Как се появи идеята за „Среднощни светлини“?
Бях си вкъщи и минути преди лягане (отбелязва, че си ляга късно - бел. ред.) се яви образът на една жена, която се бори с всички несправедливости в света на политиката, и как тя е манипулирана от един политик. През съзнанието ми мина и всичко, което той прави с нея. Тази идея не ме остави да спя цяла вечер. На следващия ден взех една тетрадка и започнах да пиша момент по момент как си представям развитието на цялата история и какво искам да кажа с нея. Опитвам се да покажа съвременната реалност в България – това, което се случва с всички нас. Представям любовта не само като романтичен аспект, но и любовта между приятели, между хора, любовта на политиците към народа и дали всъщност я има. Както и какъв трябва да бъде съвременният политик, за да може една държава да бъде успешна.
Кога се случи идейната нощ и колко време Ви отне написването на романа?
В дъждовното лято на 2014 г. ми хрумна идеята за „Среднощни светлини“. Тя просто се появи. Не съм имал особени трудности при написването. Мислите ми по нея вървяха гладко. Не съм се замислил дори за секунда дали някой герой трябва да промени нещо в себе си. Написването на романа ми отне може би три месеца. Започнах го през юни и го завърших на 27 септември 2014 г.
Накъде светят среднощните светлини?
Светлините осветяват една среща между двама млади, които са доста объркани в същността си. Дамян е биолог, Анна е автор. Двамата се сблъскват отново след време, за да си признаят много чувства, които не са могли да изкажат по-рано един пред друг. Когато те разкриват любовта си, поемат в различни посоки. Така решават. И тук вече среднощните светлини осветяват една история, която показва какво правим с обикновените ценности, които в момента сме загърбили и се опитваме да неглижираме. Съвременният човек смята, че има нужда от сбъдване на своите желания, от кариерно развитие, от пари, от луди купони, от разни пътувания. Но има малки неща, които са по-ценни и един ден на хората, които са предпочели да купонясват, да пътуват, тези малки неща им липсват. Сблъсках света на изкуството със света на политиката, за да се получи нещо, което за мен беше интересно и предизвикателно.
Остава ли човещина у хората, когато навлязат в политическите машинации?
Специално за Анна, хората ще разберат, като прочетат романа. В политическия свят има хора, които живеят за политиката, и хора, които живеят от нея. На всички е ясно кои от двата типа са повече в България. Един политик трябва да възприема народа си като свое семейство и да се грижи като глава на семейството за хората, които управлява.
Има ли измъкване от желанието за власт, когато си навлязъл в политическите среди?
Властта кара хората да мутират, кара ги да притъпят сетивата си, да забравят душата си и да приемат сърцето си за някакъв камък, за който чувствата са излишни. Тези хора спират да чувстват, спират да оценяват всички жестове, които хората около тях правят, и се вглъбяват в желанието си все повече да успяват. Продължавам да вярвам, че ще се появи някой човек, който ще използва властта си, за да даде нещо повече на хората около себе си.
Пишете, че творците са странни същества и че се страхуват понякога да споделят чувствата си, за да не бъдат забравени. Как един творец може да бъде забравен?
О, той може дори да не бъде забелязан, може да бъде игнориран. В България се случва нещо много страшно в момента. Много от големите автори и известните критици се опитват да стъпчат малкия творец, да му попречат да стигне до хората.
Защо се случва това според Вас?
Нямам представа. Не знам какво минава в главите на тези хора. Може би те имат своите съмнения спрямо младите хора. Нормално е да имат по-различен литературен вкус. Иска ми се да не си пречим, защото за всяка книга си има читатели. Не трябва да стъпкваш другия, по-малкия, още в зародиш, да изкореняваш желанието му да работи. Трябва да се подкрепяме повече, защото само народи, които се подкрепят, успяват да оставят нещо смислено след себе си.
Как бихте описал романа с две думи?
Постепенно осъзнаване. Мисля, че хората ще разберат какво имам предвид под тези думи, когато прочетат историята. Героите се трансформират, виждайки какво се случва със света около тях. Да се промениш към добро никога не е късно, както и да се промениш към лошо. Но да се промениш към добро е нещо много по-възвишено и то изисква доста повече усилия.
Какво Ви отнеха и какво Ви дадоха „Среднощни светлини“?
Те ми дадоха много повече, отколкото ми отнеха. Имаше моменти, в които не заспивах, а пишех, отивах сутринта на работа, прибирах се и пак сядах да пиша. Това са безсънните нощи, в които е можело да спя. Но романът ми дава много повече, достигайки до хората. Научих и много уроци от „Среднощни светлини“. Един от тях е, че понякога трябва да пуснеш невъзможното да си отиде и да заживееш живота си.
„Злодеите често носят маски на герои. Анна осъзна трагедията на своята наивност през всички онези самотни нощи, в които слушаше как от долния етаж се чуваха смеховете, дискусиите и шепотите на Владимир и политическите му партньори. Глутница подивели песове, които разкъсваха всяка една надежда за нормален човешки живот. България беше мината, чието злато те грабеха с пълни шепи, оставяйки пустош, пропита от студа на отдавна забравените обещания.” - откъс от „Среднощни светлини“