Сборник „Поломието – находки, събития и личности“ обединява най-важното от последните две национални конференции за мястото в културния пейзаж на земите по поречията на Черни, Бели и Русенски Лом. Разговаряме с директора на Историческия музей в Попово Пламен Събев, който е и инициатор на изданието.
През януари излезе сборникът „Поломието – находки, събития и личности“. Как избрахте темата и с какво е важен този регион?
Темата за Поломието е избрана умишлено, за да насочим вниманието към този географски микрорайон на България – като историческо минало и като туристическа дестинация. Поломие е земята, заключена между градовете Попово Разград и Русе или по долините на реките Бели, Черни и Русенски Лом. Освен географските дадености, районът е изключително наситен с история, исторически обекти и културни паметници от най-дълбока древност до наши дни.
Богата история, красива природа и вероятно много туристи?
За съжаление този район остава някак встрани от туристическите маршрути, макар че в Русе, Попово и Разград има прекрасни музеи, които са препълнени със съкровища. Отделно има паметници, които могат да се посещават. По поречието на Лом са Ивановските скални манастири, Средновековната крепост Червен, Крепчанският скален манастир. Тук са и откритите преди четири години елинистически могили край село Гагово и много други места, които си струва да се видят.
Смятате ли, че говоренето за история ще привлече повече туристи?
Точно това е идеята на организираните от нас конференции – да говорим по-често за този район, като показваме историята му и така да обърнем вниманието на българския турист. Опитахме се да съберем това знание в сборник и да покажем възможно най-много факти за Поломието. Сборникът съдържа 75 доклада от научни конференции, проведени през 2012 и 2014 г. Материалите са онагледени със снимков материал и са предназначени както за академичната общност, така и за хората извън нея. Получи се нещо прекрасно и като полиграфия и като съдържание. Смятам, че успяхме да покажем една пъстра, колоритна картина на района.
Сред авторите има доста известни имена?
Да, това са колеги от музеите в цялата страна. Сред авторите са и някои много добри познавачи на района като доц. Васил Дойков от Русе, проф. Николай Ненов – директор на РИМ Русе, проф.Валерия Фол, Ани Златева – ст.научен сътрудник от Института по история, доц.Стефан Йорданов и други преподаватели от Великотърновския университет. Има дори автор от Франция – Дан Дана,който има много интересни езиковедски бележки върху някои тракийски имена от Поповско. Вместо хонорар, авторите получават по един екземпляр от сборника, но по-важното е той да стигне до библиотеките и в ръцете на специалистите, защото това ще генерира много знание и утре те ще дойдат на новите конференции, които ще организираме.
Кои са по-интересните теми, публикувани в сборника?
Всички са интересни и се публикуват за първи път. Например колегите от Държавните архиви в Търговище и Разград представят много интересни данни за eмиграцията. Оказа се, че едни от първите заселници в Австралия са от поповското село Зараево (1906г). Този край дава и най-голямата емиграция за Северна и Южна Америка в началото на 20 век.
Излязоха и други интересни доклади, например статията на Ани Златева за свещения огън, който обикаля България, за да повдигне националния дух на народа в годините след Първата световна война. Нашият край е бил част от обиколките на този свещен огън.
Представяме за пръв път и ранната историята на поповския музей, създаден през 1929 година. Има статия за историята на поповската фотография от първата половина на 20 век.
Музеят в Попово издава между 3 и 5 книги годишно със собствени средства, без помощ отвън. Как успявате?
Успяваме с любов. Харесваме си работата. С времето сме „утъпкали пътеките“ и този опит ни помага много. Разчитаме и на професионализма на нашите партньори – редактори и издатели. Всички наши книги са издадени от „Фабер“, гр.Велико Търново. Тези хора си обичат работата и нещата им се получават.
В момента, в музея работим общо 5 души и се справяме с много неща – правим научни конференции, издаваме книги, справяме се с бюрокрацията, правим ремонти, увеличаваме базата на музея, защото фондовете ни са претъпкани, а хората продължават да даряват. През тази година предстои да открием нови експозиции и да издадем още 4 книги, готвим и две национални конференции. В сравнение с някои по-големи музеи дори, наистина развиваме една мащабна дейност.
В обществото често се разгарят остри дебати на тема история. Каква е причината за това?
Това се случва и благодарение на подобни конференции, книги и музеи, които са активни и работят, защото обществото чува. Колкото и да изглежда глухо, колкото и да изглежда затворено или просто уморено от цялата обществена какафония в България, то чува какво се случва в музеите. Именно през историята ние натрупваме знание и стъпвайки на тази основа, продължаваме да търсим нашата национална идентичност, самочувствие, гордост или както и да го наречем.
