Притежател сте на всички възможни златни медали в леката атлетика. Сега сте и сред първите заслужили „Венец на победителя”. Какво е за Вас това най-високо държавно отличие?
Щастлив съм, че съм един от първите. Това е едно признание за труда, който съм положил през всичките години, занимавайки се със спорт.
Хубаво е, че министър Кралев пое тази инициатива и се учреди награда за изтъкнатите спортисти и треньори. Беше време да се случи. Надявам се да се запази и през следващите години, защото хората, които се занимават със спорт го заслужават. Наистина е много хубаво да бъдеш оценен и по този начин.
Връщате ли се назад в спомените?
Много рядко ми се случва. Връщаме се назад в спомените при разговори с приятели, гледайки, какво е състоянието и какви са резултатите в съвременния спорт. Колко трудно стана вече да си спортист на високо ниво. Усложниха спорта. Състезателите и треньорите са подложени на изключителен стрес.
Трудно е сега. А назад във времето – по-трудно ли е било или сега трудностите са повече?
Монетата има две страни. Като състезател разсъждаваш по един начин, а сега когато съм от другата страна на бариерата – като треньор разсъжденията са различни. Преди организацията бе на по-високо ниво. Не е лошо човек да погледне назад във времето, за да се обърне внимание на тогавашната организация на спорта. Това сега липсва и е една от причините спортът ни да е на ниско ниво. Липсва организация на тренировъчната дейност.
Най-сладкият миг в спорта - 24 септември 1988 година или 24 септември 2000 година?
Разбира се, че е 2000-та година – като треньор на Тереза Маринова! Това са неща – незабравими. Не зная с какво би се сравнило усещането. Може би като се раждаха синовете ми тогава съм бил пак така щастлив.
През 1988 година, като олимпийски шампион- спортистът винаги приема нещата доста по-различно от треньора. Смея да го твърдя, защото съм бил и от двете страни. Определено през 2000 –та година е било много по-сладко.
Треньорската професия носи ли Ви удовлетвореност?
Определено – да! Чувствам се щастлив. Когато бях атлет никога не съм си мислил, че мога да бъда и треньор. Но сега съм изключително щастлив, че имам тази възможност. Станах треньор и то мога да кажа – добър треньор.
Трудно се правят у нас състезатели и кариера, но пък затова може би е по-сладко?
Навсякъде е трудно, не само в България.....Прави впечатление, че европейската атлетика изостава страшно много от световното ниво. Ако доскоро казвахме, че в България няма бази, вече не е така. Бази има, както и добри специалисти. Тези бази, които са направени у нас, спортистите няма как да ги ползват.
Пример - В Сливен имате уникална база, но сливенските атлети трябва да излизат от града и да тренират на друго място за подготовка. А как да отидат? С какви пари, като добре знаем, с какъв бюджет разполага един клуб, за да си позволи да заведе атлетите на лагер.
Проблемът е с ползването на спортните бази в България и финансирането на подготовката на спортистите. Ако този проблем може да се преодолее, ще се отрази положително на спорта ни като цяло.
Близо сте до спортния министър, до БФЛА, до БОК, търсят ли Ви за съвет за да имаме отново олимпийски шампион?
Водили сме много разговори ...За момента се прави най-доброто, което е възможно за спорта. Но отново повтарям едно клише, че докато спортът не стане държавна политика, България няма да има добри резултати. Виждаме, че децата са болни и ще се разболяват все повече, докато не ги отделим от застоялия начин на живот.
Сега сте в Катар. Имате поглед и у нас, разликата?
Разликата е огромна. Катарското правителство влага огромни усилия и средства за развитието на спорта в страната си. Предлагат се безброй домакинства на различни първенства – било Световни или Азиатски. В Катар ще има Световно първенство по лека атлетика, по футбол. През 2015 година Катар пък бе домакин на Световните първенства по плуване, бокс и за параолимпийци.
Те правят всичко възможно, за да привлекат децата си по зали и стадиони. Там има национална политика за развитието на спорта. Възможностите им откъм специалисти са ограничени, затова разчитат и наемат външни треньори, но пък местните им кадри се попиват методики и се учат на начин на работа. Катар е една от малкото държави, която е ограничила почти на 100 % закупуването на атлети от други държави. Стараят се много и един ден ще имат резултати.
Често сте в Сливен на подготовка. С какво Ви спечели нашия град?
Базата в Сливен е уникална. Отношението на хората ми допада. На нашите спортисти им харесва да са в Сливен. Чувстват се по-добре.
Имаме подкрепа от обществеността. Колегите ни помагат. Едно добро място за тренировки и подготовка. В Сливен е спокойно. Няма го трафика на столицата и големия град.
Препоръки към новото общинско ръководство?
Виждам, колко спортен град е Сливен. Колко деца ежедневно спортуват и колкото по-добри условия се създадат за тези деца, толкова по-добри спортисти ще има в бъдеще, а и здравето на хората ще се подобри. Всяко привличане на инвестиции в помощ на спорта ще бъде от полза и ако общинското управление го направи и ще бъде полезно за града.
Доколкото зная, има заявен проект по отоплението на обектите. Две от залите са включени в този проект. Студените бази са изключителен проблем за зимната подготовка на спортистите.
За кратко минахте през политиката. Бяхте народен представител. Най-голямата трудност, с която се сблъскахте в Народното събрание?
Много отдавна съм го забравил тоя етап от моя живот. Не искам да се връщам назад. Трудностите са много. Беше грешка в моя живот. Нямам желание за политическа кариера. Засега оставам в спорта.
В Олимпийска година сме. Очакванията Ви?
Не съм от хората, които говорят предварително. Работим на 100 %, каквото стане.