Г-н Костов, след Монблан и Елбрус покорихте и трети връх – Аконкагуа, най-високият в Южна Америка. Кога стъпихте на него?
На 12 февруари успяхме да изкачим върха. И вече сме си в Бургас.
Всичко успешно ли мина?
Да, може да се каже, че успешно мина цялата експедиция. Успяхме не само да изкачим върха, но и да слезем обратно живи и здрави, както се казва.
Развяхте ли и там знамето на Бургас, както направихте на другите два върха?
И бургаското знаме, и това на България развяхме. Изпълнихме, така да се каже, мисията, за която бяхме тръгнали.
С вас беше и още един представител на Бургас – д-р Станислав Петранов. И той ли стъпи на върха?
Да, и той успя да изкачи Аконкагуа. Групата ни от България беше от петима души, четирима от които стъпиха на върха. Но от Бургас бяхме само двамата с д-р Петранов.
Оттук нататък планирате ли нови подобни експедиции?
Ами не съм мислил още за това. Засега все още се наслаждавам и преживявам изкачването на този връх, защото беше доста по-различно от останалите, които бях имал досега. Тук нещата бяха много по-сериозни в сравнение с Монблан и Елбрус. Там някак си за два-три дена претупахме нещата, а тук продължи две седмици цялата експедиция. Аклиматизация, подготовка, изчакване на хубаво време и т.н. Всичко това продължи много повече, и то на височина, на която не сме били досега. Затова и нещата бяха много по-различни от предишните. Но като цяло се справихме и всичко мина успешно.
Климатичните условия какви бяха?
Не бяха много добри. Дори и местните хора, които обслужваха лагера, се оплакваха от лошо време. Уцелихме течението Ел Ниньо, което периодически идва от Тихия океан. Беше доста ветровито. Местните се оплакваха, че още от началото на декември, когато при тях започва летният сезон, времето се е влошило и не е имало почти никакви групи, които да се качват на върха. Базовият лагер бил почти празен и един месец работили на загуба. Вятърът наистина беше силен – над 70 км/ч. В деня на качването сутринта беше много студено – температурите бяха някъде между минус 20 и минус 30 градуса. Всичко това беше доста неприятно и затрудни предвижването нагоре.
Здравословно цялата група добре ли сте. Имаше ли пострадали?
Имаше малки проблеми. На мен например ми измръзнаха пръстите на краката. Ходих на лекар, надявам се до няколко седмици да ми се възвърне изцяло чувствителността. Но това, както казва докторът, е малкият дявол, не е нищо сериозно. При тези обстоятелства е нещо нормално да се получи.
Донесохте ли някакъв сувенир от Южна Америка?
Донесох си разни магнитчета, фланелки – дребни работи, защото имахме доста ограничение с багажа в самолетите, а пък самото ни оборудване, което ни беше необходимо, е доста тежко. Затова нямахме възможност да купуваме по-големи неща.
Добре, желая ви успехи и нови предизвикателства.
Благодаря за пожеланията. Нека сега да си починем и да отмине малко времето. Живи и здрави по-нататък ще мислим.