Мариела, прочела си 290 книги за една година. Това прави средно по почти една книга на ден. Как успяваш физически да прочетеш толкова много книги?
Всъщнос, вече са над 300, все пак класирането беше в средата на декември. Не бях се замисляла за това, защото едва когато видях цифрата, разбрах колко са много. Аз съм от хората, които четат бързо. Не обичам да „влача“ книгата с месеци. Предпочитам да я чета бързо, за да е прясна информацията и да не ми убегне смисъла. Случвало се е да чета и по няколко книги наведнъж, от различни жанрове.
Случва ли се понякога скоростта да е за сметка на качеството?
При мен скоростта не е за сметка на качеството. Чета подробно и винаги мога да разкажа в детайли. Когато книгата изисква по-задълбочено внимание забавям и чета по-внимателно. Все пак целта е да вникна в нея.
Наскоро, по повод четенето на книги от младите хора, едно момче сподели, че дочита всички книги, защото това е като да говориш с човек – ако не му дадеш шанс да се изкаже до край, може да не разбереш какво наистина се опитва да ти каже. Съгласна ли си и „изслушваш“ ли книгите до край?
Това е много хубаво твърдение, макар че не винаги ми се получава. Опитвам се да ги „изслушвам“ до край, но веднъж се случи да се откажа. Беше едно заглавие на Кандис Бушнел – „Четири блондинки“. Липсваше й действие на тази история. Много искам книгата, която чета, да е интелигентно написана.
При толкова много книги, имаш ли наистина любими, които да те държат седмици, след като си ги прочела?
Да, особено в моменти на силни емоции. Случвало ми се е да попадна на такава книга, която да бъде катализатор на чувствата ми. Спомням си, когато загубих моя много близка жена и точно тогава четох роман за загуба, който ми въздейства силно.
Можеш ли да споделиш любими заглавия и любими автори?
Не мога да се огранича с една любима книга или с един автор. Харесвам „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, „Чернишка“ на Емилиян Станев, разказите на Йордан Йовков, поезията на Христо Ботев и Димчо Дебелянов, харесвам Алеко Константинов, Карл Май и още много други.
Кое е любимото ти място за четене и какво предпочиташ – електронен четец или хартиена книга?
Чета навсякъде – в библиотеката, у дома, на плажа, докато пътувам. Винаги нося книга в чантата си и я вадя, когато трябва да чакам по-дълго. В този смисъл електронният четец е по-удобен, но аз искам да усещам аромата на хартията. Не отричам нищо, важно е хората да четат – на кой както му е удобно, дали електронно или книжно, важното е да се чете.
Това, че стана „Читател на годината“ ти дава шанса да отидеш на посещение в Европейския парламент. Какви са очакванията ти за това пътуване?
Нямам очаквания, но се вълнувам, защото за първи път ще пътувам със самолет и това ще е най-далечната ми дестинация. С нетърпение очаквам срещата с останалите Читатели на годината. Най-хубавото от всичко е че ще се запозная с нови хора, ще създам нови контакти, ще обменя информация и опит.
Какви са идеите и плановете ти за бъдещето?
Искам да бъда практикуващ психолог, който странично се занимава с литература. Психологията я преоткрих чрез книгите. Когато започнах да чета такива книги, реших, че искам с това да се занимавам. А писателска дейност е страст, мечта, цел. Вече имам известен опит в писането на поезия и проза, но текстовете ми не са публикувани.
Миналата година в храм „Св. Иван Рилски“ организираха благотворителна изложба с рисувани от теб икони. Защо избра да изложиш творбите си в църквата? Вярваща ли си?
Аз съм вярваща, но не в догмите, а в християнските добродетели. Смятам, че християнската религия е най-добрата, защото издига любовта като най-висша сила. Всеки нарича тази сила по различен начин – съдба, бог, карма. Аз вярвам и в трите. За мен това е религията. И любов.
Кои са основните теми на твоите творби?
Любов, самота, превъзмогване на предразсъдъците, на егото, за силата на духа… Искам да пиша вдъхновяващи неща, истински и искрени.
Има ли история, която ти се иска да изживееш не само в книгата, в която си я прочела, но и в живота?
Искам да си изживея моята книга. Искам да извървя моя път, да взема моите решения и да напиша своята книга.