Роден е на 15 януари 1982 г. в Пловдив. Задършил е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" в София и Софийския университет "Свети Климент Охридски" - специалност "Българска филология".
Господин Стоянов, първият по рода си артквартал "Капана" се превръща в културен феномен. Как се случи така, че това забравено доскоро място днес е сърцето на града?
Преди пет години, когато започваше първият мандат на кмета Иван Тотев, една от задачите ни беше подготовката на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Освен работата по създаване на екип, апликационните форми и различните организационни въпроси, искахме да направим няколко знакови неща, които да покажат, че може да има повече съвременни културни форми в града.
От една страна, започнахме реформи на културния календар, общи правила, публичност, привличане на други партньори, а от друга страна, "Капана" беше идентифициран като един от проблемните квартали. В центъра на града стар занаятчийски квартал реално се беше превърнал в един паркинг. Беше изоставен и там нямаше нищо.
Тогава Общината, както и фондация "Пловдив 2019" и няколко културни оператора от града и от страната, се захванаха да мислят концепция. Първо трябваше да се помисли как да бъде променен кварталът като инфраструктура - дали да има пешеходни улици, колко да са и т.н. Всичко това мина през много обществени обсъждания. Освен това трябваше да се мисли много сериозно за съдържанието - какво да се случи в "Капана".
С какво започнахте?
Първоначално ползвахме добрите световни примери - на подобни места в Лондон, Ню Йорк, Токио и много други такива квартали. Гледахме и опита на Европейския съюз за креативни индустрии, както и чисто културното съдържание.
Още през 2012 г. заедно с реконструкцията на долната част на Главната започна оформянето на първите пешеходни улици в "Капана". През следващите 2-3 години поетапно се затваряха пешеходни зони, като процесът ще продължи и през тази година.
Преди 4 години и половина правихме мапинг и се оказа, че в квартала има над 120 празни помещения. В момента с гордост мога да кажа, че над 60 малки бизнеса отвориха врати в "Капана" и се развиват устойчиво. И при това се справят много добре. Там има две редакции, няколко IT компании, дизайнери, много интересни ресторанти. Все неща, които са от градски тип, свързани са с градската култура.
Освен че е коренно променен като визия, "Капана" се изпълни с артистичен дух. Какво вдъхна живот на някогашното "мъртво" пространство?
Хубавото е, че там всеки месец можем да видим поне 2-3 нови неща, които се отварят, и те не са от общата програма. На хората просто им става интересно. Първият по рода си артистичен квартал в страната реално развива креативни идеи, дизайн и какво ли още не.
Във фондация "Пловдив 2019" преди две години и половина решихме да стартираме една програма за подпомагане навлизането на организации в артистичния квартал. Първата година сложихме таван за финансиране на десет организации. Те кандидатстваха, подаваха концепции, а Общината им предостави помещения, без да плащат наем за една година.
Интересното е, че пет от тези десет организации продължиха дейността си и след първата година. Те успяха да наложат бизнеса си, инвестираха свои средства, понеже наемът далеч не е всичко, наеха хора и продължават да се развиват.
"Капана" е един изключително добър пример за това как общинската администрация и много частни субекти, включително и собствениците, могат да се обединят и за три години един квартал буквално да "експлодира".
Общината вложи доста средства в "Капана", но явно тепърва те ще се "връщат" под различни форми?
От гледна точка на инфраструктура там са инвестирани близо 3 милиона лева - в нови настилки, канализация, осветление и т.н. От гледна точка на съдържание обаче стотици хора и организации инвестираха време, ресурси и пари, за да развиват този проект. И го припознаха като свой. Това всъщност е големият успех. Имаме типичен пример за добра гражданска активност и как това нещо променя града. Реално от един изостанал квартал в момента това е най-горещото място на Пловдив.
В "Капана" има цяла прослойка от хора, които ходят само там. Отделно арткварталът генерира туризъм. Посещават го хора от столицата, а и от цяла България, особено през уикендите, които идват, за да видят специално "Капана". Не Античния театър, не Форума или Римския стадион, а специално "Капана". Това е огромно постижение за такъв кратък период от време.
"Капана" е и най-голямото постижение на "Пловдив 2019" по време на кандидатстването за Европейска столица на културата. Реално това беше един от добрите примери, които показахме на международното жури, какво представлява Пловдив и защо младите хора имат причина да остават тук. Показахме как много бързо, дори и по време на кандидатстването, можем да стартираме и да "натискаме" такива проекти.
След като бе изградена инфраструктурата, фокусирахме усилия, за да се преместят част от събитията в "Капана" и кварталът да се оживи. Миналата година буквално всеки уикенд имахме събития, от ранна пролет до късна есен. Тоест там вече е перпетуум-мобиле, няма нужда от допълнителна активност. В "Капана" на живо видяхме как много на брой културни оператори, без перманентна общинска или държавна издръжка, могат да развиват прекрасни културни продукти, и то много бързо.
Безспорно потенциалът на квартала е много голям. Това ли ще е едно от ключовите пространства и през 2019 година, когато Пловдив ще е Европейска столица на културата?
Със сигурност. "Капана" започва да става популярен освен в страната, и извън България. Особено сред хората на възраст между 18 и 40-45 години, които са свикнали с тази, ако щете, улична култура - да се събират, да си говорят... Тя е много южняшка, много типична за Пловдив - да седнеш да изпиеш примерно едно кафе с приятели на тротоара.
В "Капана" тепърва ще се случват много интересни неща. Трансформацията на квартала не е приключила. Натам се насочват и все повече инвестиционни погледи и кварталът има много голямо бъдеще. Досега в Пловдив нямаше обособено място за такъв тип градска култура, което е много хубав елемент. Това е задължителна част от ландшафта на всеки сериозен съвременен град. А през 2019 година "Капана" със сигурност ще е една малка "експлозия".