Осигуряването на добри условия, екип, ясни правила и цели включва рецептата за излекуване на здравеопазването и футбола, категоричен е той.
Д-р Симеонов, да започнем от това как и защо започнахте да се занимавате с медицина?
Дипломата си за магистър по медицина придобих на 22 ноември 1996 г. Оттогава до ден днешен работя като хирург. Още когато бях 4-и курс реших, че ставам хирург. За моя радост, във времената, в които лекарските кадри не бяха толкова дефицитни колкото са сега и за едно място кандидатствахме по 10 човека, успях да спечеля конкурс и да започна работа като лекар ординатор в Спешна хирургия към настоящата МБАЛ-Русе, тогава Окръжна болница - Русе. След това работих в Транспортна болница една година и половина. Там всъщност се пренесе на практика целият екип, с който бяхме в Спешна хирургия.
След това със същия този екип начело с д-р Македонски и д-р Йорданов направихме частна клиника "Медикус" и следващите ми 4 години преминаха там.
След това започнах отново работа в МБАЛ-Русе през 2001 г. и досега работя като хирург в тази болница. През 2007 г. станах началник на отделението по "Еднодневна хирургия", а през 2010 г. на обединеното Хирургично отделение в болницата.
Много обичам хирургията, почти колкото футбола. Това е професия, която ме кара всеки ден да се чувствам горд от това, че я практикувам. Това е много мъжка и достойна специалност.
Специалист съм и в областта на лапороскопската хирургия, в момента карам специализация по гръдна хирургия, а отделно от това имам специалност по обща и висцерална хирургия.
Това е много хубава професия и съветвам всеки, който има възможнсот да я практикува, защото е страхотно усещането, когато човек се прибира вечер вкъщи и вижда изписани здрави хора от отделението. Естествено има я и другата страна, която за съжаление е неизбежна в нашата работа.
Въпреки това темата за здравеопазването у нас продължава да буди противоречиви мнения. Последният случай е с предложената Национална здравна карта, за разясняването на която идва в Русе и министър Петър Москов. Тя също не бе посрещната еднозначно от лекарското съсловие. Защо се получи така, според Вас?
Здравната карта лично аз я разглеждам като част от здравната реформа, която в момента тече. Аз съм категорично за здравната реформа, но се вижда, че Здравната карта в голямата си част от вида, в който е предложена има моменти, в които трябва да се дообмисли. Има в същността си правилни идеи, но може би не са добре обмислени за всеки регион, защото е много различна структурата на здравеопазването в Русенско и тази примерно в Пазарджик.
Аз смятам, че има място както за общинските болници, така и за държавните и за частните. За съжаление нашето население е болно и има работа за всички. Ако идеята на здравната карта е по някакъв начин да ограничи тази система, няма да има лекар, който да я подкрепи.
Категорично съм против необмисленото намаляване на легла в нашия регион. Това ще доведе до спад в качеството на работа и до ограничение на финансирането на болницата.
Тълкуванията са няколко, като в най-голямата си част те не са правилни и затова сме много раздвоени по тази тема.
При всички положения обаче здравна реформа с въвеждане на ясни правила трябва да се проведе,
за да може една система, която в момента не работи, да почне да работи и ние като лекари да работим по-добре в нея.
Все пак факт е, че доста Ваши колеги предпочитат да се развиват и в чужбина. Как намирате мотивация да останете тук и да увличате в това евентуално повече ваши колеги?
Всъщност не знам дали наистина успявам да убедя повече колеги - лекари да останат тук. През миналия месец един хирург от отделението замина на работа в Англия, а сега друг се гласи да отиде в Германия. Мотивацията основно е свързана с по-добри условия за работа и добро заплащане. За съжаление в момента в България са много малко местата, в които е пълно щастието. Даже мога да кажа, че ги няма. Така че е нормално всеки да иска по някакъв начин да си уреди живота.
Аз имам щастието в момента да имам и бизнес, който ми дава някаква финансова независимост. И заради това, и заради каузата "Дунав", не мисля за работа в чужбина.
Знам, че младите искат да потърсят държави, в които се работи спокойно, живее се нормално и се плаща добре. Но ако ние самите не направим така, че нашата държава, не стане такова място, обезсмисляме съществуването ни като нация.
Дефицитът на лекари в хирургията в България и в частност в Русе е огромен и за съжаление перспективите са той да става все по-голям. Това важи и за медицинските сестри. Това може да се промени именно с въвеждането на ясни правила за работа - точно финансиране и подобряване на заплащането им.
Споменахте частният бизнес. Вашата фирма "Санси" е позната в сферата на трудовата медицина, но и предимно с това, че отговаря за борбата с комарите в Русе. Защо се получава така, че мненията за тази Ви дейност са на приливи и отливи?
Носим цялата отговорност и когато успяваме, и когато не. Не искам да се оправдаваме, но има и няколко фактори, които влияят на това.
Борбата с инсекти трябва да е целогодишна, а не сезонна както е в момента. За радост Община Русе си промени политиката по този въпрос и в последно време прави по-дългосрочни ангажиментите на която и да е фирма, а Русе е много тежък регион.
Ненапразно на последната процедура не се яви нито една външна фирма. В регион, в който е на река Дунав, а отсреща е град Гюргево с всички обслужващи структури - сметища и зони за изхвърляне на различни видове отпадъци и др. е изключително трудно. Затова и не се явяват други фирми - много трудно може да се генерира печалба от тази дейност с парите, които Община Русе отпуска за нея.
