Как варненското „мешано хоро” стъпка най-младия домоуправител в България (І част)

13:53, 16 фев 16 25 Topnovini Автор: Topnovini
1
Защо, ако сте съвестен гражданин, не трябва да се намесвате в предотвратяване на конфликтна ситуация дори между ваши приятели – особено ако сте във Варна, където полиция и прокуратура друсат „мешано” хоро на предновогодишни банкети, а съдът им козирува безпрекословно? Защо правосъдната система третира гражданите на Варна буквално като зеленчуци, а местните политици – като богоравни? Как ченгета от същото това ІІ РУП на МВР, които хванахме да „жулят” домашно вино и ракия на съвместен банкет с варненски прокурорки, „ушиха” един варненец, дръзнал да изсипе през 2013-а цяло ремарке камъни пред сградата на Общината и немалко строителни отпадъци пред Съдебната палата на площад „Независимост”?

Историята на Данаил Лазаров, която ще Ви разкажем в две части, е колкото нелепа и абсурдна, толкова и реална за нашите ширини, за които „осъден без вина” открай време звучи като клише, погледнато отстрани. Когато обаче си осъден на 1 година затвор ефективно, и то само защото не си склонил да лъжесвидетелстваш, клишето става твоя лична съдба, която преобръща целия ти живот. Остава вярата в Справедливостта и във Възмездието, което се изкушаваш да въздадеш във всеки удобен момент, особено ако вече няма какво да губиш…

Данаил е 30-годишен варненец и на тази възраст той определено има какво да губи. Не пие, не пуши, не употребява наркотици, не ходи по казина и по бардаци. Типичен представител на зодия Водолей, той е изключително комуникативен и сърцат човек. От 14-годишен се занимава с изграждане на мрежи, разпространение на интернет и видеонаблюдение. Понастоящем има собствен бизнес, кредит и приятели, които на дели на такива и на онакива, и на които винаги помага. Всъщност, Данаил е готов да помогне на целия свят. Просто такава е природата му – за негова зла участ. В юношеските си години той става медийна звезда, когато вестниците пишат за „най-младия домоуправител, който живее във Варна”. Драгомир Драганов пък кани „къщовника” като гост в предаването си „Чай”.

Животът на Данаил се преобръща диаметрално, след като през размирната за Варна 2013-а се опитал да предотврати конфликт между двама негови приятели, замесени в криминален инцидент. Впоследствие бива ушит с обвинение от същите тези прекрасно взаимодействащи си полицаи и прокурорки, а Данаил е осъден на две инстанции. Сега варненецът очаква наказанието му да бъде приведено в изпълнение и да влезе в затвора – при първоначално строг режим.  

Данаиле, ти оставаш в историята като най-младия домоуправител в България и няма как да не те попитам какво всъщност може да мотивира един хлапак на 14 години да се занимава с неща, които са присъщи по-скоро на лелките и бабите от блока?

Аз винаги съм бил динамичен човек. Човек, който е искал да прави нещо в полза на другите и то да има положителен отзвук. Винаги съм се ядосвал, когато хората или мои близки приятели ги мързи. Това просто ме вбесява…

Да, но твоите обществени отговорности не се свеждат само до общите части на блока. Ти си граждански активен човек, редовно участваш в протести срещу статуквото, а и бе един от първите, които през 2013-а струпаха камъни за Грамадата пред Община Варна, а и пред Съдебната палата на площад „Независимост”…

Да, буквално изсипах един джип камъни пред Общината, за което си имах неприятности с полицията. Аз съм си роден във Варна, тук си живея и си харесвам града. Но нещата, които виждах тогава (зимата на 2013-а – бел.авт.), наистина бяха лоши. Така или иначе аз нямаше как да се боря сам срещу това статукво. Когато обаче всички се събрахме и се случи този протест, аз много се зарадвах, но не и на това, че промяната дойде едва след смъртта на Пламен Горанов.

Мислиш, че самозапалването на Пламен е довело до качествена промяна в града и страната?...

Не, за съжаление пробваха да хвърлят прах в очите на хората с поставянето на един нов, да го наречем, кмет, който обаче си остана под ръководството на старите играчи.

