Проф. Добрев, като семиотик и изследовател на културните връзки между епохите, кажете от кое време датира културата на виното в историята на света?
В човешката култура от древността съществува практиката на вълшебните напитки – бирата в Египет, която е приличала повече на съвременната боза или виното, което се появява приблизително по същото време, преди около 5 хиляди години. Друга вълшебна напитка е ферментирал сок от кактус, създадена от ацтеките.
Вълшебната напитка е посредник между хората и боговете. Тя дава сили, лекува, помага на гадателите да проникнат в бъдещето и да направят своите предсказания. В общи линии културата на виното се превръща в един от най-важните традиционни културни практики. От там тя преминава в християнството с вярата, че виното е символ на Христовата кръв.
В евхаристийния модел виното и хляба са Христовата кръв и Христовото тяло и чрез приемането им човек се пречиства. В наши дни виното е символ на веселие и любов.
Тракийците и техните култове ли са тези, които ни правят кръвно свързани с културата на виното и защо?
В нашите земи традициите на културата на виното са носени от тракийците и техните потомци. Връзката с Изтока тук е пряка, но същевременно може да се каже, че виното и традициите, свързани с него, имат дълбок смисъл в културата на древните траки. Това е специфична култура, защото е безписмена. Изградена е на базата на устни предания.
За съжаление до нас не е достигнала достатъчно информация колко важно е било виното за космическия и културен модел на траките. Косвените сведения обаче са достатъчни и по тях може да се съди, че виното е било част от официалните публични ритуали и ключова част от тайните ритуали на посветителските общества, които присъстват на територията на Североизточна България, като тук говоря конкретно за племето гети, чиито преки наследници сме ние.
С какво може да си обясним култа на древните траки към виното и развитието на трайни обредни практики?
Защото виното е свързано с вълшебните свойства на лозата. В човешката култура има няколко растения, които са символ на възкресението. Това са лозата, розата, акацията. Те са свързани с простия факт, че когато се отреже пръчка от лоза или роза и се засади в земята, след време тя възкръсва и дава ново растение. Така свойствата на растенията се прехвърлят и на плодовете им.
Виното, което се получава от смачканото грозде по вълшебен начин дава опиянение, много важно за култовите практики. Същото е и с розовото масло, което е важно за цялата източна традиция. Счита се за лечебно и пречистващо като виното. Прави впечатление, че в регионите, където виното не се използва, поради религиозни забрани, както е в част от ислямския свят, неговото място се заема от розата и розовото масло.
В целия тракийски регион виното заедно с лозата и бог Дионис е ключов момент във орфическия модел на човешкото прераждане, възможност за връщане в материалния свят под различна форма. Също както нарязаните пръчки на лозата, засети в земята, дават нова лоза. По тази причина виното е ключов културен символ и същевременно ключова напитка във всички ритуали при траките – раждане, погребение, както е и до днес по нашите земи. Всички празнични действия, независимо за весели или тъжни ритуали, са свързани с виното. При раждане хората се черпят, при погребение гробът се прелива с вино и се пие по чаша в памет на мъртвия. Това са древни практики изключително важни за цялата ни културна традиция.
Може ли да твърдим със сигурност, че Трифон Зарезан е пряк наследник на Дионис?
При всички случаи християнската църква продължава тази традиция. Сливането на древните практики с новите християнски вярвания е най-типично в култа към Св. Трифон, познат в ежедневието като Трифон Зарезан. Това е нещо обичайно, защото християнската религия се изгражда на базата на по-древни религиозни вярвания и култове.
Ключовите ритуали и символи, които ни свързват с отвъдното, като виното и хляба, са много древни елементи от ритуалната практика, известни от преди пет-шест хиляди години. В християнството те влизат като естествен елемент и носят същата културна символика и същото значение за човешката традиция.
Как от вакханалиите виното се превръща в символ на кръвта на Христос?
Преакцентира се върху темата за вакханалиите. Вакханалиите са едно повторение на мита за разкъсания бог, който при тракийците възкръсва под друго име. Всъщност виното е много важен елемент при тайните ритуали на траките, осъществявани от мъже, при които традицията е била носена единствено от аристократичния род, управлявал съответната тракийска общност, както в Североизточна България това са гетите.
Знае се, че основателят на орфическия ритуал е гетски цар, който събира мъжете в специално помещение, където те се веселят, пият вино, изпълняват ритуали и изказват почитанието си към силата на космоса, която дава възможност да се прероди човешкото същество. Това е пиене с вяра, а не пиене заради самото пиене. По тази причина е интересен и фактът, че при погребение траките разчленяват трупа, за да възкръсне от мъртвия, също както от лозата се нарязва на пръчки, които са начало на ново растение.
Ритуалните действия при погребенията на траките много напомнят саденето на лозе. Има много интересни аналогии, за които днес сме изгубили връзката. При древните практики и вярвания обаче нещата са много логично свързани. При християнството символиката на виното и лозата става ключова. Христос в своите думи казва: Аз съм лозата. Това показва, че в текстовете на евангелието той вече е идентифициран със свойствата на вълшебното растение.
Лозата с гроздето е често срещана в дърворезбите по иконостасите на българските църкви и превъплащават присъствието на Христос в храма. Виното за комката е символ на христовата кръв и присъствието на Христос в ритуала. Нищо ново в крайна сметка. Човешката култура е изключително дълбока, логична, добре конструирана и запазваща своите традиции.
Пазим ли съвременните българи традициите на предците си по отношение на културата на правене и пиене на вино?
До голяма степен пазим традициите. Това проличава в ритуалните ни действия по празниците. Преливането на вино за мъртвия по време на храна е също продължение на традицията. Ние мислим, че е навик и не му обръщаме внимание, но то е дълбоко вкоренено в нас без да си даваме сметка за него. Използването на виното с лечебна цел и прилагането на различни бабешки рецепти е потвърждение за запазени традиции.
На фона на тежкото пиянство, което практикуват някои, виното е запазено като важен културен символ на връзката с духа и отвъдното. Практиката на пиене на вино в българския фолклор и литература е противопоставена на пиенето на ракия. Виното е напитката на хайдутите и част от романтичния образ на бореца за свобода, докато ракията е представена в текстовете в негативен аспект.
Можем ли да разглеждаме виното като код за културна принадлежност?
Донякъде, да. Ако кажем, че един човек принадлежи на културата на виното ние ще го отнесем към Франция и Средиземноморието, докато бирата е твърдо свързана с по-северните народи. В това отношение българската традиция е свързана с културата на виното и Средиземноморието, която носим от траките.
В тази връзка и по повод празника на виното – 14 февруари, искам да поздравя шуменеца Цанко Станчев, който е роден на тази дата и е един от най-добрите майстори на вино в България. Желая му да бъде здрав и да продължава да създава прекрасни вина, като така продължи хилядолетната култура, завещана ни от древните траки.