Какво представлява СБК и защо е създаден?
Йорданка Симеонова.: Съюз на българските командоси – СБК, е сдружение на работили и работещи в МВР и специалните служби, които имат желанието и експертните възможности да бъдат полезни на България. Създадена от генерал-полковник Юлий Абаджиев преди почти 20 години, това е автономна неправителствена организация, чиято цел е укрепване на демократичните институции, отбранителните способности на България, нейния суверенитет и териториална цялост. Имаме мобилни групи в цялата страна. Със специализираните си умения и знания ние бихме били полезни както във военно, така и в мирно време – при катастрофи и природни бедствия. Друга тема е дали държавата ни ползва достатъчно и по предназначение.
Как се влиза при вас и колко човека сте към момента?
Йорданка Симеонова: Групата се състои от 50 отлично подготвени млади хора, някои от тях дори са участвали в мисии в Ирак и Афганистан. Разбира се, не приемаме всеки, само сериозни хора. Сред нас има бивши и настоящи служители на МВР и МО, общински съветници. В групата се влиза само с поръчител.
Какви са вашите цели?
Йорданка Симеонова: Целта ни е да има ред на границата, по улиците, в училищата, защото в момента никъде го няма. Затова ние сме готови доброволно да съдействаме на МВР за опазване сигурността на гражданите, при разкриване и предотвратяване на терористични заплахи. Също и за спасяване, евакуиране и оказване на първа помощ при бедствия, тъй като сме обучени да действаме при всякакви критични ситуации. Като пример мога да посоча акцията ни за кръводаряване по време на наводненията в Приморско, където участваха 25 кандидати за СБК. За извършване на тези дейности ние имаме сключени договори за съвместна работа с МВР и МО и други институции. Дори сме оправомощени да извършваме граждански арести. Имаше такива случаи. Наше момче – командос, който наскоро се бе завърнал от мисия, помогна на жена, на която се опитаха да откраднат чантата посред бял ден на оживена улица. Никой друг не е посмял да се намеси.
Петър Янгьозов: Като по-далечна цел в перспектива за нас е създаването на „Национална гвардия “Командос”, която може да достигне 50 000 човека. В редиците на гвардията, разбира се, ще може да се постъпва само след преминаване на школа – „Академия Командос” към СБК в София и покриване на определени нормативи.
Какво бихте променили в Бургас, ако ви се дадат по-големи възможности?
Йорданка Симеонова: Много неща искаме да направим в Бургас. На терен в Малко Търново, собственост на Тракийското дружество, искаме да направим база, един лагер като зелено училище. Нещо като местен аналог на американските бойскаути. Да видят децата как се пали огън, как се лови риба, да им създадем чувство за ориентация, за оцеляване. Идеята е завършилите академия “Командос” да могат да поддържат спортната си и бойна форма тук – даваме им полигон и база да надграждат уменията си. Така ще се борим с детската престъпност и агресия. Хубаво е децата ефективно да си изразходват енергията, вместо родителите да им хвърлят по един таблет, за да не ги занимават, понеже така е най-лесно, пък после да си гледат масата на спокойствие.
Ще помагаме на домовете за стари хора с каквото можем и от каквото имат нужда. И домовете за сираци. Там има много нередности. Хората, като чуят командос, си представят само силовата страна. А ние искаме да сме широкоспектърни и да работим активно във всички направления, където можем да бъдем полезни. Въпросът е доколко държавата и институции имат воля да ползват нашите възможности, които съм убеден, че – нека не звучи гръмко – са на експертно ниво.
За или против връщането на казармата сте?
Петър Янгьозов.: Сега в нашето общество липсват дисциплината и редът, настройката да се спазват правилата. Затова, ако върнат казармата, ще е добре. Децата явно приемат оръжието на шега. Затова и напоследък зачестиха доста неприятните инциденти. Съвсем пресен пример – опита за грабеж в Средец, който завърши трагично за единия от нападателите. Ако тези момчета бяха ходили в казармата, за да се научат на уважение и респект към по-възрастния и по-опитния, това нямаше да се случи.
Днес у нас никой не вярва в нищо. Като цяло хората загубиха доверие в институциите. Системата превърна учителите в чиновници. А родителите после търсят сметка от тях. Пълна липса на ред и морал. Повечето родители, съзнателно или не, не полагат усилия да възпитават децата си съобразно принципите на общоприетите ценности, а ги оставят насаме с телевизора или компютъра, за да си гледат собственото удоволствие или пък гостите. И това става от най-ранна детска възраст. Нашата идея е да насочим проблемните деца към спорта вместо да попадат в плен на алкохола, наркотиците и да се поддават на училищната агресия.
Кой и какво спъва работата ви?
Петър Янгьозов: Срещаме проблем да помагаме за спиране на бежанския поток. Не се разрешава нашите патрули да действат там. А влизат пакистанци, алжирци, мароканци и се държат изключително нагло, като например държат сметка с какво ги хранят – не искали какво да е месо. Защо назначават в гранична полиция хора от Стара Загора, Габрово, Русе, ами те редовно се губят в планината! Дават им командировъчни по 25 лв. на ден, а те не познават региона и стоят на асфалта, защото ги е страх да влезнат в гората. Не е ли по-логично да се назначават местни хора, които са израснали по тези места и ги познават отлично?
Освен това се оказва, че така наречените „бежанци” имат повече права от граничния полицай, който ги задържа, защото, като „писнат”, че им е взел телефона, например, идва комисия от София и почват да го дърпат служителя, да го тормозят и го разследват за това, че си е свършил работата. Дори и нищо да не се докаже срещу него, достатъчни са му стресът и губенето на време, вместо да си върши работата.
Имате ли офис в Бургас и получавате ли финансова помощ отнякъде?
Йорданка Симеонова: Ние не сме политическа партия и не получаваме държавни субсидии. На пълна самоиздръжка сме. Всеки отговаря за областта, в която е специалист, и помага с каквото може. Засега офис нямаме, надяваме се скоро да намерим нещо подходящо.