Засега може и да нямам доказателства, но пък интуицията ми подсказва, че точно тези въпроси може и да имат някакво касателство с твоята съдебна сага. Как точно попадна под ударите на закона?

Първо, бих искал да ви кажа, че това не е първият ми сблъсък с полицията, прокуратурата и съда и никога не съм крил този факт. Преди години купих 4 камери за външно видеонаблюдение от мой приятел, които той ми продаде пред свидетели в офиса. Нямах си и представа, че са крадени, още по-малко, че са от системата на уличното видеонаблюдение в града. Тогава бях изправен пред дилемата дали да стана свидетел срещу моя приятел, или подсъдим. Аз избрах второто, колкото и ненормално да звучи това на някои. Шест месеца преди да бъда реабилитиран по давност, влязох в новата съдебна сага…

Какво точно се случи и как така, в опита си да неутрализираш конфликт, при това между приятели, си осъден на две инстанции – на година затвор и при първоначален строг режим?

Няма да крия и че имам различни приятели – с всякакви характери, от всякакви прослойки и националности. Двама от тях обществото би нарекло „гамени”. Една вечер те били на казино на Червения площад, преди това употребили марихуана, а в казиното се почерпили с алкохол. Не съм свидетел, аз не съм хазартна личност и не ходя по казина… Та там си джиткали в това казино, спечелили пари, после излезли да хапнат, после пак се върнали, но започнали да губят. В игралната зала имало някакво момче, което им се подигравало, че били каръци и т.н. Впоследствие тези двама мои приятели се наговорили да оберат въпросното момче. След като към 4 сутринта казиното затворило, те си тръгнали. Единият нападнал с леки удари, тип „шамари”, момчето и то им предало 25 лева и мобилен телефон.

Не разбирам какво общо имаш ти с този криминален случай…

Пак казвам, аз не съм бил там и не съм бил очевидец на това, което се е случило. Впоследствие обаче битото момче подава сигнал във ІІ РУП на МВР Варна. От полицията предприемат стандартна следствена процедура по изясняване на извършителите и от записи от камерите на казиното идентифицират нападателите. За единия от тях установяват, че живее на територията на ІІ РУП и решават да отидат първо при него, за да го задържат за разпит по случая. Тъй като той е криминално проявен и осъждан условно, буквално полицаите му предлагат сделка – това ми обясни той доста след инцидента. Под различни претексти, свързани със съдебното му досие и че ще лежи в затвора, му предложили схема. Обяснили му, че тъй като полицаите нямат пряк свидетел на този грабеж, а такъв им трябва, сега Веско имал възможността да се отърве, като от съучастник полицаите имали пълната власт да го направят свидетел. Заради притесненията си от условната присъда той склонил. Свидетелствал срещу другото момче, на име Георги, и така освободили Веско. На другия ден вече задържат Георги, който живее в кв. Аспарухово, и директно му повдигат обвинение за този грабеж на Червения площад. Така той разбира какво е направил Веско. Ядосан от това, че е предаден и несправедливо върху него е била прехвърлена цялата вина, Георги дойде в моя офис и ми сподели за случилото се. Каза ми, че е много ядосан и че иска да отиде и да пребие Веско.

Разбирам го Георги, но как ти попадна в периметъра на това досъдебно производство?

Георги ме помоли да го заведа у Веско, за да го пребие, но аз отказах...

Как така ти да го заведеш, той не можеше ли да отиде сам?

Не, той не можеше сам, тъй като не знаеше точния вход, етаж и апартамент. Знаеше само блока му – на Веселин, с когото живеем в един квартал („Левски” – бел. авт.) и Георги знаеше, че аз наистина бих могъл да го заведа до тях. Но когато чух, че иска да го пребива, аз му казах „не”, защото даже и да е вярно това, което Георги ми го обяснява и да е в такъв вид, както той ми го пресъздава, аз нямах нищо против да помогна на тези момчета да се оправят като дългогодишни приятели, но не и по този начин. Тогава Георги ми каза, че ако не го заведа аз при Веско, ще отиде пред блока му, ще поразпита хората и пак ще го намери къде живее. Тогава аз се замислих и тъй като зная, че Георги наистина е способен да направи това, аз, като по-голям и от двама им, реших да се включа в този случай, за да не стане нещо по-лошо.

