Г-н Андреев, какво се промени в новия Закон за обществените поръчки след окончателното приемане на поправките в него?
Новият Закон за обществените поръчки е по-либерален от стария. Идеята при него е да се наложи европейската практика за провеждането на обществените поръчки в България, която е по-либерална и прави по-лесно прилагането на закона. Трябва да си кажем обаче, че някои неща у нас не са като в Европа. Прекаленото и в някои моменти много либерално отношение към самия процес и очевидната липса на върховенство на закона в България може да създаде сериозно корупционни практики. Практически не можем да защитим заявеното желание за по-справедлив, видим и отговорен процес при обществените поръчки. В закона имаше предложение за трите критерия, по които може да бъде оценена една поръчка: най-ниска цена; най-ниски разходи за експлоатацията на обекта до края на неговия живот и най-доброто съотношение "цена-качество". Моето предложение беше да променим начина, по който са градирани. В България досега господстващият критерий беше най-ниска цена. Не винаги и почти никога най-ниската цена не означава възлагане на обществена поръчка, защото практиката у нас показва, че в последствие се появяват едни допълнения и анекси към договора. С тях цената излизаше много по-висока от заявената. Предложих да промени градацията, като на първо място да е критерият „най-благоприятно съотношение цена-качество“, а другото да бъде по начина, по който е подредено от законодателя.
Гаранцията за изпълнението на дадена обществена поръчка сега в закона е до 5%. Непрекъснато телевизиите и средствата за масово осведомяване ни заливат с некачествено изпълнени обществени поръчки. Завършваха добре и след месец-два започваха да се появяват неточностите.
Това е един хроничен проблем за нашите обществени поръчки. Аз предложих гаранцията да е до 10%. Не беше приет от комисията и когато защитавах идеята си в зала, предложих редакционна поправка – от 5 до 10% гаранция. И това не беше прието. Ние трябва да имаме задължително гаранция от фирмите, които получават обществени поръчки, за да може да имаме пари, с които да покрием евентуални ремонти. Такива почти винаги има след предаването на даден обект.
Законът на много места ще скандализира допълнително обществото. Затова искахме ветото на президента, но той явно не е намерил достатъчно основание за такова. Сега остава практиката да покаже дали ние сме прави, или сме се заблуждавали.
Чрез приетите поправки в ЗОБ бяха увеличени и правомощията на председателя на Комисията за защита на конкуренцията. Как ще коментирате това изменение?
И там има твърде спорни текстове, които може да се въведат в държава, в която съдебната система е функционираща, никой не се съмнява в нея и законът има безспорно върховенство. При нас не е така. Толкова години не можем да установим в България има или няма картел по отношение на горивата, въпреки че като гледаме цените у нас и в Европа по-скоро май има.
Характерно за новия Закон за обществените поръчки е, че дава безспорни предимства на големите корпорации. В него няма текстове, които да защитават малките и прохождащи фирми, с което да им се даде равен старт и възможности за изпълнение на обществени поръчки. Един от текстовете говори за лансиране на обществени поръчки от възложителя. Никъде в закона не се казва колко да е това лансиране. Например цената на Северната дъга на околовръстния път в София е 110 млн. лв. Авансът за нея е 2,2 млн. лв. Питам на този търг може ли да се яви една нормална фирма, която не разполага с финансов ресурс да осигурят задвижването на обществената поръчка.
Липсата на конкретен ангажимент в закона какъв процент трябва да бъде минимум авансът по дадена поръчка говори за такъв вид задни мисли. При такива големи обществени поръчки и малки аванси могат да се явят само фирми, които имат големи обороти или зад тях стоят сериозни банки, даващи им гаранция. При толкова мащабни проекти е необходима гаранция от 10%, а не аванс.
Защо според Вас министър-председателят разпореди да бъде прекратена процедурата за избор на изпълнители на строителството на автомагистрала „Хемус” – Лот 1 и Лот 2? Много висока ли беше цената за нея?
Скъпа ли е автомагаристрала „Хемус“ никой не може да отговори. И министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова не може да отговори. В крайна сметка трябва да има един много по-сериозен проект, който да бъде много по-сериозно разбит, за да се получи някаква по-близка до прогнозната стойност. Аз не мога да кажа дали са много 800 млн. лв. за „Хемус“. Обезпокоителното при нея беше, че цената в началото беше около 430 млн. лв. Най-добре е да бъде направено сравнение.
За няколко дни бяха прекратени търговете на обществени поръчки за стотици милиони левове. Според Вас съществуваше ли основание за това и правилен ход ли бе правителството да ги замрази?
Изцяло подкрепям политиките на премиера Бойко Борисов по този въпрос. Само че нека това да не бъде инцидентно. Нека да погледнем как можем да съживим средния и дребния бизнес. Отук нататък, където има тежки съмнения за корупция по време на възлагането на обществените поръчки, да се превърне в една правителствена политика и да е ясно, че такива поръчки не могат да се случат в бъдеще.
Подкрепям премиера и смятам, че обществото също трябва да го подкрепи. Не да питаме това нещо трябва ли да се случи. Не се е случило в най-подходящия момент, но важното е, че се е случило. За да се спрат съмненията защо не е навреме, трябва действително да се превърне в една принципна политика както на това българско правителство, така и на следващите.