна реакция от обществото, и като всяка власт тя мислеше за себе си. На второ място, искаха да изпратят сигнал към западните страни, че хората не са съгласни с тези рестрикции, които ЕС им налага.