На твое място някои биха се обадили в полицията…

Да, аз можех да звънна в полицията, наистина, и да споделя какво се кани да направи този човек спрямо друг човек, но тогава какво щеше да се получи – Георги да бъде задържан и да стане по-лошо за него. Аз реших да оправя нещата по нормален начин, тъй като познавам и двете момчета. Склоних да заведа Георги у Веселин, но само ако ми обещае, че няма да извършва каквито и да било насилствени действия спрямо него. Той се замисли за кратко, след което се съгласи. В този момент, за наш късмет, в моя офис дойде трети наш общ приятел, на име Красимир, на когото споделих какво се е случило и го помолих да ни закара у Веско.

И какво се случи там – в дома на този Веско?

Първия път до апартамента се качиха само Георги и Красимир, като идеята беше да помолят Веселин да слезе долу, за да си поговорят и да се разберат. Входната врата отворила баба му, която казала, че Веселин го няма, след което Георги и Красимир слязоха долу. В този момент обаче – това го разбрах впоследствие от самия Веселин – от страх, че Георги е отишъл да го търси в апартамента му, приятелката на Веселин звъннала на телефона на конкретен разследващ полицай, на име Боян Папазов, който е водил дознанието за грабежа на Червения площад… Та двете момчета слязоха при мен, в автомобила, и щяхме да тръгваме. Обаче видели през прозореца на колата как Веселин се показва от терасата. Това ги мотивира да се качат за втори път до апартамента му, при което Красимир ме помоли и аз да отида с тях. Качихме се горе. Георги натисна звънеца, отвори отново бабата на Веселин, която пак обясни, че него го няма. В този момент всички чухме гласа му вътре от апартамента. Георги на свой ред започна да му подвиква да не се крие и да излезе, след което той се появи в коридора и каза на баба си „Пусни го, пусни го, няма проблем.” Тъй като Георги е по-сприхав, а и ситуацията беше леко напрегната, веднага щом чу това, той тръгна навътре, през отворената входна врата, където телата на Георги и бабата на Веско се опряха, според мен неволно. Това се случва навсякъде – в градския транспорт, на опашката в магазина и т.н. и в никакъв случай не е злонамерено бутане. И понеже Веселин го е страх от Георги, решава да покани и мене вътре – да участвам в техния разговор, като един гарант, че ще го защитя. Затова той казва на баба си да пусне и мен.

Какво стана вътре в апартамента?

Те седнаха на една голяма маса, един срещу друг, аз седнах отстрани на един фотьойл и започнах да си ровя в телефона, а те започнаха да си говорят на съвсем нормален тон. Не след дълго обаче дойде полицията, която е била извикана от приятелката на Веселин, тъй като те първия път те са видели само Георги и Красимир на вратата. Униформените от ІІ РУП завариха една съвсем нормална обстановка и самите те бяха доста изненадани защо изобщо ги викат на този адрес. Пред полицаите Веселин обясни, че сме му приятели и че сме отишли там да говорим по един въпрос. После те започнаха да привикват в коридора бабата, Веско и приятелката му и след известно време ни казаха, че трябва да ги последваме до ІІ РУП.

Сложиха ли ви белезници, или просто ви казаха да ги последвате до Районното?

По съвсем нормален начин ни помолиха да отидем до Районното. Там полицаите се държаха с нас съвсем нормално, аз можех да си говоря по телефона, обадих се и на майка ми, за да й разкажа какво се е случило. Не бяхме нито в клетка, нито пък обискирани – просто бяхме помолени да изчакаме във фоайето на Районното, докато дойде дежурен оперативен служител да ни разпита. След няколко часа чакане обаче полицаите видимо започнаха да се държат с нас резервирано, забраниха ми да говоря по телефона, отделиха ни с Георги в различни стаи и ми казаха, че ще ни задържат за 24 часа.

