Арх. Бурулянов, как се роди идеята за соларната пейка, а после и за соларните дървета?
За соларната пейка идейният проект беше на екипа на Бизнесинкубатора в Бургас. Задачата беше да направят нещо като офис в парка, от който със слънчева енергия да могат да се зареждат мобилни устройства. А в случая със соларните дървета идеята е малко по-различна. Опитахме се да разширим кръга на хората, които могат да ги ползват, с това, че освен смартфони и таблети да се зареждат и инвалидни колички.
Има ли някъде другаде у нас и по света подобни инсталации?
Има, но доколкото съм запознат, в света няма такива, които да зареждат и инвалидни колички. Що се отнася до мащаба и до дизайна, който събира всичко в една цялостна форма, също мисля, че няма толкова голямо нещо, правено до момента.
Освен на площад „Тройката“ в Бургас предвиждате ли и някъде другаде да осъществите такива проекти?
Имаме около месец, за да монтираме още едно такова соларно дърво в района на БСУ, до бившите заслони на автобусните спирки. А за други градове до момента нямаме запитвания и не е ясно дали някъде има интерес. Може би изчакват да видят как ще се котират тези в Бургас.
Дървото до университета ще има ли някакви иновации, по-различни от тези на първото?
Планираме да осветим свода на пейката, за да се получи нещо като декоративно осветление през нощта. Другите функции ще са същите.
Изучавали сте висша архитектура в института IAAC в Барселона. До каква степен знанията, получени в града на великия Гауди, са ви помогнали да направите тези иновативни проекти в Бургас?
До много голяма степен, защото в нашия институт много се наблягаше на връзката с технологиите, на това всеки архитект да не е само зрител на проекта си, а да участва през цялото време в него. И както и при този проект в Бургас сме били всеки ден при монтажа от началото до края с работните дрехи на скелето, така и при всичките ни други проекти се опитваме да вкараме знанията в производството.
В Барселона правили ли сте такъв проект като този със соларните дървета тук?
Не, не съм. Правил съм като курсова работа заедно с други студенти цяла къща, която се захранваше със соларни панели. Но това не е нещо, което да е индивидуален проект, така че няма как да си го приписвам.
Роден сте в семейство на архитекти. Вашето семейно студио е автор на някои много добри проекти като например сградата на Експозиционен център „Флора Бургас“. Лесно или трудно е да следвате пътя на родителите си?
Бих казал, че е много трудно в момента, в който започне същинската част на проектирането, защото винаги има едни очаквания, които трябва да се изпълнят, и човек винаги е нужно да си поставя високи цели. Но не бих казал, че съм имал трудности да избера пътя си в началото, защото всяка вечер съм си лягал и заспивал със светната лампа, на която някой чертае до мен.
А сега доволен ли сте, че сте избрали този път, а не някой друг?
Да. Сутрин нямам търпение да стана, за да си свърша работата, така че ентусиазма го имам.
Какво ви е мнението за появилия се през годините на прехода архитектурен стил, иронично наричан мутробарок?
Трудно е да се определи. Смятам, че на никой архитект не му е приятно да проектира така. Но от друга страна, има толкова много колеги, които трудно намират работа, особено по-възрастните. Така че в един момент на криза, а пък тя вече като че ли десета година ще продължи, сигурно и това има своето оправдание – както някои хора да го поръчват, така и други да го проектират. Така или иначе срамна работа няма, въпросът е някак си архитектът поне да може да наклони везните дотам, че да изглежда малко по-естетически издържано.
Добре, но като цяло вижда ли се краят на кича в архитектурата в България?
Според мен през последните пет години, когато съм следял и церемониите по архитектурните награди „Сграда на годината“, изключително много се вдигна нивото и така да се каже – всички свикнаха да ядат бял хляб. В момента всичко, което има някакъв по-различен, по-модернистичен дизайн, сложени са в него иновативни технологии, възобновяеми източници, е много по-търсено, много по-престижно е да си в сграда, която е сертифицирана за „зелена“ например. Затова много по-скъпи са и продажните цени на такива апартаменти, отколкото в съседната по-стара кооперация.
Кризата, която се отрази на количеството поръчки, повлия ли по някакъв начин да се вдигне качеството на проектите?
Абсолютно да. Защото, съдейки по нашата работа, дори и за не толкова мащабни проекти като този за соларните дървета, детайлите му са огромни. Същото се отнася и за малки обекти, за къщи. Смятам и че при другите колеги е така. С продължаващата икономическа депресия все по-хубави стават проектите и все повече се стараят хората да удовлетворят очакванията на инвеститора си.
През последните една-две години вижда ли се светлина в тунела тази криза в строителството да отшуми?
Специално за нашето архитектурно студио миналата година, като изключим събитията около „Флората“, която стана „Сграда на годината“ и беше много важен момент за нас, като работа беше с най-малки обеми поне откакто аз съм се върнал тук. Така че надяваме се да е било някакво своеобразно дъно и сега да вървим нагоре.
Вие сте и лектор във Варненския свободен университет. Какво преподавате там?
Аз преподавам в едни уъркшопове, работилници по параметричен дизайн, където учим студентите да се занимават с нови технологии. Опитваме се да произвеждаме някои неща, за да може да ги пипнат със собствените си ръце.
Какво ви е мнението за новото поколение архитекти, което ще излезе на пазара. Ще могат ли да се реализират тук, в България?
Вероятно ще могат да се реализират, но мнението ми като цяло е, че качеството пада заради количеството архитекти, които се произвеждат. Но аз пак от камбанарията на това, че не съм учил тук, не мога да раздавам такива определения. Мога само да съдя по сградите наоколо.
А вие оттук нататък накъде, след соларните дървета предвиждате ли нови проекти?
Засега не. Предстои ни да завършим монтажа на второто соларно дърво в Бургас и после планираме да си починем. Аз имам две деца, така че трябва да изпълнявам и бащинските си задължения към тях.