"Мамо, болен съм. Но ти не се тревожи, ще оздравея, пия витамини, баба ми дава лекарства. Ти работиш ли? Учиш ли езика? Сигурно ти е трудно, мамо.... но през лятото ще се видим. Обещавам, че ще завърша с добри оценки".
"Не, рожбо, не плача. Просто съм много уморена, а очите ме болят, защото вечер чета до късно. Помоли баба да ти направи чай, моето момче. Знам, че не обичаш, но ще ти облекчи болката. Ще ти изпратя подарък за рождения ден. И парички, за да си купиш нещо за спомен от мен. Благодари на баба си! Благодари й, че се грижи за теб....Ще се чуем отново след няколко дни, рожбо. Сигналът е слаб, ще затварям, вече детето ми".
Следва плач, който бързо преминава. Малко грим и ето, че всичко е наред.
И това ще мине...
Майките, напуснали страната си, за да работят за по-добро заплащане са хиляди. Те са от различни социални прослойки, с различно образование, някои разведени, други семейни, трети - вдовици. Но всички си приличат по едно – заминали са да работят в чужбина, за да осигурят едно по-добро бъдеще на децата си, колкото и банално да звучи.
На 8-ми март те излизат на групи „по женски“, скътали дребни пари за по едно питие сред хора. Изглеждат така сякаш нямат грижи. И те са, като тамошните дами. Е, нямат диаманти на ушите, но имат огромни сърца, които обичат. Те са главите на семействата си, останали в България, за които се грижат от хиляди километри. Чужбина им дава тази възможност.
През делниците работят, като помощнички в домакинства, като кухненски работнички, а по-големите късметлийки са успели да си намерят постоянна и добре платена работа в разни социални домове.
Толкова са уморени, че понякога заспиват без да вечерят. Целта обаче да съберат средства за образование на вече порасналите си дечица ги мотивира всеки ден. Посрещат утрото, заредени от мисълта, че предишният ден са чули и видели своето детенце по скайп.
Те нямат на кого да се оплачат, защото с подобна съдба, като тяхната са много. Тъгата, която всеки ден се трупа, в един момент се превръща в каменна буца, застава в стомаха и не ти дава възможност дори да се храниш.
Разхождайки се из столиците на големите европейски страни ще ги познаете отдалеч. Винаги забързани, облечени по нашенски. Скромно, но с вкус. Те не са шарени, но косите им винаги са оформени на прическа. Обичат да се гримират, защото това им напомня, че някой ден отново ще бъдат дами. През повечето време те са смазани от работа, но никога не са отчаяни. Мечтаят да се върнат при децата си, да ги видят с балния костюм, да ги изпратят до университета, да им поръчат торта за рождените дни....
Остават още няколко години, за да се изплати кредита за новия апартамент.
Още малко, докато се съберат парите за първата такса в училище.
Още една година....