Г-на Сандов, Вие сте осъден за обида на първа инстанция заради Ваш пост във Фейсбук. Трябва ли да се внимава какво се пише в социалните мрежи?
Делото, което на първа инстанция беше спечелено от Лъчезар Цоцорков срещу мен, мисля че има цели извън темата с обидата. По-скоро има за цел да наложи цензура и отмъщение.
Какво по-точно имате предвид?
С Цоцорков, като представляващ компанията „Асарел-Медет“, водим 4-годишна съдебна битка във връзка с опит да се разшири драстично мината над Панагюрище. За мен тук той по-скоро се опита да направи нещо като отмъщение срещу мен, след като аз представлявах „Зелените“. При внасянето на иска срещу мен, Зелените бяхме стигнали 7-членен състав на извънредна инстанция на Върховния административен съд (ВАС), която също бяхме спечелили. Може би, след като е загубил делото, той е решил, че ще започне някаква лична битка с мен, въпреки че аз никога не съм имал лични отношения с Цоцорков.
Казусът трябва да се разглежда в малко по-широк контекст, а не конкретно върху това, което съм написал във Фейсбук. Самият съд в Панагюрище сметна, че написаното от менне съдържа клевета, но явно съм изрекъл думите по обиден за Цоцорков начин. В този статус говоря за съдебното дело, за нашите спорове, които имаме включително в съда. И там споменавам Цоцорков единствено като човека, който се опитва да постигне обрат в делото чрез извънредни инстанции и процедурни похвати.
В този смисъл хората би трябвало да знаят какво казват и къде го казват, и какво пишат. Важно е да се уточни кое е личното ни пространство, както и да се различава критиката от обидата. В моят случай говорим за политическа критика, говорим за свобода на изразяване, говорим за моя личен профил, който споделям с приятели.
Получавате подкрепа от много хора, включително от френския посланик. До къде трябва да се простира свободата на словото?
В България все още нямаме установени регулации за това нещо, въпреки че Фейсбук е социална мрежа и е под юрисдикцията даже на друга държава. В нашия Наказателен кодекс реално не се изброяват видовете медиите и съдилища вече неколкократно възприемат фейсбук като публична платформа. Всяко едно изричане на думи, независимо къде, ако достигне пряко до ответен човек и той се почувства обиден, той може да заведе дело. В момента, обаче, не се намирам в такава ситуация. Това дело е един казус, който ще чертае как ще се развива в бъдеще свободата на словото, докъде тя ще бъде цензурирана и притискана. Наистина е много важно да може да се направи разликата къде е личното пространство и къде е публичното пространство, къде една квалификацията е обида, и къде е политическата реч. Въпросът е основоположен и е за свободата на изразяване на всеки гражданин с активна политическа позиция.
Делото има обществено значение. Не става въпрос нито за мен конкретно, нито за Лъчезар Цоцорков, макар то да се води от частен характер. Присъда, която е спрямо мен като длъжностно лице – съпредседател на „Зелените“ по онова време – говори много лошо за свободата на словото и възможността за политическа критика, която би трябвало да имаме като основни стълбове на демокрацията. Когато те оневинят за клевета, но те осъдят за обида, означава, че трябва много да внимаваме какво казваме, дори то да е вярно. Не приемам това като аргумент и ще продължа да наричам нещата с истинските им имена. Надявам се, че няма да вървим на Изток, където виждаме такива присъди в Русия, в Турция, а по-скоро ще вървим на Запад, където в Европа подобни присъди са недопустими. Не случайно френският посланик, в защита на свободата на словото, застана зад мен с израза си „Аз съм Борислав Сандов“. Реално той подсказва за казуса със сатиричното издание „Шарли Ебдо“ и как свободата на изразяването не може да бъде потискана чрез други методи като репресия, било то криминална или съдебна.
Ще се извините ли на Цоцорков, както той иска?