За скептиците мога да кажа, че в предната година сме направили 37 обработки, проследени и документирани с GPS-система, която е разположена на автомобилите и която ние след всяка обработка отчитаме в отдел "Екология" на Община Русе. Отделно от това при всяко отваряне на препарати има комисия. Аз бях поканил и да се направи обществен съвет, който също да присъства, за да няма спекула с това. Отделно от това припомням, че има и други разходи, свързани с горива, работни заплати и поддръжка на машините.
Ние дори сме единствената фирма в България, която разполага с 5 ULV-та за студени обработки срещу комари. Дори най-голямата софийска фирма "ДДД" има само 3, а те работят в цяла България.
През миналата година мога да отчета, че имахме успех, защото започнахме обработките в началото на април, когато започна да се затопля времето. Започнахме в регионите, които се считат за критични и в които комарите се развиват по-усилено.
Освен това точно отсреща в Гюргево е сметището, което е около 20 декара място, в което се изливат отпадъците на всички префектури в региона. Там червеите са по 10 см - като змийчета са. Въздушните течения винаги докарват дори пасивно комарите оттам в Русе.
Това прави борбата с комарите трудна. Всъщност миналата година ние успяхме да договорим обработка именно на тези зони в Гюргево и заедно с ранните обработки тук се справихме. През тази година се надявам това да се случи отново - има вече създадена организация за целта. Можем да започнем и в края на март.
Нашите семейства и приятели също живеят в този град и затова държа да подчертая, че подхождаме изключително отговорно към тази си дейност.
Как така се стигна всъщност дотам един хирург, който се занимава и с борба с комарите, да се заеме с това да излекува най-сетне футбола в Русе?
Футболът и хирургията са ми най-любимите неща на този свят, като изключим естествено семейството.
През 2010 г., ходех да поритвам футбол с момчетата от набор 1992 г., които излизаха от старша възраст и нямаше къде играят. След като станахме и областни шампиони с ветераните на "Дунав", решихме да направим отбор във "В" група. Ако знаех, че е толкова трудно, може би нямаше да се реша на тази стъпка. Надявах се на по-голяма подкрепа от обществеността, от фирми и местния бизнес. Напоследък идеята ескалира, благодарение на добрите игри. През тези 6 години обаче, само аз знам какво ми е коствало - много времеви, физически и финансов ресурс.
С футбола обаче нещата напоследък изгеждат така както винаги съм искал да изглеждат - мечтата ми винаги е била "Дунав" да е в "А" група и да играем пред пълен стадион. За целта се постарахме да обърнем пирамидата и освен мъжкия отбор имаме и заразени хиляди дунавски сърца. Това го постигнахме с проекта "Драконче", който вкара футбола в детските градини и училищата с треньори от нашата школа. Чрез него освен до децата, стигаме и до техните родители, с които малчуганите идват на стадиона да видят своите батковци от мъжкия отбор. Имаме и представители в елитните групи до 15 и до 17 г. Така целта ни е с всички ангажирани по един или друг начин с "Дунав" на мачовете да идват поне 10 000 човека, които милеят и живеят с идеята "Дунав".
Това искаме ние - "Дунав" да стане идея и гордост на града.
Наистина не липсват хора, които да помагат на мъжкия отбор и не всички го правят с финикийски знаци - някои поемат изхранването на футболисти, преспиването, частични ремонти по базата. Никога не са ни отказали помощ. Това е начинът.
През тези 6 години имаше и лоши периоди, от които като че ли си взехте съответната поука. В следствие на натрупания опит - кое е малкото, което всъщност може и да не е много малко, но трябва да се случи през следващите месеци, за да види Русе отбора на "Дунав" там, където не е бил вече 1/4 век - в "А" група?
Необходимо е подписването на договор с основен спонсор, което както каза наскоро Свилен Иванов е почти решено. Целта е той да поеме между 40 и 49% от финансирането. Имаме и много добър отбор.
От суеверие обаче предпочитам да не говорим от сега толкова много за "А" група.
Знаете в един мач всичко се случва във футбола, но в 13 мача няма как да стане, ако сме добре подготвени и късметът е на наша страна.
Надявам се и това да събуди голяма част от бизнеса, виждайки че се работи правилно и прозрачно. Всичко това дава увереност, че се работи честно и с постоянство за каузата "Дунав". Затова и се надявам наистина на по-сериозна подкрепа и ангажимент от русенската общественост.
Припомням и че първите ни три домакинства са с "Нефтохимик", "Поморие" и "Локомотив" Горна Оряховица - по-добро зрелище от това няма да има.
Пълен стадион и едно мощно "Дунав" в началото веднага предполага резултат 1:0 още от съблекалните.
Затова и моля дори когато играта на отбора не върви и именно тогава всички да го подкрепят, защото в такива трудни моменти подкрепата от трибуните е най-важна.
Има и много добър колектив в отбора, което е постигнато и с много балансирано заплащане. Всичко се плаща редовно и без забавяне.
Така, че имаме отбор, имаме колектив и добро треньорско ръководство и смятам, че по-подходящ момент от този футболът да се качи с едно стъпало нагоре няма.
Нека всички на стадиона да бъдем свидетели и да помогнем това нещо да се случи.