Майка ми, след като беше уведомена от мен предния ден, че съм в полицията, се обадила на адвокат – да дойде и да види за какво съм задържан. Преди да отидем при дознателката, за да дадем показания, защитникът ми ме дръпна настрана и ми обясни, че въпросната полицайка е предложила вариант, в който аз да не бъда привлечен като обвиняем, но при определени условия. Става въпрос за същата схема, по която Веселин е бил вербуван да свидетелства срещу Георги след грабежа на Червения площад.

Обвиняем за какво?

Те ме обвиниха по три члена от Наказателния кодекс за ходенето във Веско, въпреки че аз бях там точно за да предотвратя това да се случи на Георги. Интерпретираха го като влизане със сила в чуждо жилище, склоняване на човек към лъжесвидетелстване и заплаха за убийство. Районната прокуратура прие всичко това като чиста монета и ме привлече като обвиняем. Обясних на моя адвокат, че не мога да свидетелствам срещу Георги, тъй като тези обвинения са едни предполагаеми възможности – евентуално, може би, но те не са се случили единствено и благодарение на моето отиване в дома на Веско. И не мога да се съглася впоследствие да обвиняват Георги за неща, които той не е извършил, нито пък аз да хвърля вината върху него, за да спася себе си. Така ни удължиха ареста на 72 часа, след което бяхме изправени пред Варненския районен съд, тъй като прокуратурата искаше да ни наложат мерки „задържане под стража”. Тогава, за мое съжаление, моят първоначален адвокат е трябвало да бъде на предварително уговорено дело в София, физически е нямало как да присъства на заседанието за мярката и е казал на майка ми да потърси друг защитник, който да ме представлява там. Майка ми се обръща към наш дългогодишен семеен приятел, който препоръчва адвокат, с когото се запознахме на съдебното заседание за мярката. За мой късмет и за негово учудване аз бях освободен от ареста с най-леката възможна мярка – „подписка”.

С ясното съзнание, че докато удовлетворява недотам активния обществен интерес по темата „Варненско правосъдие”, може да навреди допълнително на несправедливо осъдения, Topnovini.bg засега ще спести някои съществени детайли и имена от разговора с Данаил.

Очаквайте ІІ част от интервюто...

(Topnovini.bg приема материали, които отразяват и други гледни точки по темата.)
2 коментара
rodnilb 23:32, 05 дек 19

След като дознателката М. К. беше окончателно отстранена ("помолена" да подаде сама молба за напускане) от поста старши разследващ полицай към Второ РПУ на МВР-Варна и изцяло "изгонена" от структурите на Министерство на вътрешните работи, то тя няколко седмици след като е "напуснала" от полицията уж по здравословни причини, то тя е кандидатствала за работа на две различни места, но все към Министерство на вътрешните работи, като първата й кандидатура е била в края на 2016-та година в Сектор "Човешки ресурси" към ОД на МВР-Варна за длъжностите старши експерт в група "Управление на човешките ресурси" и в група "Дисциплина и квалификация", а след няколко месеца по-късно в началото на 2017-та година тя е кандидатствала за поста старши експерт координатор към "Национална служба 112", но не е била допусната до тези длъжности, защото вече просто не я искат никъде в структурите на МВР след този скандал, който тя сама си докара до главата слушайки акъла на колегата си Б. Р. П., заради когото тя се прости с поста си!
От там вече от няма и къде, тя започна работа като обикновен редови адвокат на свободна практика, но така поне повече няма да може да "гори" душите на невинни хора, което пак е постижение дори и минимално! Реално обаче тя трябваше да бъде осъдена за престъпленията, които извърши по ДП-то, докато беше в полицията, но в България е така и от прокуратурата решиха да я пощадят и само е махнаха от структурите на МВР, но поне успях да й издействам нейното професионално приключване от системата на МВР, което пак е нещо, а винаги нещо е по-добре от нищо!

https://www.online-registri.com/…/%D0%9C%D0%B0%D1%8F-%D0%9…/

rodnilb 23:57, 05 дек 19

Повече информация по случая може да видите от тук: https://www.facebook.com/nespravedlivo.obvinenie/

За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.

Най-нови Най-четени Най-коментирани