Г-н Цоцорков досега не ми е поискал извинения. Но и не мисля, че трябва да се извинявам, тъй като стоя зад думите, които съм казал. Единствено бих могъл да поздравя Цоцорков в момента, в който „Асарел-Медет“ влезе изцяло в рамките на закона и предприеме всички действия, за да не излага на риск околната среда и здравето на хората, които се намират по течението на реката след предприятието, както и на работниците, които работят в предприятието. Дотогава ще продължавам да бъда критичен към това предприятие и към дейността, която то извършва, по начина, по който я извършва и към лицата, които го представляват, защото това са публични лица.
Ще бъде ли разширена мината на „Асарел Медет“ край Панагюрище след делото на „Зелените“?
Казусът продължава 4 години. Цоцорков и предприятието, което той представлява, успяха да предизвикат втори 7-членен състав на ВАС по това същото дело, което до момента не ми беше известно като практика на българския съд. След като при първия 7-членен състав на извънредна инстанция ние спечелихме, той успя да върне делото за преразглеждане отново от първа инстанция на ВАС. Следващото заседание по това дело предстои през месец март и навярно ще продължи още няколко години.
Цоцорков и „Асарел-Медет“ внесоха ново предложение за драстично разширяване на мината, при което ние реагирахме, тъй като само името беше сменено и почти нямаше разлика с предишното инвестиционно предложение. Върнаха ни отговор, че инвеститорът е изтеглил и ще преразгледа своето намерение, след като Министерството на околната среда и водите беше възприело нашето негативно становище. В момента не знаем дали отново ще бъде подновено това второ намерение, макар и препокриващо се с първото, по което водим делото. Там нещата тепърва предстоят да се случат и ще зависи изцяло от съда дали ще възприеме нашите аргументи. Предишните съдебни състави възприемаха нашите аргументи, че е недопустимо при този начин на процедура, която беше направена от „Асарел-Медет“, да бъде издадено положително становище от министъра за оценката за въздействие върху околната среда.
Познавате ли лично Лъчезар Цоцорков и природозащитниците срещали ли сте се с него, за да обсъждате тези теми?
Да, виждал съм се веднъж с Цоцорков именно по време на такова обсъждане във връзка със замърсявания в района. Но това беше преди 5 години и беше единствената ни среща. Тя беше публична и има протокол от тогава. Не поддържам никакви лични отношения с него.
Той дори няма Фейсбук, за да може да се обиди пряко. Бил е опосреден чрез своята пиарка. Нейните самопризнания в съда показаха, че като част от работата й тя следи хора като мен във Фейсбук за нещата, които пиша. Оказва се, че така могат да ми проследят и другите социални мрежи. Някой може да дойде да ме послушва на място и ако чуе нещо, което може да засегне техния шеф, едва ли не ще отидат да му го кажат,за да се обиди. Получава се много абсурдна ситуация и малко навява спомените от преди 89-та година. Тогава хората се притесняваха да говорят дори и в семейството си за някои проблеми с държавата само и само да не чуят случайно съседите или някой друг да не подслуша разговора им и да бъдат в последствие подведени под някаква отговорност – съдебна или друга.
Какво мислят хората в Панагюрище за случая? Разговаряли ли сте с някого оттам?
Разговарям с хора от Панагюрище, най-вече с членове и симпатизанти на „Зелените“. Те продължават да се страхуват да говорят открито по тези проблеми и най-често се свързват с нас с молба ние да кажем нещо по дадени казуси. Защото на местно ниво това предприятие е доминиращ играч, в което работят много хора от района. Често пъти се е стигало до това някой да се чувства заплашен да говори, за да не бъде уволнен или негови роднини да не бъдат уволнени. Има такъв казус и с наши хора. Те се притесняват и от политическа активност, и от участие в избори с регистрацията на „Зелените“, за да не последва уволнение или нещо друго, което да възпрепятства тях или членове на тяхното семейство.