Колко време работихте над новата си книга?
Доста относително е да се каже - аз работя над нея 40 години. Иначе буквално около два месеца и половина-три. 40 години събирам впечатления, близо 40 години съм в журналистическата професия. В книгата става дума за преход от най-ранното ми детство плюс нещата, които ми се случваха като журналист в националната телевизия, след това в Канал 3 - почти 15 години като програмен директор, след това в “Нова” и чак до сега. Така че е относително да се каже колко време съм работил, но я написах септември, октомври и ноември - тези три месеца.
Кое Ви провокира да я напишете?
Някакво особено усещане. Когато имаш толкова много събрани впечатления и срещи, идва един момент, а аз отдавна го чаках този момент. От години ме карат да напиша книга и да ме издадат - дори бяхме постигнали споразумение за една трилогия преди 3-4 години. Но все не намирах време. Сега се получиха нещата, тъй като се получи пауза миналата година от моите телевизионни задължения и седнах и я изговорих книгата - в буквалния смисъл - на един диктофон и след това я оформихме с огромната помощ на редакторката Ирина Вагалинска, която оформяше текста, за да се получи това нещо, наречено книга.
Тоест Вие сте я изговаряли, а не сте я писали?
Да, защото аз не мога да пиша, колкото и абсурдно да звучи. Така аз съм автор на книга,въпреки че съм компютърно неграмотен.
Кое в книгата може да ни шокира?
Трудно ми е да кажа. Това са неща, които съм ги преживял и някои от тях съм ги говорил. Но говоренето отминава, докато тук остава черно на бяло. Когато казвам, че по върховете на политиката има хора, които не им е там мястото, когато казвам, че не може да се управлява държавата както Бойко Борисов я управлява, когато казвам, че президентът Плевнелиев се превърна на карикатура на самия себе си и че в нормална държава Цацаров нямаше изобщо да бъде избран за главен прокурор, че не може патриархът да е ченге на Държавна сигурност и подобни други работи - сигурно това звучи шокиращо, особено за хора, непознати с нашата действителност. За тях няма как да не е шок.
Истината винаги ли боли?
Истината е неприятна. Вярно е, има и приятни истини, когато гледаш нещо, което е красиво, когато е нещо, което е добре направено. Имам предимството, когато нещо ми харесва, да кажа, че ми харесва - дори и да е направено от човек, който ми е неприятен и не мога да го понасям. Когато човекът е направил нещо хубаво, аз нямам и не съм имал задръжки дакажа, че е хубаво. Така че в повечето случаи боли, но има един израз - истината боли, но лекува, само че в моя случай е неясно дали лекува или причинява болка, изговаряйки тези неща. Така че нещата съвсем не са еднозначни.
Смятате ли, че може да напишете втора част?
Е, нека първо тази да видим. Основното предизвикателство е дали тази ще се хареса на хората и дали хората ще я купят. Надминал съм си масрафите за известност, егото ми е презадоволено от слава, така че основното предизвикателство е дали хората ще го харесат.